Понякога и НАТО действа адекватно.
На снимки от срещата на върха във Вилнюс Зеленски стои като отлъчен от църквата. Не от православната, с която той воюва, а от евроатлантическата. Непосветеният би помислил, че украинският президент изглежда самотен заради незнаенето на езици. Такъв беше Бойко Борисов в началото на премиерската си кариера – поглеждаше отстрани като наказан. Но той бързо се усети, че езикът на тялото е разбираем от всички, и се впусна в прегръдки и потупвания по гърба. А колегите му от ЕС, друг път не видели чак такова пренебрегване на протокола, се смееха от сърце и създаваха впечатление, че премиерът ни не само е радушно приет от всички, но дори е в центъра на вниманието.
Езикът на очите също е ясен без превод. Погледът на Зеленски е тъжен, но в случая – не само заради войната. В София беше съвсем друго – възторжени лица, усмивки, хвалебствия, надпревара за селфи, депутатка дори се втурна към него с телефон в сутиена, за да освободи ръцете си за по-тесен контакт. Бяха се събрали само „наши“, както се изрази участник в срещата в Националния исторически музей.
И във Вилнюс Зеленски е „наш“, но не съвсем. Защото е излязъл от сценария, а няма право, макар да е актьор. Дори и да е талантлив, импровизациите не са позволени и затова му припомнят да не поглежда по-високо от късите ръкави на тениската си. От него се очаква да се бие, колкото и докогато може, но да не бърза за НАТО. А той дори си позволява да нарича безпрецедентен и абсурден отказът страната му да получи не само дата за присъединяване, но дори и покана за пакта. Сякаш все още не е осъзнал каква роля му е отредена. И като че ли не си дава сметка, че докато не се постигне мир, НАТО няма да приеме Украйна в състава си. Това е един от може би не многото случаи, в които пактът действа адекватно. Противното би означавало и дори задължило Алиансът да започне война с Русия. А ядрена сила, която и да е тя, няма как да бъде победена. Или ако все пак бъде разрушена, с нея ще си отиде и светът.
Впрочем, шефът на НАТО Столтенберг казва в прав текст, че Киев може да влезе в пакта, след като спечели войната с Москва. Но ако Украйна може сама да победи Русия, това означава, че има най-силната армия в Европа. В такъв случай за какво й е НАТО? Само да я спъва с регламенти и да й предписва поведение?
Байдън разбира разочарованието на Зеленски и го „успокоява“, че Украйна ще влезе в НАТО час и двадесет минути след края на войната. Но кога ще настъпи този момент? Е, това зависи от самите украинци. Важното е, че пактът ги снабдява с оръжие и боеприпаси, че обучава войниците им, че на Москва се налагат санкция след санкция. Но в София самият Зеленски каза, че България няма лоша армия, но това не е достатъчно да се бие срещу 160-милионна Русия. Е, приблизително същото се отнася и за Украйна. Да, тя ще устои повече, но перспективите за победа са нищожни. А в уверенията на Байдън, че Киев ще бъде подкрепян толкова дълго, колкото е необходимо, прозира идеята войната да се проточи неограничено във времето. Важно е не толкова какво ще се случи с Украйна, а Русия да бъде изтощена. И то без да гинат натовски войници.
Налице са вече някои признаци, че Зеленски сякаш проглежда. Заявявайки, че страната му няма да приеме „замразен конфликт“ с Русия, той си дава сметка, че колкото и да му помагат, още повече го използват. И наистина, може ли някой да обича Украйна и да й праща оръжие? Та нали това означава да бъдат убивани не само руснаци, но и нови и нови хиляди украинци?
Зеленски все още не си задава този въпрос, но и този момент ще дойде. Сигурно ще е доста късно, защото дотогава броят на жертвите ще набъбне още повече. Но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
