Само ако си помислим, какво е било търпението на средновековните и антични хора? Които са вървели пеша, или препускали на кон със седмици до место, което ние достигаме с автомобил, влак или самолет за броени часове, или минути. Строяли са мегалитни храмове, катедрали и джамии в продължение на десетилетия, а някои на векове. Но, тази черта на предшествениците ни е отговаряла на средната продължителност на човешкия живот в тези епохи, която е била значително по-кратка от сегашната, а всяко действие е било неизмеримо по-бавно и изискващо огромен физически труд и търпение. По времето на Великата френска революция тя е около 35 години. В тези епохи „ритъмът на историята” не е съвпадал с биологичния ритъм и кратката продължителностт на живота на обикновения човек. Икономическите промени, социалните преобразования, техническия прогрес са ставали в процеса на смяна на цели поколения.
В сегашната епоха, за първи път в човешката история, ритъма на историческото време съвпада с този на един човешки живот. Ускоряването темповете на обществения прогрес, заедно с увеличаването на средната продължителност на живота се характеризирва с това, че сега историята коренно се променя в рамките на живота на едно поколение, включващ драстични и революционни по същност политически, научно-технически и технологични промени. Съвремието ни вече преминава под знака на нетърпението. Светът е устремен и горещо иска веднага да усети плодовете на усилията си. Едни хора искат да натрупат пари, други успехи. Творецът да обнови по-бързо арасенала на изразните си средства и да направи скок в развитието на музиката, изобразителното изкуство, литературата, архитектурата, всички клонове на науката. Сега е ударил часът не само на напредничавия, но и на обикновения човек, за да съгласува отпуснатото му биологично време с историческото и да свърже живота си с този на народа си и съдбините на цялото човечество.
Но, вижданията на мнозинството икономисти, технократи и демографи се отличават с една почти садистична перспектива. Те вещаят мрачен, фантастичен свят, населен с роботи и машини, които създават подобни на себе си, правещи човека все по-излишен. Дори спиране на естественото ни възпроизводство, като вече се създават синтетични утроби, за да спасят жените от “тежестта на бременността”. „Върховните жреци” на информатиката, ядрения синтез, генното инжинерство и изкуствения интелект искат да контролират почти изяло живота ни.
Всички знаем поговорката „Който сее ветрове, ще пожъне бури”. В миналото обаче едни поколения са сеели ветрове, а бурите са жънели по-близките, или далечни потомци. За добрите дела на хората е била обещавана награда едва след смъртта. В нашата забързана епоха, бурята вече ще пожъне същото поколение, което е посяло вятъра, но ако е благоразумно, то ще бъде и възнаградено за добрите си дела. Най-онеправданите са притиснати в основата на социалната пирамида и дори не могат да помислят за своето бъдеще. Затова приносът им ще е незначителен. Става въпрос за цели нации, като нашата, с орисия на неосъзнали се роби на бъдещето, което ще се решава от други хора, което е политически нетърпима ситуация. На върха на пирамидата удобно са се разположили финансвите влъхви и обществените класи и групи, които вземат решения, засягащи хода на всички събития. Това е цялата политическа класа с нейните подръжници и вдъхновители. Нашето развитие зависи от тези явно недалновидни чиновници, късогледи „ваятели” на бъдещето ни. Досега те проявяваха нехайство и невежество в отношението си към настоящето и не успяха нито да предвидят, нито да решат днешните глобални затруднения и проблеми. Тази категория хора е на път да погребе надеждите на човечеството за утрешния ден, като не е научила нищо ново и продължава да ни дърпа назад.
Всяка среща на световния политически и корпоративен елит в Давос за пореден път го доказва. Слабо известно е, че таксата за всеки участник е 1 милион долара. Допуснатите по милост и за PR екоактивисти и неординерни учени само слагат етикет на загриженост, а в кулоарите на форума се уговарят аферите на световния бизнес и политически елит, както е било на всички предишни срещи. Един очилат чичко – милиардер, със спорната титла „филантроп” го направи подмолно, режисирайки световна Пандемия и дори предложи чудодеен, но оказа се днес съмнителен лек за преодоляването и. Вследствие на последиците от глобалната паника, спирачките на влака на прогреса изскърцаха оглушително и той спря на спирката „Great Reset”, в очакване на зелен семафор за следващата „Green Deal” – (Зелена сделка), която да бори климатичните промени. Но, коловозът вече е зает с оръжейната композиция към непреодолимата в момента дистанция Украйна – Русия.
В очакване сме…на Годо…
Светослав Атаджанов
