“България категорично няма да участва в ERM II при друг курс, освен при сегашния. Гаранцията е Народното събрание”. Думите са на Менда Стоянова – председателка на бюджетната комисия, депутат от ГЕРБ и вносител на първата промяна в текста, уреждащ фиксирания курс на лева към еврото, от 20 години насам.
В четвъртък (6 февруари) парламентът прие на второ четене спорните промени в Закона за БНБ, които теоретично дават право на Еврогрупата (членовете на Еврозоната плюс Дания) и на Европейската централна банка да поискат промяна на фиксирания курс при влизането ни в механизма ERM II и по време на престоя ни в т.нар. чакалня на еврозоната.
Засега гаранциите, че това няма да се случи са две.
Едната е категоричната позиция на управителя на БНБ Димитър Радев, че фиксингът може да бъде отменен само с пълно единодушие в ERM комитета, което няма как да се случи, защото той и финансовият министър ще гласуват “против”.
Втората е решението на Народното събрание, според което “министърът на финансите и управителят на БНБ предлагат, поддържат и гласуват позиция за централен курс 1.95583 лева за едно евро”. В документа е записано също, че “България не участва в механизма ERM II при централен курс, различен от 1.95583 лева за едно евро”.
Подводните камъни
Този акт на парламента несъмнено повдигна мъглата около процеса на влизане в “чакалнята на еврозоната”. Най-малкото, защото заседанията на ERM комитета са засекретени, а решенията се обявяват постфактум – през уикенда, когато не могат да окажат влияние на финансовите пазари.
Проблемът в случая е, че това решение на Народното събрание може да бъде отменено във всеки един момент и заменено от коренно противоположно. През годините управляващите многократно са показвали, че почти всяко тяхно решение е предпоследно.
Показателно е също така, че само в рамките на два дни (по заръка на премиера Бойко Борисов) финансовият министър Владислав Горанов представи текстовете, съгласува ги с лидерите на парламентарно представените политически сили и решението бе подкрепено от всички групи, освен от БСП. Тоест всичко може да се случи изключително бързо и далеч от общественото полезрение.
Съвсем отделен въпрос е бъдещият политически ландшафт в страната. Стандартният престой в механизма ERM II е три години. В това време обаче страната ни ще избира нов парламент, ново правителство, а и ново ръководство на Българската народна банка. Едва ли някой може да гарантира отсега, че евентуално ново мнозинство в Народното събрание ще бъде толкова благосклонно към членството на страната ни в еврозоната.
Пък и традиционно законодателният орган е институцията с най-нисък рейтинг. Проучване на “Галъп” показва, че през 2019-а едва 23% от българите изразяват доверие в Народното събрание, а недоверие – 67 на сто.
Излиза, че хората, които спят спокойно след решението на парламента за ERM II, не са много…
И “малко” политика
Отдавна сме свикнали присъединяването ни към валутния съюз да бъде политическа дъвка. Последните дни и седмици не правят изключение. Например в обръщението си към нацията, с което сне доверието си от правителството, президентът Румен Радев изтъкна, че “Кабинетът тихомълком прокарва реформа на валутния борд, за чийто смисъл и основания българите очакваха ясни разяснения.”
В отговор предшественикът му на поста Росен Плевнелиев заподозря, че Радев “обявява се война на правителството, за да може България да не влезе в еврозоната”. “Тепърва битката предстои, това е битката за интеграцията на България в ЕС, битката за влизането на България в еврозоната. Ако я изгубим заради Радев, оставаме бедни и вечно зависими от интересите на една империя”, заяви експрезидентът, чийто имидж е все по-нисък сред българските граждани.
В случая е почти без значение кой е прав и кой крив. Факт е обаче, че политиците допускат сериозна грешка, като изолират обществото от процеса присъединяването ни към ERM II.
Точно затова българите изглеждат изгубени в гъстата мъгла, обхванала този дългогодишен процес.
Скорошно проучване на агенция “Тренд” показа, че повечето от българите не подкрепят влизането на България в еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум. Според данните 54% от българите искат референдум за премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. Едва 19% одобряват курса на правителството ни към ERM II и единната валута, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят.
ЕЦБ приветства промените в Закона за БНБ
Като контрапункт на масовото мислене у нас, Европейската централна банка (ЕЦБ) изпрати до БНБ официално становище, свързано с курса на лева спрямо еврото. В него европейският регулатор посочва, че приветства новата поправка в Закона за БНБ.
“ЕЦБ приветства новата разпоредба на член 29, алинея 3 от Закона за Българската народна банка, която съответства на процедурите съгласно Резолюцията за ERM II и Споразумението между централните банки относно ERM II“, се казва в документа на регулатора.
От ЕЦБ посочват, че на 21 януари 2020 г. са получили искане от БНБ за становище относно проекта за изменение на Закона за кредитните институции и Закона за БНБ, като казват, че с този законопроект “се цели да се гарантира, че БНБ може да приема мерки, поискани от ЕЦБ във връзка с поднадзорните лица, както е предвидено в правната уредба на тясното сътрудничеството между ЕЦБ и БНБ“.
“Настоящото становище не засяга цялостната оценка на искането за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ, отправено от Република България на 18 юли 2018 г.”, се подчертава в становището.
От европейския регулатор посочват още, че приветстват обстоятелството, че със законопроекта се уточняват правомощията на БНБ за налагане на санкции, за да се съгласува напълно българското национално право с обхвата на правомощието на ЕЦБ да налага санкции.
Банковата асоциация подкрепи законотворците
В своя позиция Управителният съвет на Асоциацията на банките в България подкрепи усилията за присъединяване на страната ни към Механизма на валутни курсове – ERM II, като този процес трябва да протича по максимално ясен за българската общественост начин.
“Изразяваме увереността си, че предприетият подход в Народно събрание за осигуряване на необходимите гаранции, че България ще поддържа досегашния фиксиран курс на лева към еврото до влизането на страната в еврозоната, са стъпка именно в тази посока и гарантират запазването на стабилността на българската икономика. Подкрепяме позицията, че България няма да участва в механизма на обменните курсове при курс между еврото и лева, различен от сегашния централен курс – 1.95583 лева за едно евро”, се казва в становището на АББ.
Без дебати!
Въпреки че темата за валутния курс е изключително важна и на практика засяга всеки български граждани в пленарната зала на парламента дебат по поправките нямаше. В залата бе допуснат финансовият министър Владислав Горанов, но той не взе думата. По-любопитното е, че от БСП, които не подкрепят промените също не взеха отношение.
В кулоарите на Народното събрание социалистът Манол Генов заяви, че БСП чакат управляващите да дадат идеята, с която да бъде обяснено на хората обясним на хората за какво става въпрос. “Нека да видим в крайна сметка каква ще е концепцията на управляващите. Ние сме за спокойствие у хората, за да не се предизвиква някаква паника и да започнат да си обръщат левовете в евро. Били сме свидетели на тези неща, така че по-добре да се пази спокойствие и да се обяснява на хората, че няма да има такива катаклизми”, каза Генов.
От ДПС отправиха критики към управляващите, че не са подходили отговорно при внасянето на промените. Все пак Йордан Цонев отчете, че пътят на страната към чакалнята за еврозоната вече е отворен, но и стабилността на лева е гарантирана, тъй като курсът е бетониран с решение на парламента.
“Няма държава, която да е въвела еврото и да е по-зле от другите в ЕС. Влизането ни в Еврозоната ни привързва към Европа на първа скорост и гарантира банковата ни система. За приемането ни в чакалнята единствената съпротива идва от България, което ме учудва много”, обяви премиерът Бойко Борисов в Брюксел.
Според него най-лесно било да се откажем, но правителството искало да гарантира парите на хората. “Това е геостратегически избор, който необратимо ни затвърждава позициите в ЕС”, посочи министър-председателят.
Горанов против референдум за еврото
Финансовият министър Владислав Горанов отхвърля идеите за национално допитване за членството ни в еврозоната. Пред журналисти в парламента Горанов заяви, че съпротивата срещу въвеждането на еврото ще се развива като драматургия в българското общество от много хора, които искат да попречат да затвърдим геополитическия си избор.
“Този дебат да се опитат да прекратят по-задълбочената интеграция на България към институциите на Европа, ще продължи. Ние ще продължим с усилията си да влезем във все по-тясна интеграция на институциите на Съюза, за да не сме държава на втора скорост”, обясни министърът на финансите.
Идея за референдум бе лансирана от “Воля” на Веселин Марешки.
Все пак референдумът, дори да се случи, едва ли ще бъде уважен, тъй като според договорa от Лисабон за Европейския съюз, България е задължена да приеме еврото.
Такъв пример обаче има – Дания. Страната отказва да смени паричната си единица след влизането си в ЕС чрез референдум, в който едва 0,9% гласуват за смяна на кроната с европейската валута. Дания е в механизма ERM II от 1992 година.
Очакванията са България да получи покана за присъединяване към механизма през април.
