Г-н Пинчън и заселването на Спрингфийлд
Някои смятат, че тази картина доказва пътуванията във времето
„Г-н Пинчън и заселването на Спрингфийлд” – това е стенопис, изографисан през 1937 г. в пощата в Спрингфийлд, Масачузетс. Автор е Умберто Романо. Забележете годината. Времето е важно за тази статия. Предполага се, че Умберто Романо (1905-1982) е роден в Брачиляно Италия и се премества в САЩ на 9-годишна възраст. Израснал е в Спрингфийлд, Масачузетс. Стенописът изобразява пристигането през 1636 г. на Уилям Пинчън, английски колонизатор, по-късно известен като основателя на Спрингфийлд.
Сега се вгледайте в индианеца, който е позициониран до бедрото на белия колонизатор в розов костюм. Какво държи той? Не е ли iPhone? И не просто го държи, но го прави правилно с типичния разсеян поглед в очите, който имаме всички в наши дни.
Според вас как може да се обясни тази фигура в стенописа? Съвпадение?
Няма индикации за вандализъм или измама.
Стенописът не е бил реставриран, за да се добави iPhone.
Досега се налагаше предположението, че индианецът с изящната козя брадичка гледа в някакво ръчно огледало със странна форма. Това е бил популярен търговски артикул през 1636 г. За индианците огледалата са били символ на богатство и престиж, пише Браян Андерсън във VICE. Те обикновено са били монтирани в ритуални танцови палки или други предмети на церемониални регалии, тъй като тяхното светлоотразително свойство, а не способността им да отразяват образи, се е считало за важно.
Композицията се базира на действителни събития, случили се около срещата между членове на две видни племена от Нова Англия – Pocumtuc и Nipmuc, и английски заселници в село Агавам в днешен Масачузетс през 1630 г. – около 200 години преди появата на електричеството.
Хората, които вярват в пътуването във времето, веднага обявиха стенописа за доказателство за хипотезите си.
VICE дава и други възможни обяснения на предмета в ръцете на индианеца освен, че може да е огледало. Може да е джобно издание на религиозен текст – едно от евангелията или може би псалми. Такива джобни издания наистина са съществували по онова време и са били приблизително със същата правоъгълна форма.
„Достатъчно е да се каже, че това изображение е израз на романтичен артистичен жанр, който казва много за съвременните американски фантазии и измислици за колониалното господство на белите спрямо индианците” – разсъждава д-р Маргарет Бручак, асистент по антропология и координатор на Инициативата за изследвания на индианците и коренното население в Университета на Пенсилвания. Според нея стенописът не носи на практика никаква полезна информация за индианските народи.