От тайните общества до национализма. Адолф Хитлер е представен в учебниците по официална история като син на народа, който успява да се възкачи на власт само благодарение на изумителните си ораторски качества, възхваляни непрекъснато във всички политически коректни документи на сегашните публични учреждения. Но така ли е действително? Какво искат да скрият, когато превъзнасят харизматичните му достойнства? Какъв е бил Хитлер? Само западнал художник, както обикновено го представят, или редови член на тайните общества с поредна задача да осъществи значим политически проект? Въпросителни, които откриват своите отговори в най-премълчаваните факти от официалната историография.
Хитлер е вербуван от немските военни служби да шпионира в тайното Общество на посветените Туле. Официално е трябвало единствено да наблюдава дейността, но за кратко време се превръща в абсолютен лидер. Именно от окултното Общество Туле (официално антисемитски) Хитлер катапултира на политическата сцена.Тайното Общество ,,Туле“
За нацистката езотерична идеология започва да се пише в антисемитското списание Остара, което Хитлер и Химлер четат с много голям интерес. Изданието с име на древна германска богиня е основано през пролетта на 1905г. от бившия свещеник Йорг Ланц фон Либенфелс, който макар и официално да е антисемит, подкрепя създаването на израелската държава в пълно съзвучие с пророците на ционизма. През 1907г. създава и Общество Новите тамплиери със седалище австрийския замък Верфенщайн, подкрепян финансово от обичайните невидими и щедри магнати, и се обявява в защита на идеите за превъзходството на арийската раса. Зад външната фасада и предполагаемите идеологически убеждения Ланц фон Либенфелс е син на еврейка с име Хопфенрайх.
Друг лош учител, който допринася значително за езотеричното формиране на бъдещия Фюрер, е масон от Ритуала на Менфи – някой си Русолф фон Себотендирф. Той е експертен учен по еврейски езотеризъм на Кабала, на розенкройцеровите алхимични текстове и на окултните практики на дервишите. През 1928г. се отличава като организатор на Туле Гезершафт – организация, която води началото си от предишната Германска заповед, създадена през първите десетилетия на ХХ век като движение с подчертани расистки и антисемитски настроения. Около Обществото Туле започват да се навъртат личности, като Хитлер, Рудолф Хес, Карл Хаусхофер и Ханс Франк – бъдещ нацистки генерал-губернатор на Полша (също евреин, което посочва Брайън Марк Риг в книгата си Еврейските войници на Хитлер).
Именно Туле според северните легенди ни препраща към родината на високо еволюиралия народ на хипербореите (жителите на потъналия континент, който Платон нарича Атлантида). Сред последователите на това окултно общество се появяват имената на всички, които по-късно влизат в състава на сформиращата се националсоциалистическа ръководна група.
И когато през 1933г. фон Себотендолф публикува Преди Хитлер да дойде на власт с разкритието, че тъкмо той с учителят, посветил Фюрера в окултните науки, въпросната книга много бързо е иззета от лавиците на книжарниците лично по нареждане на нацисткия диктатор. Защото, идвайки на власт, Хитлер смята за по-уместно да премълчи пред масите езотеричните си възгледи и да разкрие само своя политически проект.
Повлияни от купищата академична литература, където национализмът се описва предимно като политическо явление, със сигурност ще останем изненадани от факта, че основоположниците му са фанатични езотеристи, някои от тях – доказано евреи. Именно в средите на окултното Общество Туле Адолф Хитлер е подтикнат да облече униформата на немския фюрер и да излезе на политическата сцена.
Туле е езотерично общество при всички обстоятелства, зад чиято маска на пангерманизма, антисемитизма и северната митология се крият принципите на еврейската гностична доктрина. Членовете му изцяло споделят идеите, които пропагандира теософската секта, основана от медиума Елена Блаватска. Те представляват съвкупност от представи и възгледи, намерили широк отзвук в окултните кръгове още в началото на ХХв. благодарение на спечелилите голям успех книги на Елена Блаватска Разбулената Изида и Тайната доктрина. От тях струи невероятна хармония с древния езотеричен култ на евреи есеи както по отношение на гностичната доктрина и култа към духовните живи същества, които не принадлежат на реалния свят (ангелогия и демонология), така и с идеите за метемпсихозата (прераждане на душата) и други вярвания с много общи черти с тези от региона на Тибет. Известно е, че посветеният Хитлер е бил вегетарианец (като древните евреи есеи и голяма част от изповядващите будизма), докато Химлер твърдял, че е превъплътената (преродената) душа на император Хенрих I, наричан още Ласкателя. В последните дни на войната близо до бункера в Берлин са открити телата на двайсетина тибетски монаси в немска униформа. Както са правили там, никой не може да каже, но със сигурност присъствието им не се обяснява в светлината на официалната история, тъй като именно езотеричният компонент на национализма, който медиите изцяло премълчават, е двигателят на поведението и действията на лидерите до Черен орден на СС – мистичния елит на армията, на който предоставя двореца Вевелсбург, за да се използва като център на гностичния култ на Черното слънце. Самият той изпраща хора от СС с различни мисии в Тибет, а през 1944г. стига дотам, че освобождава войници от фронта, за да ги прати да копаят в околностите на Рел льо Шато – район във Франция, където между XII и XIII век е имало крепост на катарите гностици и на тамплиерите. Гностичната доктрина
Идеите, които се разпространяват в средите на Туле, черпят вдъхновение от теософското общество, основано на 17 ноември 1875г. Емблемата е змията, захапала опашката си, от тибетската свастика (много години преди Хитлер да я вземе за символ на партията си), и звездата с шест върха (която през Средновековието фамилията Ротшилд и цялата еврейска общност възприемат за свой знак).
Теософското общество, от което се вдъхновяват първите нацистки лидери, се отнася до същата гностична и луциферианска доктрина с еврейско-есеиски корени, пропагандирана от Луцифер Тръст Къмпани – дружество в топли приятелски връзки с ООН. Компанията е създадена през 1922г. от сатанистката Алис Бейли и съпруга й Фостър Бейли, но веднага е заставена да промени името си в Луси Тръст поради разбираемото смущение, което предизвиква сред институционалните органи. Разположена на Уолстрийт НО: 120 в Ню Йорк (случайно близо до офисите на едрите международни финансови кръгове), разпространява идеи, характерни за сатанисткия – доктрина, която определя Луцифер към Слънцето, точно както проповядват Децата на светлината (есеите).
Макар и официално да става дума само за името на издателската къща на ООН, не е нужно да правим дълги разследвания, за да открием, че Луси Тръст е наследник и черпи вдъхновение от теософското общество, основано през 1875г, от Елена Блаватска. В тайната доктрина пише:
,,В този случай е напълно естествено… да видим Сатаната, змията на Генезиса, като истинския създател и благодетел, Бащата на духовното човешко същество… Защото точно той е Посланикът на Светлината Луцифер, който, както се разказва, е озарен от светлина, който е отворил очите на един автомат (Адам), създаден от Йехова; и само този, който за първи път прошепва: ,,В деня, в който вкусиш от плода, ще бъдеш като Елохим, ще опознаеш доброто и злото“, може да бъдеш припознат за Спасител.
Един ,,противник“ на Йехова… който и в езотеричната истина остава като Посланик, който обича навеки… който ни е предоставил духовното безсмъртие, а не физическото… Сатана. или Луцифер, представлява действието.. центростремителната енергия на Вселената в космически смисъл… Той е симетрия… и последователите му… предадени на огненото море, защото той е Слънцето… изворът на живота в нашата система, където са превърнати в камък… и отново преработени, за да им се вдъхне нов живот; онова Слънце, което, доколкото е начало на активния принцип на Нашата Земя, е в същото време у Убежището, и Източникът на Светския Сатана.“
Теософията, така близка на нацистите, пропагандира същия луцифериански култ, който тайно следва и масонството – открито признат факт в книгата Морал и Догма на А, Пайк, и пуснал здраво корени в езотеричната еврейска култура на есеите (изпълнена на свой с източни влияния с тибетска матрица).Символът на теософското общество, което създава Елена Блаватска (1831-1891) Връзката на посвените Обществото Туле поддържа тесни връзки и с други тайни европейски общества, по-специално със Златна зора – друга гностично-теософска организация с членове от ангоийско кралско потекло и известни личности – Брам Стокър (романиста, разпространил легендата за вампирите), Алистър Кроули – агент на английските тайни служби, наричан Звярът 666. Част от езическите им ритуали се отнасят до т. нар. сексуална магия, което означава предполагаемо придобиване на свръхспособности чрез особени сексуални практики. През следващата година (1888г.) от основаването й Лондон е разтърсен от поредица сексуални престъпления, които оставят в историята като Престъпленията на Джак Изкормвача. Мистерията за истинсксата идентичност на садистичния убиец, който обезобразява телата на жертвите си (по всяка вероятност, за да извърши сатанински ритуали със сексуален характер), така и не е разкрита, че виновникът трябва да се търси в средите на сектите на посветените с масонско-луцифериански отпечатък, а може би именно в Златна зора на Алистър Кроули. Един от първите храмове на Ордена е изграден в Лондон, посветен на египетската богиня Изида (едно от много имена, с които е продължен прастарият култ към Богинята-майка пред годините), с името Изис – Урания. Произходът на Златна Зора Окултистът Алфонс Луи Констант, познат под еврейския псевдоним Елифас Леви, се среща в Лондон с масона розенкройцер Едуард Булът-Литън, за да основат заедно херметичното обществп Златна зора. След редица затруднения и перипетии от политически и окултен характер Леви пише кногата Врил – властта на следвдащата раса, в която разказва историята на езотеричния култ към една много силна първична форма на енергия, наричана Врил. Тя се излъчва от т. нар. Черно слънце и по всяка вероятност може да бъде идентифицирана с енергията на празното пространство. Според тази тайна доктрина светът е доминиран от висши неизвестни – създания, които могат да придобиват човешка форма и надарени с невероятни психически способности. Булър-Литън има много последователи, сред които са и бащата на Шерол Холмс – Артър Конан Дойл, и дори Сесил Роудс – всемогъщия бивши британски губернатор на Родезия, основател на Кръглата маса – световно братство, което и до ден днешен води много активен живот. А Карл Хаусхофер (основател на Института по геополитика в Берлин) оказва съществен принос за изработеното на нацистката идеология, свързана с теорията за арийската раса и за жизненото пространство. Любопитен е и фактът, че именно един от създадтели на нацистката доктрина, на който Хитлер така много се възхищава заради расистките му идеи, е женен за еврейка, от която има законно признат син – Албрехт Хаусхофер. За влиянието, което има семейството Хаусхофер в средите на нацисткия кът на Хитлер (вторият в партията), освен че е студент на професор Карл Хаусхофер от Университета в Мюнхен, завързва голямо приятелство именно с еврейския му син Албрехт Хаусхофер. Замъкът ,,Вевелсбург“ и мистичният ,,Черен Орден на СС“ През 1934г. Хайнрих Химлер по съвет на Карл Мария Вилигут подписва договор за наем с административния окръг Падерборн, за да получи разрешение за ползване на замъка Вевелсбург за период от 100 години, като заплаща символичната сума от 100 марки. В първоначалните му намерение замъкът трябвало да бъде използван като академия за нацистки ръководители, но после променя идеята си и го превръща в гностично-езически култов център за свръхелит от мистични бойнци. Между 1939 и 1943г. пленниците от концентрационните лагери в Нидерхаген и Саксония се използват като общи работници за голяма част от строително-възстановителните работи по двореца Вевелсбург под ръководството на архитект Херман Бартелс. На пода на мраморния коридор е изработен мозаечен орнамент, известен като Черното слънце на Врил и се ползва за езотерични ритуали. Според професор Кларк Гуудрик е използван древният германския слънчев култ към колелото на слънцето с дванадесет лъча, който са почитали Меровингите. Направена е и специална стая, наречена Криптата на Химлер. Тази зала е посветена от шефа на СС на Хенрих I от Саксония, доколкото Химлер е вярвал, че се е преродил от него (като есеите приема метемпсихозата). Целта е създавдането на център за духовно развитие, където да се изграждат войниците на Новия орден, поради което създава и Черния орден. Криптата на Химлер има 12 помещения, които офицерите от СС използват за медитация. Единствената документирана ритуална среща датира на юни 1941г., макар да съществуват данни за регулярното им провеждане. Той се разпорежда в случай на смърт на някой от 12-те офицери тленните му останки да бъдат погребани в замъка. На всеки комендант от новосъздадения Черен Орден е наредено да се даде пръстен-череп – отличителен знак на Ордена на илюминатите (после – в Череп и Кости от Йейл). Когато войната е към края си, Химлер заповядва на Хайни Махер да разруши замъка във Вевелсбург. Районът обаче е окупиран от 3-та дивизия на Американския пехотен полк, така че разпорежданията му не са изпълнени. Гностичният култ на ,,Туле“ и езотеричната традиция на Ротшилд След като е опровергано твърдението от биографията на Хитлер – един от най-изтъкнатите представители на расовата доктрина, че е син на народа, е необходимо да отворим скоба и да разкажем за гностичния култ, който практикува династията на еврейските банкери, подкрепила финансово идването му на власт, и която тайно изиграва ключова роля в драматичните събития от Втората световна война. Самата езотерична идея, която винаги е представлявала пълзящ фон на политическия нацизъм, може да бъде открита в дома на Ротшилд и като следваме разклоняващата се нишка на тези мистични доктрини, ни отвежда до истинската матрица – традиционната еврейска езотерика. Път, който води право към най-заможния и влиятелен род на еврейската общност. Много изследователи сочат пред представителите на фамилията Ротшилд за последователи на дълга езотерична традиция, посветена на култ към Луцифер – носителя на Светлината (окъдето идва и името на сектата на илюминатите), и на гностичната традиция на есеите. Същината на тази доктрина преобръща из основи традиционните ценности под предлог, че добрият Господ от Стария завет е зъл измамник. Ако следваме подобен ред на мисли, само Луцифер трябва да бъде боготворен като носител на истината и познанието. Според някои изследователи фамилията Ротшилд принадлежи на еврейския клон, който пряко води началото си от Меровингите.,,Меровингите са династия франски крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните Франция, Нидерландия и Германия в периода от V до VIII век. Наричани от съвременниците си дългокосите крале – дългата коса е символ на магическа сила в древно-германските вярвания. Носят името си от Кловис Меровинг – водач и основател на държавата на франките, приел католицизма. С това се полагат и основите на Западна Европа. Меровингите залиняват като род и техните управители, т. нар. хаусмайери, ги изместват от позициите на властта.“ Но като оставим настрана истинските или предполагаемите фамилни корени, факт е, че от няколко века фамилията Ротшилд упражнява лидерска роля върху останалата част от еврейската общност с влияние както върху хода на историята, така и на идеите. Ротшилд са първите, които пред Средновековието възприемат звездата с шест лъча като символ на еврейския си произход. Доказан факт е и това, че 80 на сто от територията на държавата Израел е закупена с техни капитали. Обратно на това, което се мисли, звездата с шест върха не води произхода си от еврейската ортодоксална култура, а по-скоро – от езотеричния култ към Луцифер, който се изповядва от еврейската секта на есеите (самопровъзгласяващи се за Деца ба светлината). Задълбочено проучване на тази тема е направено в книгата на О. Дж. Греъм Шесте лъча на звездата. В нея подробно се описва как Звездата на Давид в древни времена е използвана за магически ритуали на Децата на светлината. И макар да не е много известен факт, едрите международни финансови кръгове се припознават в култа към Луцифер. Проучване на най-изявените поддръжници на нацизма сочи, че някои от тях произхождат от фамилията Уиндзор – британска кралска фамилия с немско потекло от династията на Сакс-Кобур-Гота. Тук изпъква името на лорд Луи Маунтбатън (чичо на Единбургския херцог) – родствени връзки с фамилията Ротшилд, добре познат в кръговете на сатанистите. Тези връзки между нацисткия режим и британските благородници са подробно разгледани от писателя У. Лонги в книгата му Намерението на Хитлер.Уиндзорският херцог Едуард VIII и съпругата му Уолис Уорфилд на срещата с Хитлер в дома му по време на сватбеното им пътешествие. Известният златар Антъни Блънт – таен британски агент, приятел на Виктор Ротшилд, е изпратен в края на войната в двореца Фридрихсхоф (Германия), за да изземе някои компрометиращи писма, изпратени от Херцога на Уиндоз до Адолф Хитлер и други шефове на нацизма. Според историческите изследвания на Бредфорд Шнел през март 1945г. Джордж VI нарежда на кралския библиотекар Оуен Моршед да отиде във Фридрихсхоф заедно с Блънт, за да приберат на сигурно място някои документи, отнасящи се до Виктория Сакс-Кобург-Гота (дъщеря на английската кралица Виктория). След края на конфликта се разкрива, че архивът на замъка е преровен от неизвестни лица и са останали само някои документи, съхранявани в началото.Символът на Младите немски работници, на който е изобразена свастиката, поставена в Слънцето, силно напомнящ за гностичния култ към Господаря на Светлината, следи от който откриваме в тайната доктрина на ,,Туле“
Рудолф Хес – приятел на кралското британско семейство Тесните контакти между нацисткия и британския елит са засвидетелствани от друг сензационен факт, който официалната история премълчава и отхвърля като недоказан, Става дума за случая с Рудолф Хес, един от най-близките сътрудници на Хитлер. На 10 май 1941г. той заминава тайно за Шотландия, за да се срещне лично с принц Джордж, херцог на Кент. Но в програмата му се случват непредвидени обстоятелства и макар и отличен пилот, когато се спуска с парашут на земята, е разпознат и арестуван, преди да успее да избяга. Веднага се разпространява официално новината за залавянето му и Хитлер, като не знае как да оправдае публично присъствието му на вражеска земя, започва да поддържа тезата, че Рудолф Хес е загубил разсъдъка си. За да отхвърли всякакви съмнения около себе си, поддържа тайни връзки с британската корона. Фюрерът разиграва сценки и театралничи, като се прави на много разгневен и дори се разпорежда да арестуват някои сътрудници на Хес. Случая определено смущава и сериозно обърква Уинстън Чърчил, който вместо да се възползва от залавянето и арестуването на Човек номер 2 на нацисткия апарат и да го представи като голям военен успех, много бързо спуска завеса от мълчание върху случая, с което показва, че не е необходимо много да се коментира. Принц Джордж, с когото трябва да се срещне Рудолф Хес, умира през 1942г. при самолетна катастрофа, отново обгърната в мистерия. Според официалната версия заместникът на Хитлер е пленен и след процеса в Нюринберг е преместен в затвора в Шпандау, Западен Берлин. През 70-те години обаче доктор Хю Томас, който отива на посещение при него в специалния карцер, забелязва странно обстоятелство. След като е прегледал задържания, заявява, че не е открил следи от огнестрелни рани, каквито Хес е имал по тялото си. По време на Първата световна война е прострелян няколко пъти в гърдите и дясната ръка, от което със сигурност са останали явни белези. Твърде вероятно е, човекът, прегледан от английския доктора, да не е бил истинския Хес, а негов двойник. При направените рентгенови снимки на гърдите също не се виждат следи от старите му рани. Хю Томас извършва лични разследвания върху случая и дори написва книгата Убийството на Рудолф Хес. в която разкрива резултатите от собствените си наблюдения и изследвания. На другия ден, след като се спуска с парашут в Шотландия, най-малко петдесет специалисти преглеждат тялото на Хес, без да открият известните белези. И както се посочва в медицинския доклад от архивите на Нюрберг, комисията, която го изследва през 1946г. също регистрира този факт. Но и това не е всичко! регистрационният номер на корпуса на самолета, от който е скочил с парашут, е Njoq, докато снимка, направена при излитането на самолета, показва повече от ясно друг регистрационен номер – Njc11. Официално Рудолф Хес умира на 17 август 1987г. в затова Шпандау при самоубийството на 93 години, обесвайки се с електрически кабел на железните пръчки на килията си – точно в деня, преди да бъде освободен. Независимо медицинско изследване установява, че е невъзможно изследваният труп да е негов.