Една поговорка гласи следното: Можеш да си върнеш загубеното злато, но изгубеното време – никога
Димитър Бербатов беше посрещнат като цар в Индия. Самият той се изненада, виждайки за какво иде реч. Не е важно обаче как ще те посрещнат, а как ще те изпратят. Такава беше картинката и в Солун, където феновете на ПАОК издигнаха в култ Бербо при пристигането му. Но после нападателят си тръгна от задния вход на стадион „Тумба”. А от тумбата не беше останала и следа…
Въпросът не е само дали Бербатов ще грабне големите милиони от новия си клуб Керала Бластърс, а дали ще грабне сърцата на феновете. Или по-точно – дали ще затвърди впечатлението у тях (а не само у тях), че е голям футболист.
Пред Митко се открива големия шанс да съживи кариерата си, която от няколко години стремглаво тръгна надолу. Всъщност, колкото и на някои да не им харесва, горчивата истина за футболиста Димитър Бербатов е следната.
От мига, в който напусна Манчестър Юнайтед, най-популярният благоевградчанин в света започва да върви не нагоре, а да буксува и да се свлича от върховете. Ако трябва да сме още по-точни, спадът у Бербатов се появи още през сезон 2011/12 – последния му на „Олд Трафорд”. За да сме още по-точни – малко по-рано. В онзи проклет за Митко майски ден на 2011-а, когато Алекс Фъргюсън цинично и нагло го извади от разширения състав за финала на Шампионската лига с Барса. А тогава Митко беше в стихията, бе станал голмайстор на Висшата лига.
Та през въпросния сезон 2011/12 Бербатов по-често го виждахме на пейката, отколкото на терена. Записа само 21 мача. Головете му също намаляха драстично – 9.
През лятото на 2012 година премина във Фулъм. Първият му сезон не беше отличен, но беше много добър – 35 мача, 15 гола. Вторият (или по-скоро полусезон, защото игра само през есента на 2012 година) обаче бе направо трагичен –едва 5 гола.
Картинката се повтори и в Монако, когато през януари 2014 година Бербатов подписа с тима от Княжеството. Там го посрещнаха като княз, а той аха да тръгне уверено отново нагоре. Но изявите бяха като тези във Фулъм. Добро начало – 15 мача и 9 гола през пролетта, но през следващия сезон – пак 9 гола, но след доста повече изиграни срещи – 38. И раздялата беше неизбежна. Раздяла не като победител. Не като с княз.
В ПАОК всички очакваха възкръсването на Бербатов. Някои местни фенове даже го нарекоха император. Ала Митко от такъв се превърна в посредствен войник, отчел се със мижавите 5 точни изстрела за цял сезон.
Пътят надолу стана хлъзгав и още по-болезнен, защото от лятото на 2016 година до преди няколко месеца Бербо беше без отбор.
За да дойде най-накрая най-добрата оферта – от Керала Бластърс.
Апропо, нека не бъда разбран погрешно. Никой никога не е отричал безспорните и уникални качества на Димитър Бербатов. Както и успехите му. Визитката му зад граница е страхотна – и в Байер (Леверкузен), и в Тотнъм, и най-вече в Манчестър Юнайтед, където беше звезда. Голяма и ярка звезда.
Но след това, та това са си цели пет години, Бербатов не вървеше още и още нагоре. Или хайде, да речем, че вече е бил на възраст и че титлите в Юнайтед и голмайсторският приз са пикът в кариерата му. Но след това Митко трябваше да поддържа едно прилично, едно много добро ниво, така, както са го правили някои негови връстници. Сещам се за Златан Ибрахимович, с когото са набори. Отворете данните за кариерата му, погледнете ги и ще се убедите. Ще откриете разликата.
Има една мъдра поговорка (китайците се кълнат, че е тяхна, а индийците ги обвиняват, че са им я откраднали), която гласи следното: „Можеш да си върнеш загубеното злато, но изгубеното време – никога”.
Димитър Бербатов обаче може да върне формата си, головете и брилянтните отигравания. Да върне славата си. И после, когато приключи с новия си клуб, да си тръгне не качен върху магаре, а върху слон, който е символ в Индия не само на физическа мощ, но и на ментална и духовна сила.
