Централите на НАТО и ЕС са дислоцирани в Брюксел.
В навечерието на последната среща на върха на ЕС е подписана съвместна декларация на двете организации (Déclaration conjointe sur la coopération entre l’UE et l’OTAN). С нея е потвърдена субординацията на Евросъюза по отношение на НАТО съгласно член 42 на Маастрихтския договор. Самият Маастрихтски договор е подписан на 7 февруари 1992 г. По този начин е извършено тихомълком натовизиране на ЕС.
Член 42 на Маастрихтския договор: „…2. Общата политика на сигурност и отбрана включва постепенното развитие на общата отбранителна политика на Съюза. Това ще доведе до обща отбрана, веднага щом Европейският съвет с единодушие вземе решение за това. В такъв случай Европейският съвет препоръчва на държавите-членки да вземат решение в тази посока в съответствие с конституционните правила на всяка от тях.
Политиката на Съюза по смисъла на този раздел не засяга особения характер на политиките за сигурност и отбрана на някои държави-членки (52), то зачита задълженията, произтичащи от Северноатлантическия договор, за отделните държави-членки, които смятат, че тяхната обща защита се осъществява в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и е съвместима с общата политика за сигурност и отбрана, установена в тази рамка.
… 7. Ако дадена държава-членка бъде подложена на въоръжена агресия на нейната територия, други държави-членки следва да я подпомагат и улесняват с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Хартата на Организацията на обединените нации * (56). Това не засяга специфичния характер на политиките за сигурност и отбрана на някои държави-членки.
Ангажиментите и сътрудничеството в тази област продължават да съответстват на ангажиментите, поети в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор, която остава в основата на тяхната колективна отбрана и правомощията за нейното прилагане за държавите, които го съставляват.“
