Петролът си отива. Изкопаемите горива като въглища и газ – също. Не сега и не веднага. След няколко години.
На тяхно място ще дойде водородът.
Петролът и останалите изкопаемите горива са източник на енергия и като такива предполагат модел на търсене и предлагане.
Водородът е носител на енергия. Той може да бъде произведен от различни източници, по различен начин. Това изисква друг модел на пазара – на търсене и разпределение.
Това е тенденцията.
Водородът като гориво на бъдещето води до промяна на модела и то не само в енергетиката, но и в икономиката, а и на целия световен ред.
Съществуващата архитектура за управление на енергетиката е остаряла. Тя не е в крак с променящите се начини за производство и разбирането за сигурност. Това означава, че енергийният преход, започнал преди години, вече не може да се управлява така, че да отговаря на целите за устойчиво развитие и Парижкото споразумение. Въпросът е какви пазарни и финансови модели трябва да действат в този период.
Енергийният преход
Светът на петрола и изкопаемите горива предполага енергийна система на сигурност, надеждност и достъпност на доставките, базирана на модела на търсенето и предлагането. През етапа на енергиен преход тази система на енергийна сигурност трябва да се запази, отчитайки многобройните рискове. Преходът стартира с приемането на Парижкото споразумение за климата. Двата основни постулата са: ограничаване на затоплянето с до 2 градуса по Целзий и намаляване на емисиите. Това са само условия. По своята същност обаче променят реда за вземане на решения. Съответно и на модела – от търсене и предлагане, в който все още пребиваваме, към модел на търсене и разпределение.
Производство на зелен водород – има ли то почва у нас?
В основата си енергетиката се води от принципите за сигурност на доставките, достъпност и устойчивост. В световен мащаб тази трилема гарантира енергийната справедливост според Световния енергиен съвет. Целта в борбата с изменението на климата се базира на това, че устойчивата енергийна система създава полезни взаимодействия между тези цели.
Моделът на търсенето и предлагането има и своите водещи организации – Международната агенция за енергетика (МАЕ) и ОПЕК. Те бяха (и все още са) в основата на цялата теоретична подготовка и на действието на пазара.
Сега идва ред за водещата роля на IRENA (International Renewable Energy Agency).Новият модел на управление се гради вече десет години. Целите за енергиен преход бяха декларирани от Парижкото споразумение и те имат обвързващ характер до 2050 г. То поставя регионални и национални ангажименти за нулеви емисии до 2050 г. Този нов модел предполага елиминиране на определени кризи в управлението в дадена страна или регион, поради невъзможност за осъществяване на енергиен преход отгоре – надолу. Той осигурява на държавите гъвкавост и надеждата е, че целите ще бъдат постигнати на национално и регионално ниво, така че да стане постижима и общата цел, коментират в своя разработка учени от Оксфордския енергиен институт. Новото в енергийния преход е включването в общия процес на въпросите на климата, околната среда, икономиката и индустрията, дигитализацията и изкуствения интелект. От значение е управлението енергийният преход на различни нива.
България вече има и водородна стратегия: на какви източници залага
Началото е положено. Енергийният преход е тук. Изборът за този преход е направен – водородът. Но това все още не е достатъчно. За преминаване към следващ етап трябва да се сложи началото и на електрификацията. Експертите са категорични: Енергийният преход ще промени дълбоко енергийния свят. Стойността вече няма да се генерира предимно от източниците на изкопаеми горива като въглища, нефт или газ. Тя ще е се генерира в етапа на превръщането в енергия в услуги за крайни потребители. (IRENA, 2019; Goldthau et al, 2018).
Генерирането на приходи от запасите от изкопаеми горива ще бъде все по-трудно, поради обезценка на находищата и огромните разходи за емисионни квоти. Вместо това все повече стойност ще се създава надолу по веригата на енергийните доставки и в услугите, а печалбите ще се генерират от нисковъглеродните технологии. Това предполага нови бизнес и финансови модели.
ВЕИ изпревариха изкопаемите горива като главен източник на електроенергия в ЕС през 2020 г.
Електрификация и дигитализация
Новата система ще бъде по-електрифицирана, дигитализирана, насочена към търсенето и разпределението. Енергийната система днес е разделена на сектори (например електричество, сгради, транспорт, отопление и охлаждане, промишленост). Всеки от тях се характеризира с доминираща комбинация от горива.
В системата на бъдещето секторите ще бъдат свързани. В резултат на промените в системата ще се извърши преместване на производството и търсенето. Паралелните тенденции на супермрежи и децентрализирано производство на енергия, съчетани с нови технологии за батерии и блокчейн, все повече размиват границите на съществуващата енергийна система.
Това води до предизвикателство по отношение на традиционната роля на държавата и нейната отговорност. Енергийният пейзаж се пренасочва и процесът ще е в зависимост повече от съответната територия, отколкото от съответна политическа система.
Създава се възможност за нови енергийни региони с центрове и периферия. Налице са енергийна ефективност и възобновяема енергия, които могат да бъдат получени навсякъде, което е не само плюс за енергийната сигурност, но дава възможност за формиране на нови енергийни общности и връзки. Това важи особено за електрическите мрежи в различните й форми (централизирани или децентрализирани) и размери (местни, национални, континентални или трансконтинентални).
Водородно бъдеще
Водородът се разглежда като липсващия стълб за декарбонизация на енергоемките сектори. Водородът и неговите производни ще бъдат в центъра на новата енергийна и промишлена революция и нови трансгранични вериги за стойност. За това обаче ще са необходими нови институции и инструменти за управление на енергетиката и новопоявилите се енергийни структури, за които настоящата система не е подходяща.
С това управлението на енергийната система ще се усложни и ще се формира нов “мрежови” подход, както за управление на транснационални енергийни потоци, така и за работа с корпорациите, неправителствените организации и гражданско общество, чиято роля се очаква да нарасне поради свиващото се при този модел политическо значение на държавите. Съответно при новия енергиен ред сегашното политическо значение на държавите отслабва за сметка на новите енергийни общности.
Енергийни коридори
Първоначално държавите ще работят за насищане на националните си пазари, но водородът ще се превърне в стока, търгувана на международните пазари.
Най-значимият компонент при производството на зелен водород е цената на възобновяемата електроенергия. Производителите ще се нуждаят от евтина електроенергия, за да бъдат конкурентни, а не само от евтини електролизатори. Това създава възможност за производство на водород на места с оптимални възобновяеми източници и износ оттам.
Европа мисли за вноса на водород. Европейският индустриален алианс има разработен план за тази цел. Това означава разработване и осъществяване на нови енергийни коридори, при които ключовото място ще имат транспортните разходи.
Водородът може да се движи през границите с кораби или тръбопроводи. Един от начините за транспортиране на водород е чрез втечняване, но за това той трябва да се охлади до -252°, за което ще е необходима много енергия (за сравнение, LNG изисква охлаждане до -160° C).
Европа мисли и за използването на настоящата система от газопроводи. В европейските страни вече се експериментира в тази посока, а очакваният спад на търсенето на газ в Европа отваря възможности за преобразуване на инфраструктурата. В резултат обаче, подобно на природния газ, водородът ще може да се търгува повече на регионални пазари, отколкото на глобалните пазари.
Очакването е първоначалните стъпки да са доста скромни. Европейската водородна стратегия е насочена към създаването на такива “водородни паркове”, които да са в основата на развитието на “водородни коридори”, свързващи региони с висок възобновяем потенциал към центрове за търсене.
С течение на времето пазарът на водород може да имитира пазара на природен газ. Ключовата разлика е, че всички основни държави (включително вносители като Европа, Корея и Япония) ще бъдат потребители. Друга разлика е, че предвид Парижкото споразумение за климата вносителите ще искат да имат сертификати или гаранции за произход, за да се уверят, че водородът, който получават, е с правилния “цвят” и технически стандарти за безопасност и качество на оборудването за обработка.
Използвани са материали на Оксфордския енергиен институт и IRENA.
