“Тука нема кой да мре вече, с жената заминахме за Германия”. Този дето ми каза тези думи го познавам отдавна, беше охрана в една фирма, после със съпругата си направиха погребална агенция. Не го бях виждал от години. Просто ме “умути”, не знаех какво да кажа и го оставих да говори.
“Преди горе-долу се ядваше. Сега у града не остана никой. По селата мрат яко, ама там са си купили всичко приживе. Даже некролози са си направили и като умрат си пишат само датите с “фулмастер” (виждал съм такива некролози), щото не знаят дали близките им ще имат пари да ги погребат. А у града ни се раждат, ни мърда нещо. А и ние станахме много, всеки у тоа град открива банки, партийни офиси и погребални бюра. Да си видел магазин за бебешки дрехи? Нема! Е..а ни майката теа гадове (политиците), ние се спасиме, ама ти кво праиш още тук?”
Отдавна не бях чувал по реалистична картина на нашият град от разказа на този келеш.
А иначе, знам точно какво “прая” тук. Оцелявам и е..вам мамицата на “гадовете”. Поне се опитвам. И не мърдам от тук.
Превърнаха градовете ни в призраци, селата ни в гробища, а хората ни в бежанци. Това е реалността в държавата на мафията. И спасението не е в заминавамето, спасението е в изриването на “гадовете”. Ако трябва и с оръжие. Давим се вече в стабилността Му. Да докараш народа до там,че да си прави некролози приживе… оръжие трябва хора и бой до дупка. Докато не изринем от властта и последната свиня, последното ченге и последното комуне.
Изриване.
БОЕЦ водим тази битка.
Фейсбук