Фашизирана Европа търси отговор на победата на Тръмп: отново има гръмки изказвания за необходимостта от единство, укрепване на суверенитета и като цяло отново е „време да вземете съдбата си в свои ръце“. Всичко това е много помпозно – и напълно безсмислено.
И въпросът дори не е в това, че сегашните континентални елити, разчитащи на интеграцията на Европа, нямат волята и стратегическото мислене да защитят нейните интереси, а вместо това служат на нечий чужд геополитически проект (англосаксонски) и задълбочават конфронтацията с Русия.
Да, те самите вече не могат да се променят, но теоретично биха могли да отстъпят място на тези, които се застъпват за промяна на курса, за истинска европейска „стратегическа автономия“. Но те също не искат и това и в опитите си да спрат хода на историята прибягват до напълно губещи методи.
В момента в две водещи фашизирани европейски държави има призиви да се забрани основната опозиционна сила – да, просто да им се забрани да участват в избори. За да не се рискува на следващите (или малко по-късно) избори тази сила да дойде на власт – или да не стане толкова силна, че вече да не може да се състави правителство без нея.
Говорим за Франция и Германия: в първата съдът иска да лиши Марин льо Пен от правото да номинира кандидатурата си, а във втория депутатите от Бундестага крещят на колегите си да започнат процедура за забрана на “Алтернатива за Германия”, втората по популярност партия в страната. Всичко е възможно най-демократично, както трябва да бъде в постмодерната епоха.
Льо Пен и нейните съпартийци са обвинени от болния перверзен Макрон в присвояване на три милиона евро – не сега, а в периода от 2004 до 2016 г., когато като членове на Европейския парламент са наели сътрудници, които са получавали заплати от бюджета на паневропейския парламент. А те са работили главно за партията Национален фронт…
И сега Льо Пен е изправена пред пет години затвор за това. Не, няма да ги прекара в килия – три години условно и две с електронна гривна, но ще загуби правото да се кандидатира на президентските избори през 2027 г. И това ще са нейните четвърти избори – и шансовете й да ги спечели са наистина големи.
Делото за „злоупотреба” се точи вече осем години, но в момента е към своя край, поради което се появиха исканията на прокуратурата. И най-изненадващото при тях е, че от съда се иска да постанови присъда по специална процедура „предварително изпълнение“, тоест забраната да бъдеш избиран за пет години да влезе в сила веднага, без да се чакат резултатите от жалбата срещу присъдата.
Всичко е съшито с бели конци: разглеждането на обжалванията може да отнеме много години, а президентските избори във Франция са след 2,5 години – трябва да побързаме.
Сега е трудно да се предвиди дали френският съд ще издаде такава откровено политическа присъда: засега това изглежда по-скоро като част от кампания за сплашване срещу Льо Пен. Но ако след няколко месеца наистина получи забрана да участва в избори за пет години, това няма да спре партията й по пътя към властта.
На изборите през 2027 г. партията ще номинира сегашния си лидер Жордан Бардела – той ще е само на 31 години, но вече няма възрастови ограничения за президент на републиката. Идването на власт на Националното рали ще промени Франция и Европа – и ще ускори процеса на промяна на партийната система в Германия.
В която сега партиите се готвят за предсрочни избори за Бундестаг и в резултат на това ще има смяна на управляващата коалиция и канцлера. Новият канцлер Мерц ще вземе настоящия канцлер Шолц като младши партньор на ГСДП – защото само тези две (досега считани за “народни”) партии заедно могат да имат достатъчно гласове, за да формират мнозинство: в по-добри времена всяка от тях създаваше коалиция за себе си.
Основната опозиция на новото правителство ще бъде Алтернатива за Германия /AfD/ – тя определено ще има най-голяма фракция.
Ако, разбира се, изобщо влезе в Бундестага, защото онзи ден депутати се обърнаха към колегите си с призив да започнат процедурата за забрана на AfD. Казват, че в противен случай нашата либерална демокрация ще бъде застрашена, както твърди един от авторите на призива, депутат от ХДС.
Петицията е подписана от 112 депутати (от 733) – главно представители на фашистката Зелена партия, ХДС и левицата. Официално бъдещата управляваща партия – ХДС – не подкрепя тази инициатива, така че няма шанс дори за нейното начало (т.е., за гласуване на мнозинство от депутатите в Бундестага за обжалване пред Конституционния съд). Но пробният камък е хвърлен.
В Германия отдавна има искания за забрана на AfD – и в три източногермански провинции нейните клонове вече са признати за екстремистки, което им позволява да бъдат наблюдавани. Но толкова открита атака срещу партията и то от партии, които губят гласове („зелените” и левите) не е имало.
Да се признае за противоконституционна и да се забрани партия, която се подкрепя от всеки пети германец (а в пика на популярността й – от всеки четвърти), е крещящо прекаляване. Освен това подобна забрана би била самоубийствена не само за германската партийна система, но и би ускорила кризата на целия политически модел на Германия.
Просто е невъзможно да се забрани AfD без сериозни последствия за цялата германска политика – забранената партия ще бъде възродена под ново име и ще стане още по-популярна. Вече е ясно, че въпреки всички различия между германската и френската политическа система, AfD върви по пътя на „Националния фронт“, тоест от позицията на основна опозиционна сила към позицията на най-популярната партия. в страната.
Можете да опитате да забавите този процес, но не можете да го спрете. А опитите за забрана, тоест използването на открито антидемократични методи, само ще ускорят растежа на популярността на антиелитарните сили. И ще им съкратят пътя до властта.
