В момента близо 117 хиляди души в България са на воден режим. И няма никакви гаранции, че броят им няма да се увеличи. Не и при това управление.
Петър Чолаков,
Дойче веле
Ако български политици започнат да управляват Сахара, в най-кратки срокове там ще настъпи криза за пясък. Това е един от популярните вицове, които се родиха във връзка с режима на водата в Перник. Но обикновено зад всяка шега наднича и доза истина. А състоянието на околната среда в България изобщо даже не дава повод за смях.
Да изброим
Българската столица София, управлявана за пореден мандат от кметицата Йорданка Фандъкова, през последните години се подрежда сред най-замърсените градове на Стария континент. Вече е ясно, че и през следващите пет години за боклука в столицата ще се грижат повечето от досегашните играчи – фирми около братя Домусчиеви, Румен Гайтански-Вълка и др. При това общината ще похарчи 11 милиона лева повече за чистота в сравнение с 2019 година, макар изобщо да не е сигурно, че въпросните фирми си вършат добре работата, нито пък е ясно как тя се контролира. Що се отнася до безплатните буферни паркинги и зелените билетчета – това са само палиативни мерки.
В български заводи се изгаря незаконно внесен от чужбина боклук, с огромен риск за здравето на хората. Крайбрежието и планините на България усилено се бетонират, под благосклонния поглед на властите. В Хасково пък „предлагат” вода с уран, от която – закачат се шегаджиите – очите ти светват като на паметника на цар Самуил в столицата.
В Перник, където всяка капка вода става все по-ценна, „УРАНжада” няма. Но, апострофират и тук шегобийците, разреденото с H2O вино вече се продава на тройна цена. Смешка след смешка. А повод за смях няма. Достатъчно е да си припомним как през септември 2019 министър Димов уверяваше, че няма проблеми с водата в Перник, а в края на декември там бе обявено бедствено положение. Кошмарен коледен подарък. В момента изглежда, че нещо подобно може да сполети и Ботевград.
Кой е виновен?
Апокалиптичните пейзажи, които зейват като грозни рани из страната, сигурно биха вдъхновили мрачни художници като Дюрер и Гоя. Въпросът обаче не е за „вдъхновението”, а за това кой трябва да понесе отговорност.
Тази седмица премиерът Борисов за първи път заговори за евентуална оставка на министъра на околната среда Нено Димов. Определи го, разбира се, като коалиционен въпрос, тъй като Димов е от квотата на ВМРО. Последва акция на прокуратурата, в рамките на която Димов бе задържан за 24 часа. А след среща на Борисов с Каракачанов бе съобщено, че Димов подава оставка.
Срещу министърката на регионалното развитие Петя Аврамова също тече разследване. Прокуратурата прави показни акции в Перник и проверява ремонта на язовир „Студена”; замесено е и името на бившата министърка Лиляна Павлова, която сега заема друг висок пост – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. Текат проверки и за „вноса” на боклук от Италия.
Но можем ли да сме спокойни, че истинските виновници ще си получат заслуженото? Не. От всичко, което видяхме от високопоставени служители на Темида като господата Кирилов, Цацаров, Гешев и др., бързо става ясно, че нашата съдебна система е в плен на двоен стандарт. Хората с плътен политически гръб не са заплашени от затвор и възмездие (справка: „Апартаментгейт”, аферата „Къщи за гости”, „Кумгейт” и др.).
Фактите сочат, че още през лятото на 2019 в Министерски съвет са знаели за случващото се в пернишкия язовир „Студена”. Но са си замълчали – по всяка вероятност, за да не се прострелят в крака в навечерието на местните избори. Сега обаче, поради нарастващото обществено недоволство, прокуратурата най-после се задейства. Ще видим министерски оставки, но едва ли съдът ще облече в раирани дрехи Нено Димов например. Много по-вероятно е това: одеждите на висшите политически фигури, замесени в скандалите, да бъдат изпрани. А след като утихне шумотевицата, главните герои да бъдат изпратени на някоя хубава служба. Този филм вече сме го гледали. А що се отнася до по-дребните риби, към тях съдбата навярно няма да е толкова благосклонна.
Българска работа
Новина тук няма. България не е Франция, където бившият президент Саркози беше изправен пред съда с обвинения в корупция. Но явно не е дори Румъния, която иначе има съпоставими проблеми в съдебната система. Все пак там висши политици като Ливиу Драгня, който бе осъден на три и половина години затвор, рано или късно си получават заслуженото.
Наскоро VICE направиха филм за румънски магьосници, които се борят срещу корупцията в страната, като проклинат забърканите в тъмни сделки политици. Съмнително е, че политическата проказа може да бъде излекувана с магии. Но пък е много вероятно Брюксел да наложи нови, далеч по-строги механизми за дисциплиниране на „черните овци”, които не зачитат много-много принципите на Съюза. Междувременно се разбра, че наказателната процедура, започната от ЕК срещу България по „Натура 2000”, е заради пропуски в работата на МОСВ.
В момента близо 117 хиляди души в България са на воден режим. И няма никакви гаранции, че броят им няма да се увеличи. Не и при това управление.
《Дойче веле: Нено Димов си отиде, но чудесата му остават》
