Политиката изнасили историята
Просветното министерство е одобрило новите учебници по история, в които комунизмът е представен като „престъпен” режим. Така преди време поискаха двама пещерни антикомунисти на грантова хранилка. Даже изпълзелият от политическото небитие корифеи на евроатлантизма Цв. Цв. изрази във Фейсбук бурна радост … Но истината, е че бе извършен нагъл преврат срещу историческата истина, че историята бе изнасилена от политическата целесъобразност. Тъжно е, че държавните институции скачат според техните прищевки, тъжно е, че издатели и автори на учебници се огънаха пред рекета. Тъжно е, че честни, обективни и безпристрастни историци не бяха чути, а противно на закона политически послания влизат в класната стая. А истината, е че не може едни 45 години от живота на един народ да бъдат пакетирани като „лоши” и „престъпни”, защото историята, както и животът са пъстри – изпълнени са с добри и лоши неща, с грешки и успехи. Че за такъв дълъг исторически период държавата, обществото, управлението, идеите се видоизменят и развиват. И че се развиваха към по-добро, че през 70-те и 80-те години на ХХ век България бе в апогея на развитието си. Няма как да обяснят как в онзи „ад” на социализма бяха построени две Българии, как населението стигна до 9 милиона, как бяхме 27-и в света по развитие, как бяхме една от най-знаещите и четящи нации, как бяха построени модерни заводи, градове, жилищни комплекси, как имахме истински Златен век на духовността. Нима в един „концлагер” може да се създаде всичко това. И да, имало е служби за сигурност, но те са работили в рамките на тогавашната конституция и закони, а корупцията и престъпността бяха минимални, особено на фона на днешните. Защо не можаха да пренапишат учебниците по история по-рано? Ами защото живите свидетели бяха огромното мнозинство от българите. А днешните млади ще изучават историята по черно-белите картинки на пещерни озлобени, пещерни, отдавна купени за 30 сребърника антикомунисти. Но лошата новина за тях, е че истината винаги си проправя път през купищата лъжи, че социалното чувство и каузата на социалната държава са живи и ще надживеят бесните антикомунистически клишета.
Д-р Теофан Германов
