Победата на крайнодесния икономист Хавиер Майли в Аржентина оказа значително влияние върху два основни проблема за Латинска Америка:
Първо, ново геополитическо пренареждане в региона, което може да доведе до промени на световната сцена;
Второ, укрепването на Съединените щати и старото силово ядро на Глобалния Север, търсещо по един или друг начин да спре неизбежното падение на своята хегемония в рамките на текущите исторически и пространствени промени в структурата на света.
Аржентинската журналистка и водеща на програмата Vision 7 Internacional Телма Лусани обсъжда последиците от завоя на Аржентина в статия за Валдайския клуб.
Важно е да се има предвид, че през цялата 2023 г., от началото на предизборната кампания до встъпването в длъжност на президента на 10 декември, Хавиер Майли направи промени в програмата си (понякога изключително значителни). Въпреки това, той все още е обвързан с двете тенденции, споменати по-горе.
Първо, нека анализираме връзката със Съединените щати. От момента на основаването на тази държава нейните стратези разбраха, че необходимо условие за осъществяването на експанзионистичните планове и осъществяването на мечтата да се превърне в хегемонна сила (първо континентална, след това западна и накрая световна) беше и остава абсолютният контрол над останалата част от американския континент.
В този контекст единството на страните от Латинска Америка или всяка друга форма на съюзи без участието на Съединените щати изглежда като смъртна заплаха. След провъзгласяването на доктрината Монро през 19 век Белият дом, който през 20 век използва марионетни правителства и военни диктатури, а през 21 век достигна до хибридни войни и „меки преврати“, непрекъснато се опитва да посее съперничество и да разстройва балансът на силите между нашите правителства, за да служи на неговите интереси.
Издигането на Жаир Болсонаро до президентския пост на Бразилия и отношенията му с Доналд Тръмп се оказаха политическа отговорност както за страните от БРИКС, така и за регионалната интеграция на Южна Америка. Връщането на власт на Лула да Силва обаче направи възможно забавянето на това връщане назад, укрепването на отношенията и възстановяването на ролята на Бразилия в света.
Днес в политическа пречка за региона, се превърна Аржентина, водена от Хавиер Майли, който открито изрази подчинението си на САЩ, където отиде веднага след победата си на 19 ноември.
По време на предизборната кампания новият президент на Аржентина обеща да скъса връзките си с „комунистическите правителства“ на Бразилия и Китай. Много е трудно да се изпълни това обещание, тъй като тези страни са най-важните партньори на Аржентина (през първите 9 месеца на 2023 г. търговският оборот достигна 38 милиарда долара).
Скоро Майли беше принуден да се „поправи“. Няколко дни преди да встъпи в длъжност, новият президент изпрати своя бъдещ външен министър Диана Мондино да подобри отношенията с Бразилия. На втория ден от президентството си, Майли прие в Розовата къща Ву Вейхуа , заместник-председател на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители и специален представител на китайския президент Си Дзинпин за встъпването в длъжност на президента на Аржентина.
Още като кандидат за президент Майли заявява: „Не разменям моралните си принципи за пари“. Реалността обаче е неумолима и отношенията с Китай трябваше да бъдат подобрени: Аржентина спешно трябва да размрази споразумението за валутен суап за 5 милиарда долара.
Присъединяването на Майли към Вашингтон (по идеологически причини, но и принудително, заради огромното дългово бреме, пред което е изправена Аржентина поради споразумението между бившия президент Маурисио Макри и Международния валутен фонд) е от полза за Съединените щати по четири причини:
1) Помага за съживяването на доктрината Монро. На 2 декември 2023 г. се навършиха двеста години от тази американска стратегия, чиято цел е да доминира в региона, да присвои неговите ресурси и да прогони всеки потенциален чуждестранен съперник (днес това е Китай).
2) Отслабва левия президент Лула да Силва. Едно приятелско правителство в Аржентина би било в полза на лидера на Работническата партия. Освен това, на фона на хегемоничната борба между силите в съвременния свят, би било изключително полезно Бразилия и Аржентина да бъдат приведени към общ знаменател, за да се координират политиките в областта на търговията, инвестициите, световните цени, както и гарантиране на определени принципи на автономия и суверенитет на международни платформи.
Вместо това страните продължават да се правят, че не се разбират. Подобно нещо се наблюдаваше наскоро, когато президентът Алберто Фернандес беше на власт в Аржентина, ала по същото време Бразилия беше водена от Жаир Болсонаро.
3) Променя баланса на силите в региона. До 9 декември 2023 г. четирите най-влиятелни и икономически значими държави в Южна Америка – Бразилия, Аржентина, Колумбия и Венецуела – бяха ръководени от прогресивни правителства. Сега Аржентина направи завой на 180 градуса към крайната десница.
4) Аржентина загуби страхотна възможност да се присъедини към БРИКС+ на 1 януари 2024 г., организация, която бележи известно укрепване на позициите на регионалните сили и представлява сериозна възможност за преразпределение на световната мощ. Такива дезертьорства вредят не само на Аржентина, но и на самия проект БРИКС+.
Преобразуване на регионалната карта
В Латинска Америка има борба между два модела: демократични програми, които насърчават преразпределението на богатството и овластяването на по-голямата част от населението, и програми, които наблягат на концентрацията на капитал и неговото подчинение на транснационалния капитал. При сегашната ситуация не е ясно кой модел ще надделее.
Първата група включва икономически значими държави с обширни територии – Бразилия, Колумбия, Боливия, Чили, Венецуела и Мексико. В тези страни представители на така наречената вътрешна и външна „реална власт“, базирана на транснационални корпорации, проамерикански медии и съдебна система, се опитват да дестабилизират демокрациите чрез „меки преврати“, политическо преследване и манипулиране на правната система .
Тези действия са насочени към създаване на атмосфера на всеобщо униние, осъждане на популярни в обществото лидери и поляризация на обществото, така че прогресивните правителства да не могат да използват всички налични инструменти, за да отговорят на огромните изисквания на населението.
Очевидно е, че през третото десетилетие на 21 век тази група държави е в задънена улица. Чилийският президент Габриел Борич се провали с основните предложения за кампанията си: данъчна реформа и замяна на конституцията на диктатора Аугусто Пиночет с нова, демократична. Ситуацията във вътрешната политика на Боливия остава напрегната. В Колумбия Густаво Петро е изправен пред сериозни опити да се подкопае ситуацията. През 2024 г. във Венецуела и Мексико ще се проведат президентски избори.
С победата на Майли в Аржентина се засили групата държави, подкрепящи проекта за неолиберална зависимост – Еквадор (където властта беше в ръцете на нов десен президент, милионерът Даниел Нобоа ) или Перу (където настоящият президент е Дина Болуарте ).
Реакционният интернационал
Победата на Майли беше отпразнувана не само от Сити и Уолстрийт, но и от представители на глобалната крайна дясна сила, понякога наричана „реакционен интернационал“.
„Бих искал да работя заедно с истински патриот“, написа в Twitter унгарският премиер Виктор Орбан , който присъства на инаугурацията в Casa Rosada. От европейските лидери присъстваха още испанският крал Фелипе VI и президентът на Украйна Владимир Зеленски .
Лидерът на партията „Свободата идва“ също получи поздравления от Доналд Тръмп, който призова новия президент „да върне Аржентина към предишното й величие“, перифразирайки неговия лозунг: „Нека върнем Америка към предишното й величие“.
В края на ноември, преди избирането му, Майли пътува до САЩ, но там не го приеха нито Доналд Тръмп, нито президентът Джо Байдън – само бившият държавен лидер Бил Клинтън , на когото обаче, както се оказа по-късно, беше платено за тази среща.
На церемонията по встъпването в длъжност имаше малко активни гости. Отсъствието им е показателно за международната изолация, която очаква Аржентина по време на четиригодишния мандат на Майли, чиито действия са белязани повече от идеологическа обсебеност, отколкото от загриженост за интересите на държавата.
Сред присъстващите, които са заемали високи постове в миналото, се открои Жаир Болсонаро. Бразилският политик беше посрещнат с видима сърдечност, а самата среща беше добре подготвена. Очаквайки бъдещи крайнодесни победи на президентските избори в Съединените щати (2024 г.) и Бразилия (2026 г.), Болсонаро увери, че изборът на Майли обещава „попътен вятър за Бразилия и Съединените щати“.
Според учените от Кралския колеж в Лондон Пабло де Орелана и Николас Михелсен , характерна черта на „реакционния интернационал“ е откритото противопоставяне на мултилатерализма, екологичния активизъм, равенството между половете, социалната справедливост, както и научното мислене по всички въпроси, свързани с изменението на климата и опазване на околната среда.
И въпреки че областта на изследване на споменатите автори се простира до Глобалния север и фигури като Джорджия Мелони , Марин льо Пен с нейния Национален фронт, лидерите на Брекзит, Доналд Тръмп, Виктор Орбан и някои политици, които не можаха да дойдат на власт (за пример – Сантяго Абаскал от испанската партия „Глас“), се разкриват редица общи характеристики, характерни и за Болсонаро и Майли. Например:
Манихейски светоглед: радикално противопоставяне между доброто и злото, свободния свят и авторитаризма;
Месиански образ: лидерът е избран от висшите сили, за да изпълни определена мисия; той се представя като носител на истината и е готов да преследва тези, които имат различни възгледи;
Противопоставяне на интеграцията: отхвърляне на Европейския съюз и Меркосур;
Догматизъм: лидерът твърди, че се придържа към правилната вяра и знае единствения път към светло бъдеще;
Фокус върху промяната: лидерът се стреми да възстанови идиличното (изгубеното) минало и да създаде нова система, като разруши съществуващата. В това отношение той поставя под въпрос или категорично отхвърля съществуващите международни договори и организации като ООН.
В случая на Майли целта е да се сложи край на перонизма и да се пресъздаде Аржентина от преди един век, когато Хулио Рока (1898–1904) беше на власт. По това време в страната няма всеобщо избирателно право и царува автокрация.
Новото правителство, чийто вицепрезидент е Виктория Виляруел , представляваща военната каста на военната диктатура от 1976 г., се стреми да анулира доклада „Никога повече“, представен от Националната комисия за изчезвания (Conadep).
Тази организация е основана през 1983 г. за разследване на актовете на геноцид, извършени от представители на военната диктатура от 1976 до 1982 г. Новото правителство иска да помилва отговорните за геноцида и да тълкува по нов начин събитията, случили се в Аржентина през това мрачно време и през следващите десетилетия.
На външнополитическо ниво от първите дни на правителството е ясно, че Аржентина прави завой на 180 градуса. Говорим за страна, която през цялата си история е подкрепяла диалога, мирните преговори и ненамесата във вътрешните работи на другите.
В ООН за по-малко от 48 часа Аржентина се присъедини към Израел, като се въздържа при гласуване на резолюция, призоваваща за прекратяване на огъня в ивицата Газа. Когато правителството на Аржентина беше ръководено от Алберто Фернандес, страната рутинно гласува в полза на прекратяване на огъня. Да отбележим, че на Общото събрание на ООН на 12 декември 153 от 200 държави изразиха подкрепата си за резолюцията.
Скоро ще стане ясно до какви конкретни резултати ще доведе новата външна политика на Майли. Но въз основа на опита на Бразилия при Болсонаро вече можем да кажем, че това няма да донесе нищо добро на Аржентина.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
