Руската мечта за могъща, справедлива, блага държава е именно това дълбоко, носещо светлина, велико, което определя същността на руската история. Стремейки се към своята мечта, преодолявайки страшни препятствия, изтърпявайки велики сътресения и удържайки свещени победи, руският народ за постигането на тази мечта използва множество натрупани умения, представи, навици, които са се наложили в проверена от времето система на ценности. Задачата на менталната война, за която се говори, е разрушението на тези ценности, внасяне на объркване в стойностната им система, замяната на истинските ценности с мними. Тази страховита война за унищожение се води чрез изкусни технологии, стратегически центрове, включващи политици, икономисти, информационни технолози, метафизици, религиозни дейци, познавачи на руския характер – как руснакът се държи и на празничната маса, и на стойката за мъчения.
Атаките, които противникът предприема против руските ценности, не приличат на ревящи стратегически бомбардировачи, не приличат на ракети, летящи в космоса. Тези действия често се пренасят вътре в Русия, изпълнители са граждани на Русия, волно или неволно станали инструменти за чужда, смъртоносна за Родината им политика.
Един от основните руски кодове е този н Пушкин. Пушки през 1937 година по повелята на Сталин става най-главният съветски поет и съветската държава го противопоставя на хитлеристките Аненербе, “Зигфрид”, Нибелунги и “Златен Рейн”. Ксения Собчак със своя благоверен, режисьора Богомолов, легнаха в ковчега, закараха ги до храма, където се венчават Пушкин и Наталия Гончарова и провеждат собствения си венчален обред, приличащ на черна меса, нанасяйки удар по основния код на руското съзнание – кода “Пушкин”. Тя, Ксения Собчак, щерката на великия лукав разрушител на Съветския Съюз, продължава делото на баща си и в съвременна Русия. Тя взе интервю от чудовищния злодей, скопения маниак, който, излизайки от затвора, отново мисли за жертви, внасяйки в днешното травматизирано руско съзнание целия кошмар на своя фанатизъм.
Руският код на благоговението пред живота, обожествяването на камъка, цветчето, птиците и разбира се, човека, този код беше подложен на безпощадна атака, предприета от Ксения Собчак, тази убийца на руските кодове.
Един от най-великите руски кодове е “Пересвет”, кодът на героичната саможертва, когато Пересвет, насаждайки се на копието на врага, му нанася съкрушителен смъртоносен удар. Руският народ е народ-Пересвет. Александър Матросов е Пересвет, 28-те гвардейци-Панфиловци са Пересвет, летецът Талалихин, извършил смъртоносен таран е Пересвет. Предприетите наскоро атаки срещу героите на Великата война – панфиловците, Космодемянская, Матросов – това са атаки срещу съкровените кодове на руснаците. Поръчителите им са подобни на немските офицери, които ритат табуретката изпод Зоя Космодемянская.
Основният руски код е “Ермак”. Русия създава най-великата държава на света, състояща се от множество пространства, народи, усещания – тази симфония на земи и народи. Ермак Тимофеевич, тайнственият руски богатир и мечтател, е мишена за изтребителите на руските кодове.
Съветските хора изграждат в Северен Казахстан грамадна ТЕЦ, работеща на кафяви въглища и тази централа, която носи топлина и енергия по колосалните пространства на казахстанските степи, се нарича “Ермак”. И първото, което направиха лидерите на суверенен Казахстан е да отнемат от тази станция нейното велико име. Име няма, а централата продължава да дарява казахстанските земи с благодатната си мощ.
Чудесният руски сподвижник Аркади Елфимов, живущ в Тоболск, ме води да брега на Иртиш, там, където е сблъсъкът между Ермак и местния княз Кучум, сблъсък, след който цял Сибир чак до Тихия океан става част от руската държава. Елфимов искаше да постави обетен кръст на брега на Иртиш, където се води битката. Но местната татарска общественост възприема това с думите, че Ермак е потъпквал татарското население на Сибир. В Тоболск, тази древна сибирска столица, се строи съвременно летище, имат намерение да му дадат името на Ермак, но отново тази националистическа общественост блокира това решение. Няма ли да нарекат летището в чест на бития от Ермак княз Кучум?
В Конституцията е казано, че руснаците са държавообразуващ народ. Великата руска държава не е образувана с едни молитви. То се създава с неизмерим труд, бойни подвизи, смесени бракове, въвличане в изграждането на държавата на множество култури и народи. Създателите на руската държава имат своите имена, своите образи, а такова дело, като създаването на небивалата, между три океана, държава, не може да бъде анонимно. Сред славните създатели на Руската държава едно от първите места се заема от Ермак Тимофеевич.
“На дивия бряг на Иртиш
Седи Ермак замислен”
Може би той предусеща бъдещите гонения, които ще се стоварят на казашката му глава.
Днешните руски историци, философи, литератори, патриотични политици започват проект: те искат да повторят пътя на Ермак от родната му Донска земя, от Старочеркаск до Урал и нататък до Тоболск на брега на Иртиш. Те ще изминат този маршрут, съпровождайки го с исторически лекции, философски спорове, художествени изпълнения, въвличайки в тази грандиозна културна програма жителите на селата и градовете, лежащи на пътя на великия поход на Ермак!
Менталната война е в разгара си. Руските кодове се сражават за своята държава. Това сражение се води насред диверсии и взривове.
