Българският патриот е уникално творение. Венец на венеца на създателя. Чудо на чудесата. Парадокс в самата си същност.
Парадокс 1
В България и по света живеят около 8-9 млн. души. Патриотите са обаче поне два пъти или три пъти повече. Сметката не излиза. От тези милиони все пак трябва да се извадят соросоиди, предатели, етнически подозрителни, обикновени безродници, неопределени…
Това е, защото едно тяло може да събере няколко патриотични души. Нещо като минимодела на „Обединените патриоти“, известни още като Триглавата патриотична ламя. Формулата гарантира неизтребима патриотичност.
Парадокс 2
Българският патриот е чел малко, но знае всичко. Той е родèн историк. Знае всичко за България на три морета и за законите на хан Крум – особено в частта с рязането на ръце. Това Аспарух, това Симеон… Важното е, че едно време сме били най-умни и най-силни не само на Балканите, но и в Европа (а то едно време друго освен Европа не е имало).
Историческите врагове – „Турция ке падне” и „Турция трябва да се извини”, и историческите братя, братушки по-точно, също са ясни – славяни, с близки езици и цар освободител (истинският патриот знае, че е наречен така, защото ни е освободил от турско робство, за крепостни в това уравнение няма място).
Българският патриот държи на паметниците – големи и светещи, по възможност. На крепостите – пластмасови и пак светещи, по възможност. Опива се от величието на отминалите времена дори и да не различава Борис Първи от Калоян.
Българинът докрай е трескав защитник на кирилицата. Посегателствата срещу азбуката, „която сме дали на света“, са почти толкова скверни, колкото и срещу киселото мляко. Шопската салата и компютърът са на следващо място. Да се протягат мръсни ръце към кирилицата е нещо, което кара всяка кротка родолюбива душа да се хване за кобура. Всеки знае, че азбуката е измислена от Кирил и Методий, подробностите за техния произход, ученици и какво е глаголица, какво е кирилица и как точно се е стигнало до сегашната ни писменост са маловажни.
Истинският патриот е готов и в огъня да влезе, за да брани писмото си (дори и да възроптае срещу големия брат руския президент Путин), но не и да го ползва по предназначение. За какво е измислена шльокавицата – ако не за яростни словесни битки във фейсбук в защита на кирилицата, разбира се.
И на „История славянобългарска“, когато някой посегне да я мести из училищната програма, и на „Аз съм българче“ (нищо че патриотът е чел само заглавието на труда на Паисий, а от христоматийното стихотворение знае най-много първия куплет).
Патриотът няма нужда да пише правилно, да знае елементарните закони на граматиката, а пълният член е забавление за Ентелектуалци и хора с претенциЙ (по новия български правопис).
Истинският патриот няма нужда да чете книги, защото той черпи познание от университета на живота (а и бавно чете).
Той обича образованието, не в смисъл на реални знания, а сведено до диплома за виЗше.
Познанието като ценност е скучно и безсмислено. И само усложнява света. А за патриота картината е проста – ясно е кой е лошият, кой е добрият, кого „да люби и кого да мрази силно“.
Парадокс 3
„Българинът докрай“ има голям респект към законите. Трябва да има ред и законите да се спазват. Здрава ръка, силен човек, малко нещо диктатура, военен режим – само те ще ни оправят. Всички политици са корумпирани и трябва да са в затвора, а смъртното наказание немедлено да се възстанови, убеден е той.
Законите са безкрайно важни за истинския патриот. Логиката е проста – законите са създадени, за да ги спазват другите. Цялото съществуване на подобни изградени от принципи персони следва ясна философия – правилата трябва да се нарушават, на дребно, по андрешковски, но неуморно – дори и само да е пререждане на опашката или минаване на червено.
Патриотът обаче много се дразни, когато Другите действат като него. Особено ако това са онези, които той НЕ одобрява.
Дразни се от корумпираните и крадливи политици само когато той не ги корумпира или него не го корумпират.
„Законите са за всички“, казва той при поредния репортаж как роми не си плащат водата/тока/друг консуматив.
Обича да се възмущава от нечистоплътността и мръсотията в циганските гета, докато небрежно си хвърля опаковката от вафла на земята или още по-небрежно си мята боклука от седмия етаж.
„Държавата е длъжна…“, казва по същия начин, по който го твърдят недолюбваните от него малцинства.
Парадокс 4
Патриотът докрай е страшно загрижен, че нацията изчезва, претопява се, винаги е готов да цитира неособено приятните световни статистики кога ще се роди последният българин. Той има дълга тирада за това как ни превземат турци и роми, а ако малко се отпуснем и не сме така бдителни, и бежанци джихадисти.
Същевременно обаче истинският патриот няма повече от две деца, защото държавата не му е създала условия да ги отглежда.
Той има строги патриархални разбирания – бедствие е дъщеря му/синът му да са хомосексуални (само по-ужасно е да се оженят/омъжат за ром и малко по-малко ужасно за турчин), но и много либерален – абортите (мн. число) не са проблем, изневерите – също (данни на центъра Реw, а наскоро и изследване на ценностните нагласи на агенция „Тренд“ стигна до същите изводи).
По подобен амбивалентен начин подхожда и към православността си – тя е изцяло отдадена на празничната религиозност, но трябва константно да се брани и е застрашена.
Парадокс 5
Българинът, син на юнашко племе, хем обича Европата и ѝ се възхищава, хем я подозира във всички грехове и постоянна злонамереност (и желание да го прецака). Според скорошно сравнително изследване на Евробарометър над половината от българите са положително настроени към ЕС. Европейският съюз е важен за българския патриот, но най-вече като източник на финансиране.
Когато България трябва да покаже европейска солидарност, това за него е „изнудване“. Освен това Европа, т.е. Западът винаги иска да го мине – пробутва му храни с по-ниско качество и по-високи цени, отнася се с него като човек второ качество, не познава славното и величаво минало на майка България, приема го за гастарбайтер и т. н.
По какво ще го познаете
Най-вече по враговете му
Те са много и разнообразни, но доста предвидими. Опасностите, които грозят българщината, дебнат отвсякъде.
Голямата заплаха – бежанци/мигранти
Нито оградата по границата, нито уверенията на премиера Борисов – стабилно съоръжение за милиони – го успокояват и той продължава да е уверен, че пълчища мюсюлмани искат да нахлуят и да превземат най-скъпото му и да посегнат на неособено силната му, но православна вяра. Не помагат и твърденията, че голямата вълна от мигранти/бежанци е отминала.
(Снимка на Елена Йончева на стълба да оградата също не действа успокояващо.)
Българският родолюбец е убеден, че пълзящата заплаха на ислямизацията диша в лицето му. Затова трябва да се вземат спешни мерки. И прогонва – решително, смело и безкомпромисно – всеки враг. Било то деца, които искат да учат в селското училище, било то семейство сирийски бежанци.
Всички те са скрити ислямисти и допуснеш ли един, не усещаш как скоро след това всичките ти роднини са изклани, а родното ти място завладяно, знае патриотът. Елементарната човещина – това са криворазбрани либерални глезотии. Ако на тях се поддава и католически свещеник като в историята с Белене, и той си носи последиците.
Бежанците/мигрантите трябва не само да бъдат прогонвани, но въобще да не бъдат допускани да припарят до земята българска, вярва патриотът. Затова той самоотвержено се впуска с голи ръце и свински опашки да хваща нарушители. А Динко и Перата поставят началото на нова професия – ловци на глави на бежанци.
Неслучайно в повечето изследвания мигрантите изтласкват като голяма заплаха ромите от първото място.
Второ място – роми/цигани
Но ромите/циганите са постоянна опасност, източник на неизкоренимо зло и спяща терористична клетка, която ражда по много деца, не работи, краде ток и живее наготово на социални помощи.
Третата позиция е за турците – враг по наследство
Мюсюлманите и ислямът са друга голяма тема – пълзящата ислямизация на Европа и на България. Затова и долу забрадките, зове истинският патриот.
Гейовете
Много неприятни са гейовете, въобще всички, принадлежащи към ЛГБТ общността, гей браковете са извращение, гей парадите трябва да бъдат забранени.
Евреите и световната конспирация
Истинският патриот има съмнения и за евреите и юдомасонската световна конспирация, макар че от грижи за по-горе изброените врагове му остава по-малко време да громи този неприятел. Нацистките поздрави са само шега (както обяснява един от най-първите патриоти на републиката Валери Симеонов – кой като студент не се е шегувал, като ходи в някой концлагер? И самият той кой знае какви майтапчийски снимки има от Бухенвалд – това по по повод нацисткия поздрав на задържалия се съвсем накратко на поста си зам.-министър Павел Тенев).
Соросоиди и „либерасти“
Сред недолюбваните са и различните видове „продажници“ и „родоостъпници“ – соросоиди и „либерасти“, които по подразбиране са платени агенти на зли външни сили, които се борят срещу българщината и подкопават устоите на православието и любовта към Русия.
САЩ – новият поробител
Има и подозрително отношение към НАТО, защото най-добре е България да бъде неутрална и да не дразним Големия брат, както и към САЩ – окупатор и поробител, който сее вредно културно влияние (например Хелоуин, упадъчен празник, борбата с който трябва да се води до пълна победа. „Когато американците си сложат мартеници, тогава и аз ще чествам Хелоуин” е фейсбук кампания около 1 ноември).
Както и по приятелите му
Близки до сърцето му са Русия, Путин, православието, Паметникът на Съветската армия и Македония (макар и по доста особен начин – македонски език няма, а и това си е част от България).
Има симпатии и към Орбан (и Полша на Качински), защото нервират Брюксел и си правят, каквото искат.
Езикът на омразата, социалните мрежи и медиите
Патриотът е голям почитател на социалните медии – най-вече на фейсбук, където често за всеки случай има по няколко профила. Там бори враговете на Отечеството неуморно на някакъв странен език, с обиди, закани и псувни. Публикува свои снимки – по татуировки, на маса, с уловен бежанец, на когото е стъпил на врата, с възлюбената си – преди или след като ѝ е упражнил патриотично домашно насилие…
Говоренето е с непрекъснато разделение на „ние“ и „те“. „Те“ са всички, които трябва да бъдат прогонени, заловени, набити или поне изолирани далеч от истинските българи и децата им.
Някои външни характеристики
Истинският патриот не оставя на случайността да бъде разпознат като такъв.
Левски
Затова най-често той има извезан с мастило на гърдите си лика на Левски (по-рядко на Ботев), или на бицепса си, или по други неназоваеми части на тялото си. Левски е особено потърпевш – той е размятан и като образ, и като слово (чрез произволни цитати, които му се приписват). В краен случай и тениска върши работа. Важното е да се снимаш в различни пози и да качиш снимките в социалните мрежи.
Трикольор
Радетелят на българщината е силно привързан към националния флаг – бяло, зелено, червено в опърпан вариант се вее от балкона. Много по-шик е обаче да закачиш малко знаменце на антената на колата или на страничното огледало. Така, изпълнен с национална гордост, можеш със самочувствие да минеш на червено или да паркираш със замах на място за инвалиди.
Надписите
Патриотът особено се екзалтира, когато попадне в чужбина и е убеден, че по всякакъв начин трябва да се обозначи и да се увековечи (най-добре на някоя антика и културна ценност на поне хиляда години). Възбуденото му състояние намира израз и в писмовна форма – по възможност нецензурна и едносрична, а в по-благовидния вариант нещо като „П. беше тук”. (Наскоро главният редактор на Vagabond Антони Георгиев разказа какво било изумлението му, когато открил характерния трибуквен надпис в пустинята Атакама, където рядко стъпват хора, на едни „скромни” 12 хил. км от славната българска земя).
Носия
Вече е напълно сигурно – ако в гардероба си не държиш поне една носия, в която да се появяваш по най-неочаквани случаи, ти не си никакъв родолюбец, а вероятно направо си и предател. Това е като нов тест за принадлежност – сдобиването и носенето на национална „униформа”.
След като националите по футбол решиха да направят патриотична сесия по носии, вече нищо не е същото. (Едно нещо остава всъщност без промяна – систематичността, с която губят мачове).
Преди тях обаче Цветан Цветанов сложи калпака и потурите в Жеравна, а наскоро Валери Симеонов се появи на фамозната сватба на коалиционния си партньор Волен Сидеров по елече. Всъщност в едни по-далечни времена днешната г-жа Сидерова в компанията на Калина Крумова срещаше чуждестранни високопоставени гости в носия и с погача. (Това между заетостта ѝ в подпомагането на днешния шеф на парламентарната група на съуправляващите „Обединени патриоти“ при атаката над джамията в София и други запомнящи се дела.)
Дали след предложенията за патриотично възпитание в училищата и въвеждането на задължителната казарма няма да има и следващо – за превръщането на народната носия в задължителна униформа.
За тези, които са пропуснали да се снабдят – в „Лидл“ вече има тениски с народни мотиви, клин панталон също, на народни цени от 11-12 лв. А новата родолюбива придобивка може да сложите в найлонова торба с националното знаме от „Кауфланд“ точно до киселото мляко. А после да отпивате доволно от обвитата с шевици бутилка на кока-кола.
Някога патриотизмът беше кауза, сега е тренд. И всичко, свързано с него, може да бъде и добър бизнес – патриотичен.
Което чуждите вериги находчиво използват. И не само те.
Кръщене
Последният патриотичен хит са масовите кръщенета. Защо не. Само скептиците и родоостъпниците могат да откриват неприятна прилика със сватбите на Муун. Патриотично е, а слоганът на инициативата, в която бяха кръстени из цялата страна 1000 бебета, е „Направи го за България“. С благословията и активното участие на Българската православна църква и патриарх Неофит.
Следващата стъпка в „Направи го за България“, организирано от шоумена Андрей и компания – може би ще са колективни, масови зачевания – защото раждаемостта трябва да се стимулира и да се борим с всички средства с отрицателния демографски прираст.
Понятието „патриотизъм“ е подложено на унищожение, то се превръща в игра на мускули, бутафория, синоним на агресия и сеене на разделение. Псевдопатриотизмът настъпва по всички фронтове. Маскиран под различни форми. Но тонът е ясно зададен. Политически.
„Обединените патриоти“, коалиция, състояща се от три партии с богата история на реч на омраза, разединение и насаждане на ретроградност в обществените отношения, е част от управлението на страната. При това от ГЕРБ често ги хвалят като добър и предсказуем партньор.
Те могат да нападат джамии, полицаи, висши училища, да налитат на бой в самолети, да атакуват възрастни жени по границата, да твърдят, че няма проблем от шегички с холокоста, да сеят идеологическа и физическа агресия, да заплашват журналисти и медии, да злоупотребяват с власт, да са проводник на чужди имперски интереси и да утвърждават модела #Кой… След като са предсказуем партньор.
Да, и малка добра новина. Наскоро вицепремиерът Валери Симеонов беше осъден за реч на омразата заради думите си от декември 2014 година от трибуната на НС, че „ромите са се превърнали в „нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да полагат труд, изискващи помощи по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“. Но това не е симптоматично.
Откъм Волен Сидеров няма подобно известие обаче. Напротив, той вече е уважаван председател на парламентарна група на съуправляваща коалиция и улегнал баща. Вярно, Борисов го осъди за клевета, но после и си плати разноските по делото. А наскоро и отиде на крака на сватбата на Сидеров. За да го реабилитира напълно.
Примерът е зададен. И изписването от доморасли патриоти по стените на думата с Х… е най-малкият проблем.
