Сагата със санкциите на Вашингтон и Брюксел срещу Русия придоби неочакван обрат. Неочакван най-вече за така наречените „съюзници“ на САЩ.
Евроатлантиците много искаха да удушат Руската федерация със своите измислени санкции, но постигнаха точно обратния ефект. Вместо да унищожат Русия, унищожиха…самите себе си. Както и своите съюзници.
Всички знаем, че икономиките на държавите от Евросъюза залиняха, защото понесоха загуби за милиарди евро. Особено тежко бе на държавите от Източна Европа, които загубиха огромния руски пазар. А на отдавна разпределения между мултинационалните корпорации пазар в Западна Европа, няма кой да ги пусне. И те все по-силно надигат глас за отмяна на убийствените за тях санкции.
Санкциите на евроатлантиците постигнаха обратен ефект и в Русия. Вместо да се срине, икономиката на руския Колос започна да става все по-силна и все по-мощна. И то поради простата причина, че изхвърли с един замах западните търговци и даде широко поле за развитие на собствените си производители. Така например, само за няколко години РФ стана най-големият производител на пшеница и зърнени култури. Развиха се и почти всички отрасли на руската икономика. А слабоумният Чичо Сам в това време си ръфаше цилиндъра от злоба. Но нищо не можеше да промени.
Но това, че икономиките на САЩ и ЕС започнаха да пропадат, а руската мечка се изправи стабилно на крака, бе само един от „ефектите“ на неразумната и недалновидна политика на Запада спрямо Русия. От политически мотивираните санкции на Вашингтон и Брюксел, имаше и още един, много по-зловещ резултат.
И като по ирония на съдбата, този зловещ резултат изникна точно от тази част на санкциите, с помощта на която евроатлантиците смятаха да убият Русия. Става въпрос за принудителното намаляване на цената на петрола. Нефтеният картел ОПЕК под давлението на САЩ взе решение драматично да снижи цената на барел суров петрол. Като от нива през 2014 г. около 120 – 150 долара за барел, постепенно тя падна до 30 – 40 долара за барел.
Този драстичен спад в комбинация със санкциите, които САЩ и ЕС наложиха на Русия, трябваше да задуши руската икономика. И в крайна сметка да я убие. Само че, както видяхме, това изобщо не се случи. РФ разви своите огромни ресурси в другите отрасли на икономиката и сега бюджетът й зависи все по-малко от петродоларите.
Лошото за САЩ и нейния главен „петролен“ съюзник Саудитска Арабия, обаче бе, че саудитите почти изцяло зависят от цената на черното злато. И в арабските пустини те нямат почти никакви други ресурси, с които биха могли да заменят нефта и нефтопродуктите.
В началото на санкциите и наложеното от САЩ и ОПЕК рухване на цената на петрола, саудитските шейхове смятаха, че икономиката на Русия бързо ще бъде разгромена. И на тях няма да им се наложи да чакат дълго да се вдигнат отново цените на нефта, на които цени се основава цялата им икономика. Саудитите смятаха, че с наличните си запаси от порядъка на около 500 – 600 милиарда долара ще успеят да издържат, докато Русия падне на колене.
Но, това не стана. Годините минаваха една след друга. А Руската федерация вместо да моли за милост, ставаше все по-силна и независима не само от цената на петрола, но и от вноса на почти всички селскостопански и промишлени стоки. Тогава ръководството на Саудитска Арабия разбра, че е заложило на погрешния кон.
Защото милиардите долари от резерва им се стопяваха с бързината на лед под въздействието на изгарящото слънце на пустинята. А държавните плащания към населението на страната ставаха все по-големи. Понеже, за да си осигури спокойствие, кралското семейство на Саудитска Арабия засипваше жителите на страната си с петродолари в несметни количества.
Положението в края на годината стана дотолкова драматично, че на саудитите им останаха само няколко десетки милиарда, с които не можеха да покрият почти нищо от разходите на държавата. Тогава, ако си спомняте, саудитският крал отиде на крака при Владимир Путин в Москва да го моли за увеличаване цената на петрола. Но такива договорености подлежат на дълги и трудни преговори. А междувременно икономиката на Саудитска Арабия рухна. Дефицитът в бюджета на страната достигна астрономическата сума от 100 милиарда долара. И понеже 95% от доходите на Кралството идват от търговия с нефт и нефтопродукти, бюджетната дупка се увеличаваше с космическа бързина.
Тогава шейховете се опитаха да продадат най-голямата си петролна компания – Сауди Арамко. Но вече никой не искаше да купува от тях. Саудитските суверенни фондове започнаха да продават американски ценни книжа. Но отново никой не искаше да ги купува на цената, на която ги продаваха саудитите.
И ако цената на петрола не се вдигне, в най-скоро време, на цяла Саудитска Арабия може да се постави голям и тъжен кръст. Или по-точно – полумесец.