Нова Голяма МИСТЕРИЯ: Борисов ИЗБЯГА От ОТКРИВАНЕТО На…
Вчера се случи нещо мистериозно и съвсем несвойствено за премиера Борисов. Той просто избяга от едно широко рекламирано, в турските, в западните, и в някои наши медии събитие.
Става дума за това, че Азербайджан и Турция, с тържествени фанфари откриха Трансанадолския тръбопровод/ТАНАП/, за пренос на природен газ от находището Шах Дениз в Азербайджан, до Турция и Италия.
Азерско-турският тръбопровод е с претенциите да бъде пряк конкурент на руския Южен поток, който Борисов спира на два пъти. А според западните и българските мейнстриймовски медии, този тръбопровод щял да намали нашата зависимост от Русия (но има един малък проблем, струва €10 млрд. и няма кой да ги изръси).
В тази мила и тържествена за евроатлантиците картинка, обаче, възниква един малък, но съществен въпрос.
Защо Борисов избяга от откриването на този Трансанадолски газопровод, въпреки че бе официално поканен от своя турски колега? И остави в Турция министъра на икономиката Емил Караниколов. При положение, че дори сръбският президент беше на откриването?!?
Ами всичко е много просто. Борисов отново се опитва индиректно, да измоли помилване от Владимир Путин. Нека само сравним цифрите. Заместник-директорът на руския Институт за национална енергетика Александър Фролов заяви, че около азербайджанския газопровод е създадена излишна шумотевица. Този „газопровод“ ще доставя само 16 милиарда кубически метра природен газ годишно, общо в Турция и Европа (Турция има нужда от 10 млрд к.м, и за нас не остава). И това изглежда крайно незначително в сравнение с огромния обем на руските доставки за Европа, които са в размер на 190 милиарда кубически метра природен газ годишно.
Цялата шумотевица в европейските средства за масова информация, продължава Фролов, създава фалшивото усещане, че едва ли не, газовият пазар се преобръща във вреда на Русия. Това изобщо не е вярно. Защото става дума за изключително малки обеми. Както и за един малък доставчик като Азербайджан. А широко известно е и, че азерското находище Шах Дениз не е голямо. И се очаква не само доставките на азерски газ да са в много малки обеми, но и да не траят дълго време. Редовни доставки в споменатия малък обем за Южна Европа, Азербайджан може да осигурява не повече от десетина години (и ще трябва да купува от Русия). Просто защото тогава находището ще започне да изчерпва своя потенциал. И азерите ще бъдат принудени да спрат доставките за Европа. Защото тяхната страна е изцяло газифицирана и също се нуждае от природен газ.
Има и друго. Азербайджанската тръба е много по-дълга от тръбата на руския Южен/Турски поток (само построяването ще струва €10млрд.). Тя минава през много страни, нуждае се от много повече компресорни станции и разходи за поддръжка. А това оскъпява в голяма степен, синьото гориво, което Азербайджан ще доставя в Турция и в Южна Европа.
А се очаква и доставките на газ по този Трансанадолски тръбопровод да започнат чак през юни 2019 г. Ако изобщо започнат. И ако Азербайджан съумее да продаде на някого газ. Освен ако не продава на загуба.
По тези причини, Русия си остава най-големият доставчик, който предлага и най-ниска цена за природния газ. И Азербайджан не може да й бъде никакъв конкурент. Точно обратното. Ако азерите не могат да изпълнят договорените количества, може да се наложи пак да купуват от Русия.
Всичко това няма да го намерите в нашите медии. Но Борисов го знае. И панически се страхува да не стане за втори път причина за спиране на новите Южен/Български и Турски поток. Както и да застане на пътя на руската Мечка.
А и много му се иска да продължи да управлява в България. Което вече не може да стане без съгласието на Русия.
Затова Вождът на ГЕРБ полага неистови усилия да умилостиви Владимир Путин. Но е забравил, че Москва не вярва на сълзи. Нито на думи. А само на дружелюбни и приятелски действия. Които, разбира се, са от взаимна изгода. И каквито Борисов никога не е предлагал.
