За да легитимира обществено хомосексуалистите, Истанбулската конвенция отхвърля биологичните различия
Според базовите ценности на демокрацията, които са в основата и на българската Конституция, ние сме равни по права, задължения и отговорности в обществото независимо от расата, пола, религията, физиологичните си особености или политическите си убеждения. В основата на демокрацията е социалното равенство, правото да бъдем третирани еднакво с останалите. Това означава, че социалните роли, които получаваме в обществото трябва да бъдат резултат само и единствено от нашите способности и усилия. Никой няма право да ни ограничи да заемем определена социална роля на основата на дискриминация.
Това е фундаментално важно, защото различните роли предполагат различно обществено положение, социални връзки и отношения, а като следствие от това и различно третиране на личността в социума. Разбираме ли какво всъщност означава да приемем, че пол е социално изградена роля, поведение, дейност или характеристика, която определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете (според Истанбулската конвенция). От това следва, че мъжете и жените ще имат различни социални роли и различни социални характеристики. Този текст означава, че социално те могат да бъдат третирани различно.
Някой помисли ли, че заради интересите на едно хомосексуално лоби се залага бъдещо социално неравенство между мъже и жени? Досега, според Конституцията независимо от физиологичните ни особености (мъже и жени) ние имаме право да бъдем третирани еднакво в обществото. Към този момент никой няма право да определи дадена социална роля или дейност като подходяща за мъже или за жени. Досега!
Половата идентичност има значение за определяне на ролята на индивида в процеса на възпроизводство и нищо друго извън това. Нищо друго! Полът няма социална роля. Грижите по отглеждане и възпитание на поколението, които могат да бъдат възприети като специфични обществени роли не са свързани с половата идентичност и дори не са свързани с биологична, кръвна връзка. Кой и на какво основание реши, че половата идентичност може да се определя от сексуалните практики на индивида и то в тази тяхна част, която не е свързана с размножаването? За да легитимира обществено хомосексуалистите, Истанбулската конвенция отхвърля биологичните различия като основа за определяне на половете.
Какво обаче приема? Какви са специфичните поведения, характеристики и дейности на мъжете и жените? Някой може ли да каже? Предлагат ни да станем безполови?!
Социалните роли подлежат на обществена регулация. Обществото, чрез своите институции може да наложи принудително определени социални роли на личността, както и да ги отнеме. Например със свое решение съда може да задължи баща или майка да се грижат за детето си или да определи негов настойник. Също така може да отнеме родителски права. Съвсем умишлено искам да предизвикам така наречените защитници на този текст в Истанбулската конвенция и да провокирам интелектуално усилие у тях. Ако приемем, че полът е социална роля, то подлежи ли тя на социална регулация?
Съдът ли ще решава кой е мъж и кой жена? Може ли този, който е с пенис да бъде определен като жена, а тази с вагина като мъж? След време това подлежи ли отново на промяна? А колко пъти може да се променя? Майка? Баща? А ще може ли да се отнема полът със съдебно решение, ако не се изпълнява социалната роля? Полът – социална роля! Ами расата? Ами възрастта? Защо ще имаме право да си определим пола, но не и да се самоопределяме като деца или пенсионери? Ами ако се чувстваме така?
Защо ако някой обяви, че е кон и очаква с него да се държат като с кон защото се чувства така, го обявяваме за луд? Защо не сме толерантни и не признаваме правото му да се самоопредели, а искаме от него да се лекува? В същото време, ако някоя с вагина обяви, че е мъж трябва да я възприемаме като мъж. Може ли някой да ми обясни принципната разлика? Звучи глупаво, нали. Дори тъпо. Защо въобще обсъждаме тази възможност? Някой да не ни е отстранил оперативно мозъците?
Всъщност най-вулгарното е това, че този безумен текст е прикрит в документ, който цели да защити правата на жените и да ги предпази от насилие. Сега, ако мъж нахлуе в дамска тоалетна или съблекалня, това се третира като сексуално насилие. След приемането на тези текстове за един воайор е достатъчно да заяви, че се чувства жена и желае да приеме такава социална роля, за да получи легитимен достъп. А изнасилвачите? Още един провокативен въпрос. Как ще контролираме достъпа до обществените тоалетни? С проверка на документите или с пръстов отпечатък? Всеки, който се обяви за травестит или транссексуален, каквото и да значи това, има право на защита и трябва да бъде приет за бежанец, ако заяви, че в собствената му страна го преследват за това.
Не е необходим задълбочен анализ, за да се прогнозира, че прогресивно ще нараснат бежанците с такъв профил. Колко терористи ще се запишат за транссексуални можем само да гадаем. Има още много примери, които показват, че определянето на пола като социална роля е безумна идея, която ще доведе до сериозни обществени колизии. Това е и сериозно посегателство срещу хората и съществуващите обществени норми което няма да остане без последици. Безсрамно е Содом и Гомор да бъдат представяни като борба за правата на хората и ако някой възнамерява да ни наложи концепцията, че полът е социална роля, нека бъде така добър да организира референдум. Това е за референдум, а не дали хората искат пенсията им да стане 1000 лева.
Какво ще последва ако приемем този текст на Истанбулската конвенция? Първо ще започне натиск върху институциите да приемат, че всеки има право да се самоопредели като мъж или жена и ако сме приели, че полът е социална роля, а не биологична особеност, то няма да има аргументи против това. Следват еднополовите бракове, при които единият от партньорите се е определил като жена и естествено деца, които ще бъдат отглеждани в среда, която на базово ниво ще формира ценностите им по подобие на техните “родители”. Децата копират модели на поведение характерни за средата, в която живеят. Майката и бащата формират у децата базовите парадигми на възприемане на света и перцепциите за добро, лошо, правилно, неправилно, допустимо, недопустимо.
В среда на хомосексуалисти те ще се оформят като хомосексуалисти и забележете няма да имат голям шанс да избегнат това. Опитите всичко това да се представи, като защита на човешките права и възпитаване на толерантност са брутални, нагли и толкова несръчни, че е чак дразнещо. Все пак правата на личността свършват там, където започват правата на другите. Децата трябва да имат право да живеят такива, каквито ги е създал Господ и да създават поколение по естествен начин. Чудя се, защо мълчи Българската Православна Църква? Мълчанието сега е предизвикателство към Господ.
Остана да се надяваме Всевишния да дари с прозрение депутатите. Дали? Бог да пази България!
