Европейската комисия (ЕК) предупреди България,че трябва да промени законодателството си и съдебната практика за начина, по който банките съдят длъжници и събират принудително вземанията си.
Според ЕК съдът трябва да защитава кредитополучателите от неравноправните клаузи на банките, а не автоматично да ги осъжда, когато банките решат.
При иска по чл. 417 от Гражданския процесуални кодекс (ГПК), който използват банките, формално за 7 дни се създава изпълнително дело и започват запорите. Докато искът, по който човек може да се защити впоследствие, отнема месеци и години.
Именно заради неравноспоставеността на двете страни по договорите за кредит са и критиките на ЕК.
„Има ясни правила на ниво ЕС и те са изразени в едни тълкувателни решения, които се наричат преюдициални заключения. Съдът ги постановява, когато иска да уеднакви практиката на европейското законодателство във всяка една държава членка. Тези решения са постановявани в случаи, когато други държави членки са имали такова сходно на нашето заповедно законодателство – тоест възможност кредитор и конкретно банка да осъди по един много бърз начин клиентите си”. Това каза в предаването „Тази сутрин” адвокат Десислава Филипова.
Според нея в законодателството ни няма достатъчно механизими, с които длъжникът да се защити.
Адвокат Валя Григорова обаче защити процеса на бързо събиране на дължими суми от банките.
„Банките бързат да си събират вземанията, защото работят с привлечени средства. След като всички вложители могат по всяко време да поискат паричните средства, които са предоставили на влог на банките, естествено, че трябва да има бърз механизъм, по който пък банките могат, трябва и са длъжни да съберат парите, които са раздали като кредити”, аргументира се Григорова.
По думите ѝ в България има достатъчно гаранции за защита правата на длъжниците – те могат да подадат възражения срещу издадената заповед, могат да поискат спиране, могат да обжалват самото разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение на взимането на банката.