В още една страна от постсъветското пространство властта се смени в резултат от улични протести. Стотиците хиляди протестиращи принудиха министър-председателят Серж Саркисян да подаде оставка. Доскоро неговата позиция изглеждаше неприкосновена. Каква е причината за толкова бързото му падение и как тези промени ще окажат влияние върху отношенията между Ереван и Москва?
Оставката на Серж Саркисян от поста министър-председател (а фактически глава) на Армения бе посрещната очаквано от уличната опозиция – с ликуване. След новината за нея активистите, изпълнили центъра на Ереван, започнаха да бият барабани и да се прегръщат. Край сградата на правителството звуча национална музика и звучаха клаксони на автомобили. Движението в центъра, както и преди остана парализирано. Както опонентите, така и привържениците на властта чакаха вечерния митинг. Той бе обявен от лидера на опозицията и депутат от парламента Никол Пашинян. Това стана преди Саркисян да изпълни основното условие на своите противници – напускането на поста.
Ако реакцията на опозицията бе предвидима, то решението на Саркисян стана основната изненада на деня. Нали наскоро министър-председателят рязко прекъсна преговорите с Пашинян, когато той започна да иска оставка. Срещата в ереванския хотел „Мариот“ продължи по-малко от три минути, премиерът си тръгна, наричайки действията на лидера на опозицията изнудване. Но не мина и денонощие и лидерът на страната, отговаряйки на опонента заяви:
„Обръщам се към вас за последен път като държавен глава. Никол Пашинян бе прав. Аз грешах. В наложилата се ситуация има няколко решения, но няма да взема никое от тях. Това не е за мен. Оставям длъжността ръководител на нашата страна“.
За последните дни всеобщо стана сравнението на настоящите събития в Ереван и Киевския Майдан от 2014 г. При всички сходства и различия и те не се състоят единствено в това, че в Армения събитията преминаха значително по-стремително. Саркисян, подобно на Виктор Янукович все пак сдаде властта след преговори с опозицията. Но, за разлика от Янукович, арменският лидер реши да не довежда нещата до кръвопролития в центъра на столицата. По-скоро неговото поведение може да се сравни със случая с Едуард Шевернадзе, сдал властта „без бой“ на Михаил Саакашвили. И още една, основна разлика: юздите на властта не преминаха в ръцете на опозицията. Властта, както и преди, се контролира от парламента и силовите структури. Но не от улицата.
Ситуацията започна да се развива, след като Пашинян бе пуснат на свобода, а прокуратурата обяви, че срещу задържаните лидери на опозицията няма да бъдат повдигнати наказателни дела. За това решение съобщи вторият човек в републиката след Саркисян – първият вицепремиер Карен Карапетян. Той обеща, че „утре“, вторник, ще бъде решаващ. Но решаващ се оказа понеделник.
След оставката на шефа си Карапетян се оказа на поста изпълняващ длъжността министър-председател. Той напусна премиерското кресло буквално за няколко дни – той бе начело на страната от септември 2016 г. до 9 април 2018 т. Той отстъпи своя пост на бившия президент Саркисян, когато страната се превърна от президентска в парламентарна, а по същността си в „премиерска“. Така бившият първи вицепрезидент на „Газпромбанк“, бившият генерален директор на „Армгазпром“ Карапетян се оказа лидер на страната. Формално това не е за дълго. Правителството в настоящия си състав ще трябва да подаде оставка, след като президентът на страната Армен Саркисян (номинална фигура) приеме оставката на премиера Серж Саркисян. Карапетян може и да се задържи на власт, ако властта успее да обуздае уличната вълна на ереванския „Майдан“. Засега опозиционерите явно се чувстват победители.
„Серж Саркисян нямаше алтернатива на оставката“, подчертава арменският политолог Грант Микаелян. Според него политическите инструменти на министър-председателя са свършили, „процесът отиде твърде далеч, за да реагира на него“. „Вече не можеше да се употреби насилие, започваше общонационална стачка. Общо казано, той вече нямаше възможност да реагира по друг начин“, подчертава Микаелян. Според него, бързото „рухване“ на властта на Саркисян, удивило мнозина извън Армения, е напълно обяснимо, ако се отчете ситуацията, наложила се в последно време.
„Работата е там, че рейтингът на Саркисян бе много нисък. Но той се надяваше, че в условията на нисък рейтинг ще може да управлява безкрайно. Така изглеждаше и от страни“, смята Микаелян. Според него залог за стабилно задържане на Саркисян на власт е снижаването на интереса към политиката. „Но след като Пашинян демонстрира успех в заявената цел – оставката на властта, така и той успя да покаже, че властта не може да използва сила срещу него и този фактор на нисък рейтинг и висок антирейтинг изигра своята роля“, смята експертът.
„Настоящето правителство начело с Карен Карапетян няма да се задържи дълго“, смята Микаелян. „Вечерта ще се вземе решение, но най-вероятно то ще се състои в избори и в изменения в избирателния кодекс. Това трябва да стане в максимално бързи срокове“, прогнозира той.
„Най-вероятно ще бъдат обявени предсрочни парламентарни избори, смята директорът на ереванския Институт „Кавказ“ Александър Искандарян. „Голям е въпросът така ще се проведат тези избори. Позициите на настоящата управляваща Републиканска партия, най-вероятно няма да са толкова силни. Но и силни опозиционни партии няма. Ще се наложи тези структури да се формират бързо, както се казва „от листа“, допълни политологът.
Грант Микаелян смята, че най-вероятно ще се случи плавен преход на властта. „Въпросът е единствено в какви форми и доколко ще се отдаде в междинния период да се запази управляемостта на страната. Особено предвид ситуацията в зоната на нагорно-карабахския конфликт“, подчертава експертът.
При това събеседниците в Ереван не очакват, че настоящите събития ще имат някакво влияние върху арменско-руските отношения. „Не мисля, че това има някакво отношение към външната политика. Зараждането на протестното движение в Армения е вътрешно. Външната политика по време на събитията от последните седмици не се засягаше изобщо“, подчертава Александър Искандарян.
„За момента не трябва да се очакват промени във външнополитическия курс на Армения“, смята Грант Микаелян. „Външната политика и така е диверсифицирана и се възползваше от всички съществуващи възможности“, смята политологът. „Но същевременно нищо не трябва да се изключва“. Важно е да се отчете, че лидерите на настоящия протест (макар и да може да се каже, че те са по-близо до Запада) не са използвали никакви външнополитически лозунги. Микаелян подчертава: „Напротив, те избягваха това. Ако, допуснем, бяха издигнали антируски лозунги, те нямаше да съберат толкова много хора. Лидерите на опозицията не постигнаха своето. Затова и те нямат мандат за външнополитически промени“.
Факторите, „привързващи“ Армения към Русия са очевидни. Според руската и арменската централни банки, през 2017 г. от Русия са прехвърлени повече от един милиард долара. Според агенция „Sputnik-Армения“ на Русия се падат 90% от арменските трансфери. Това значи, че от всеки 10 долара от роднини и близки зад границата, девет и нещо идват от Русия. В Русия живеят 2,2 милиона арменци – за сравнение в самата Армения живеят 2,9 млн. души.
Добавяме и към това интереса на Ереван да придобива руски въоръжения в „съюзнически“ формат (напомняме, че Армения е партньор по Организацията на Договора за колективна сигурност). Не на последно място „Искандер“. През март Русия приключи доставки на Армения на въоръжения по кредит за 200 млн. долара. Новият кредит за 100 млн. долара трябва да се издаде без лихва.
Накрая и Русия, и Армения са взаимно заинтересовани от присъствието в страната на руската база в Гюмри. За Москва това е геополитически преден пост в критически важни регион (Турция, Иран и Сирия), а за Армения е прикритие в ситуацията на двоен натиск от страна на Турция и Азербайджан. Така, смятат арменските експерти, дори прозападният лидер ще бъде принуден да се съобразява с реалните интереси на Армения, така както с тях се съобразяваше условно проруският Серж Саркисян.
„Саркисян, от една страна извърши много грешки, които доведоха до това, че хората излязоха на улицата“, отбелязва председателят на комисията на Думата по въпросите за ОНД Леонид Калашников. Но от друга страна е направено мъжко действие, смята депутатът. Саркисян „си тръгна и не допусна кръвопролития“, подчертава Калашников. Серж Саркисян „премина през много тежки моменти, чак до стрелбата в парламента на Армения през октомври 1999 г. и видимо днес трезво оцени ситуацията, че по-лесно ще е да си тръгне“, заключва Калашников.
Заместник-директорът на Института за страните от ОНД Владимир Жарихин не е уверен, че с оставката и властта в Армения ще се смени. „Саркисян подаде оставка, но не и парламентът“, напомни той. В парламента, както и преди Републиканската партия запазва мнозинство заедно с „Дашнакцутюн“ . Мнозинството, както и преди, провежда политиката на Саркисян. Мисля, че новият министър-председател ще бъде от парламентарното мнозинство. Още повече, че на всички тези митинги лозунгът беше „Оставка за Саркисян“, но никой не казваше „Пашинян за министър-председател“. Тоест протестите бяха насочени лично против Саркисян, но не бяха за опозицията“.
„Външнополитическата линия и у Саркисян, и у Пашинян е близка. Тя остава в твърди геополитически рамки и няма да се смени от това, че ще сменят личностите“, смята Жарихин. В условията на „студена война“ с Азербайджан и повече от сложни отношения с Турция, в никакъв случай няма да има разрив на отношенията с Москва. „А що се отнася до разговорите, че Саркисян е за Москва, то ще напомня, че есента той подписа споразумение са асоциация с Европейския съюз.
