Една от приетите от правителството икономически мерки за справяне с последиците от пандемията е формулирана като „подпомагане на бизнеса чрез изплащане за сметка на държавата на 60 процента от трудовото възнаграждение на работници, чиито трудови правоотношения не са прекратени“.
На пръв поглед мярката изглежда като грижа на държавата за преодоляване на безработицата. Така ли е в действителност?
Пандемията ще блокира стопанската дейност, което води обичайно до уволнения. В тези случаи държавата дължи обезщетения по реда на Раздел III и Раздел IV от глава четвърта „Обезщетения“ на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ). Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на 100 от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година.
Определените за 2020 г. минимален и максимален размер на обезщетението са съответно 9,00 лв. и 74,29 лв.(чл. 54б, ал.1 КСО, чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.)
Т.е., ако работодателите освободят работниците си, държавата Е ДЛЪЖНА да изплати също 60 процента от осигурителния доход на всяко лице за срок от 4 месеца при трудов стаж до 3 год., 6 месеца при трудов стаж от 3 до 7 г., 8 месеца при тр.стаж от 7 до 11 год. и т.н. Обезщетенията се изплащат от фонд „Безработица“, сумите по който са внасяни от работодателите.
Взетата от държавата мярка е за срок от три месеца, докато ако бъде освободен работникът ще получава тези 60 процента за срок от 4 до 12 месеца. Остатъкът от 40 процента, заедно с вноските за социално и здравно осигуряване са за сметка на работодателя.
Какво излиза?
Като икономическа мярка държавата ще дължи 60 процента от заплатата за срок от 3 месеца.
Като обезщетение за безработица ДЪРЖАВАТА ДЪЛЖИ СЪЩИТЕ 60 процента, но за по-дълъг срок – от 4 до 12месеца.
На практика държавата натоварва работодателите с 40 процента от заплатата в продължение на 3 месеца при неработещи предприятия. И да, в тези три месеца хората ще получават изцяло заплатите си, но за сметка на рабоподателя си.
Или ако един работник получава 600 лв..заплата, за три месеца ще получи 1800лв., от които 620 от рабоподателя и 1080 – от държавата.
Ако обаче работникът е освободен, той ще получи само от държавата обезщетение в размер на 1440лв., но за 4 месеца, тъй като това е минималният срок за изплащане на обезщетение по КСО. Ако работникът е работил между 3 и 7 години, той ще получава обезщетение за срок от 6 месеца и т.н.за сметка на държавата.
Какво се оказва?
Ако работодателят съкрати работник със заплата 600 лв., държавата ще му плаща 60 процента от заплатата минимум 4 месеца /според КСО/ или общо 1440 лв.
Ако рабоподателят не съкрати работника, държавата ще плати за 3 месечния срок на мярката 1080лв.
Допълнителните тежести са за сметка на работодателя.
Струва ми се, че мярката не подпомага бизнеса и прикрива очевидното, че спестява разходи на държавата по КСО.
За сравнение, гръцкото правителство взе решение за подпомагане на засегнатите от кризата работници в размер на 2000 евро за всеки.
И още нещо – в Закона за държавния бюджет за 2020 г. в част „Разходи“ са предвидени 1 382 293 000лв. за обезщетения и помощи за домакинства, както и 80 000 000 за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.
