Досието “Буда” II
Екип На Биволъ 4 февруари 2013
На 24.02.1997 г. в сектор “Вътрешен тероризъм” на ЦСБОП е образувано Дело за оперативно наблюдение (ДОН) срещу Бойко Методиев Борисов. Делото е с номер 0996, с псевдоним “Буда”.
Мотивът за делото е красноречив: “за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители“.
На документа има гриф “Строго Секретно”, но според изявление на Цветан Цветанов от днес по повод на досието “Буда”, грифът “класифицирана информация” при всички случаи е изтекъл”.
По-рано днес МВР разсекрети папката “Буда”, в която според шефа на ГДБОП Станимир Флоров имало само два документа. Единият документ с предложение за регистрация в оперативния отчет беше публикуван от Биволъ вчера. Вторият документ, показан от МВР е за снемане от оперативния отчет поради липса на среда. Той е изготвен на 29.01.1998 г. с рег. номер 1048 и е подписан от същия водещ офицер Младен Георгиев, който сега е главен секретар на ДАНС. Предложението за сваляне от оперативен отчет е одобрено от Венцислав Великов. Вижда се също, че Младен Георгиев е сменил кодовото си име. В първия документ той е НБ-22, а във втория е C-8.
ДОН “Буда” е доказателството, че МВР или лъже, или манипулира обществото. Освен това става ясно, че Борисов е разработван като представител на силова групировка за предотвратяване и пресичане на престъпна дейност, а съвсем не е служил доблестно на МВР като информатор.
Интересна е последователността от действия на ЦСБОП по отношение на Борисов. Завеждането на ДОН спрямо регистриран секретен сътрудник не е стандартна процедура и трябва да бъде утвърдено от главния секретар на МВР. Счита се, че става дума за провал на вербовката и елементът се е криминализирал, което може да доведе и до наказание за водещия офицер. Но в мътните води на прехода това се е практикувало в ЦСБОП, за да се разшири и задълбочи компроматната информация, на базата на която агентът е държан в подчинение. ДОН всъщност е относително “безобидно” мероприятие в сравнение с делата за оперативна разработка (ДОР и т.н.).
ДОН “Буда” също е подписано от оперативния работник с код НБ-22. Това е Младен Георгиев, който в момента е главен секретар на ДАНС. Одобрението е от подп. Спас Спасов, бивш офицер от Шесто управление на ДС. И двамата са освободени от ЦСБОП от тогавашния директор Кирил Радев за нерегламентирани връзки с хора от подземния свят.
Подписът на ОР НБ-20, който е по-високо в йерархията от НБ-22 и е ръководител на група е на Иван Йовчев, установи проверка на Биволъ. След като Борисов става главен секретар на МВР той се издига до зам.-шеф на направлението “Терор”. Напуска службата през октомври 2005 г. след като Борисов подава оставка като главен секретар, заедно със зам.-директора Красимир Младенов, шефът на направлението “Терор” Борил Кацаров и шефът на направление “Наркотици” Иван Цветков.
След като напуска ЦСБОП Младен Георгиев става изпълнителнен директор в охранителната фирма на Борисов ИПОН – Агенция за сигурност и охрана, а в момента е главен секретар в ДАНС. Спас Спасов, който наскоро е починал, отива на работа във фирма на Алексей Петров. По това време Борисов и Петров не са смъртни врагове, а имат обща фирма – Будоинвест, която е описана и в специализираната справка за данъчно регистрираните фирми на Борисов, приложена в ДОН “Буда”.
Борисов и ИПОН – обект на ЦГДОР
Биволъ потвърди от два независими източника информацията, че по-късно през 1997 г. срещу охранителната фирма на Борисов ИПОН е заведено Централизирано групово дело за оперативна разработка (ЦГДОР). Това е най-интегрираната степен на взаимодействие и обмен на информация от службите за даден обект. В рамките на един ЦДОР работи група от 3 до 5 оперативни работника от различни направления на антимафиотската централа – наркотици, терор, икономически престъпления. Изискват се информации и от други служби. Ако при тях e налична информация и има заведени оперативни дела, те също се пришиват към делото.
Според антимафиотите ИПОН е криминална групировка подобна на СИК, ВИС, ТИМ, и други, за които също са заведени разработки, общо 17 на брой. Особено внимание в разработката е отделено на две убийства свързани с ИПОН, останали неразкрити и до момента.
Не е ясно защо след като службите са продължили да работят активно по ИПОН така и не се стига до реализация. Впрочем, до реализация не се стига по нито един от ЦГДОР-те свързани с групировките на прехода. Няколко години по-късно Борисов напуска охранителния бизнес и е катапултиран директно на най-високата професионална позиция в МВР – главен секретар. В грамите на американските посланици пише, че той използва поста си, за да смачка разработките за големите криминалните групировки. Едва ли е пропуснал да прочисти оперативната информация за своето собствено криминално минало.
Тази информация обаче не може да се прочисти напълно. По регламент остават писмени следи на много места, а извън регламента и у доста хора.
Има ли “Буда” от ДС?
Към документите изтекли в Balkanleaks има обяснителна бележка. В нея се твърди, че Борисов е вербуван от Държавна сигурност още в средата на 80-те години. Тогава срещу него е заведено дисциплинарно дело за лъжесвидетелстване. Борисов свидетелствал по бракоразводно дело, но се оказало, че излъгал. Следва вербовка от Шесто и ДС урежда дисциплинарката да бъде прекратена.
Досието на Борисов като доносник на ДС е било пришито към ДОН “Буда”, но е прочистено от дългогодишния кадровик в МВР Борис Димитров, твърди се още в бележката. През ноември тази година Димитров беше назначен от правителството за шеф на Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ). Биволъ не можа да потвърди тези твърдения от независим източник.
Папката “Буда” има особена съдба. След като вербовчикът Младен Георгиев и началникът му Спас Спасов са отстранени от ЦСБОП, Борисов не е поет от друг офицер. Папката “Буда” остава в касата на зам.-шефа на ЦСБОП Венцислав Великов до напускането му през 2001 г. Когато се подготвя назначението на Борисов за главен секретар той е проверяван, но досието “Буда” не излиза на бял свят. Министър Петканов научава за него чак през 2002 г. Вбесен, той уволнява шефа на дирекция “Информация и архиви” Серафим Стойков и прибира папката “Буда” в личния си сейф. От него я наследява Румен Петков, който обаче не я завещава на наследника си в МВР Михаил Миков.
В анонимен текст, който се появява през 2002 г. и чийто предполагаем източник е НСС пише за друга вербовка на Борисов: “Предвид връзките на Бойко Борисов с организираната престъпност през 1998-2000 г. той е изучаван от Националната служба за сигурност (НСС), с цел привличането му за нащатен сътрудник на НСС. През този период Бойко Борисов редовно дава информация на НСС за действията на лидери на организираната престъпност в България. Трябва да се отчете, обаче, че е често срещана практика българските служби за сигурност да рекрутират (като агенти или нещатни сътрудници) на някои лица единствено за осигуряване на политически чадър в замяна на предоставяне на сенчести услуги в полза на конкретни управленски и/или корпоративни кръгове. Пример – Поли Пантев, Косьо Самоковеца, Славчо Христов и т.н.) Папката със събраните за Бойко Борисов материали и постъпилите от него доклади е била връчена на тогавашния директор на НСС ген. Атанас Атанасов и той е одобрил вербовката на Бойко Борисов.”
Пред Биволъ генерал Атанасов отрече тази информация. Според него Борисов никога не е бил разработван от НСС. “Нито едно от тези лица не е било на вниманието на контраразузнаването, защото е нямало причина” – каза той.
Анализ на зависимостите
Доказаната вербовка на Борисов и наблюдението осъществявано от офицера на ДС Спас Спасов отчетливо потвърждава зависимостта на премиера на компроматна основа от наследниците на тайните комунистически служби. Вече не изглеждат странни “джентълменските” пасове между Борисов и Георги Първанов – агент “Гоце”. За тези зависимости пише и в Швейцарския доклад за криминалното минало на Борисов, използван от Джеф Щайн като източник за известната му публикация в списание “Конгрешънъл Куотърли” през 2007 г.. Ето какво е отбелязано там :
“Вярва се, че следните кръговете и лица са издигнали Бойко БОРИСОВ:
– о. з. ген. Любен ГОЦЕВ, о. з. ген. Бригадир АСПАРУХОВ (преди няколко месеца предложението той да бъде назначен като съветник на премиера предизвика скандал с оглед на възможния му достъп до класифицирана информация на НАТО и след ожесточен публичен дебат назначението му беше оттеглено).
– кръга БАНКЯ, имащ силни позиции в някои правителствени структури (МВР, МФ, Президенството) и с близки връзки с организираната престъпност – Чавдар ЧЕРНЕВ, Димитър СЪБЕВ, Максим ДИМОВ, Виктор ВЪЛКОВ, Ивайло ТРИФОНОВ, Славчо ХРИСТОВ.”
(докладът е изготвен през 2005 г.)
Гоцевци, аспаруховци и черневци обаче бяха изненадани от външен фактор, който не контролират нито те, нито руските им началници. Данните за криминалното минало на Борисов изтекоха от американските дипломатически доклади публикувани от Wikileaks и разбиха легендирането му пред българската и чуждестранната публика. Никак не е случайно, че именно говорителят на кръга “Монтерей” Румен Петков скочи като Матросов да брани Борисов след като станаха публични характеристиките на посланик Байърли, потвърдени от ЦРУ.
Самият факт, че досието “Буда” изтича именно сега, 6 месеца преди изборите означава, че кукловодите на Борисов са го изоставили и за следващия мандат ще заложат на друг “жребец”, който да брани интересите им.
Накъде след “Буда”?
Истинският Буда проповядва, че най-голямата загуба в живота на човека, това е загубата на надежда.
След прочита на ДОН “Буда”, надеждата скоро да заживеем в нормална, по средноевропейски демократична държава, отлита като лист от лотус в хималайски вятър. Неясното усещане, че и днес живеем в гадна симбиоза между престъпната комунистическа държава и организираната престъпност става съвсем ясно, обективирано, и тотално безнадеждно.
Но както грамите на американските посланици с позоваване на ЦРУ, така и документите за ДОН “Буда”, публикувани тук оставят надежда, че пълното прочистване и подмяната на историята в духа на оруелската 1984 в наше време все пак не са възможни. Важното е, да осъзнаем веднъж за винаги, че сме в състояние на война. А както Сун Дзъ е завещал в своето „Изкуство на войната”: “Ако познаваш противника и себе си, не би следвало, да се уплашиш и от сто битки по пътя. Ако познаваш себе си, не и противника, победата ти ще е белязана от болка. Ако не познаваш нито себе си, нито противника, загиваш.”
Отляво надясно: Венцислав Стефанов, съдружник в Интергруп, вицепрезидент на Славия и БфС, Румен Николов-Пашата, Бойко Борисов, шеф на фирма Ипон, Николай Златев, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ТСБанк Снимка “Капитал” 1995 г.
