Русия е заинтересована от стабилността в Североизточна Азия. Външният министър Сергей Лавров даде сигнал, че е необходимо възобновяване на шестстранните преговори. Освен това изглежда, че Путин скоро ще се срещне с Ким Чен-ун.
Посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Пхенян на 31 май бе затрогващ момент и за двете страни. Това е рядка среща между високопоставен представител на Русия и член на династията Ким. И все пак, Русия е най-старият приятел и наставник на управляващото семейство в Пхенян.
Семейството на Ким бяга от окупираната от Япония Корея в Съветския съюз през 1920 г., когато почитаният основател на Северна Корея, Ким ир Сен, е само на осем години. Израства в Русия, присъединява се към Червената армия и се бие с японците в Манджурия. Когато Втората световна война приключва, Ким се завръща в страната си. С известна подкрепа от съветска страна, застава начело на Комунистическата партия на Северна Корея и поставя основите на новата държава на север от 38-ия паралел.
Не си правете илюзии, това, че Ким прие Лавров в същия ден, в който генерал Ким Йонг-хол се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом, не е случайно. Пред телевизионните камери Ким каза на Лавров: „Високо ценя факта, че администрацията на Путин остро се противопоставя на хегемонията на САЩ. Вие остро се противопоставяте, а ние винаги сме готови да проведем преговори и да обменим мнения с руската страна по този въпрос”.
Не е изненадващо, че Лавров подкрепи севернокорейската позиция по създаващия противоречия казус с премахването на ядреното оръжие. „Предполагаме, че не може да бъде постигнато решение по този въпрос, докато всички санкции не бъдат вдигнати. Дали това ще бъде постигнато зависи от преговарящите. Така или иначе, това няма да бъде възможно само чрез провеждане на един кръг преговори. Същото важи и за премахването на ядреното оръжие. Поради тази причина това трябва да бъде процес, който да бъде извършен стъпка по стъпка, като се предприемат съответните действия при всеки етап”, заяви Лавров.
Намаляването на ядреното оръжие не е отделен проблем
Лавров призова за „благоразумен подход”, предупреди да не се прибързва и да не се предприемат „необмислени действия”, имайки предвид необходимостта от „внимателно разглеждане и съгласуване на всички елементи на комплексното решение”. Внимателно подбраният израз „комплексно решение” означава, че премахването на ядреното оръжие не е отделен проблем.
Той подчерта, че „Русия и Северна Корея имат сходни гледни точки… Знаем, че това е изключително сложен проблем, че целта на премахването на ядреното оръжие е неразривно свързано с евентуалното възстановяване на мира, стабилността и системата на взаимодействие, сътрудничество и сигурност в Североизточна Азия”. Простичко казано, Лавров увери, че Русия е заинтересована от постигането на стабилност и сигурност в региона. Любопитно е това, че руският външен министър подчерта необходимостта в даден момент да се възроди форматът на шестстранните преговори, включващи двете Кореи, САЩ, Китай, Япония и Русия.
Руският външен министър коментира и други важни въпроси за двустранното сътрудничество в икономическата сфера в не толкова далечно бъдеще, когато санкциите ще бъдат вдигнати. Той повдигна въпроса за 10-годишната идея за свързване на транссибирската и транскорейската железопътна система, за да може Москва да има връзка със Сеул през Пхенян, както и да се изгради паралелен газопровод.
Ще има ли среща между Путин и Ким скоро?
Междувременно се очаква скоро говорителят на Горната камара на руския парламент Валентина Матвиенко да посети Северна Корея. Най-важното е, че е възможна среща между Путин и Ким (на фона на дългоочакваната среща между американският президент Доналд Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен-ун, която ще се проведе в Сингапур на 12 юни – бел. ред.). Спекулира се с това, че срещата може да се състои още през следващата седмица по време на държавното посещение на Путин в Китай, след срещата на върха на Шанхайска организация за сътрудничество в Кингдао (9-10 юни).
Руският заместник-министър на външните работи Игор Моргулов, който придружава Лавров в Пхенян, беше в Пекин на 29 май и вероятно е обсъдил предстоящото пътуване с китайски служители. Докато беше в Пекин, Моргулов направи някои много критични забележки относно политиките на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион:
„Имам предвид … идеята за Индо-Тихоокеанския регион, която Америка и Япония активно защитават. По същество тя е проектирана да разделя регионалните страни на приятели и врагове… Русия и Китай имат диаметрално противоположни възгледи – те са против създаването на блокове и вярват, че един ефективен и системен отговор на предизвикателствата, свързани със сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион, трябва да включва всеобхватно намаляване на напрежението във военен и в политически аспект, както и уеднаквяване на правилата на играта… Това трябва да се основава на универсалните принципи на неделимата сигурност и превъзходството на международното право, както и това да не се използва сила или да се борави със заплахи за използване на сила”.
Пекин приветства „позитивната роля на Русия” и заяви, че обменът на високо равнище между Русия и Северна Корея „благоприятства насърчаването на процеса, свързан с политическото уреждане на проблема с Корейския полуостров и за поддържане на мира и стабилността на полуострова и Североизточна Азия”. Русия изказва мнения, подкрепящи тревогите и интересите на Северна Корея, които Пекин споделя, но по очевидни причини не е в състояние да изрази открито.
Процесът ще се проточи
Очевидно, за Вашингтон вече ще е по-трудно да оказва натиск върху ръководството на Северна Корея или да диктува динамиката на процеса. Москва дава ясно да се разбере, че няма да остане пасивен наблюдател. Заела е обща позиция с Пекин, според която премахването на ядреното оръжие на Северна Корея оказва влияние върху регионалната сигурност в Североизточна Азия. Като се има предвид начинът, който се развива ситуацията, крайният резултат ще закъснее.
Простичко казано, стратегията на САЩ за удържане на Русия и Китай създаде напрежение в регионалната сигурност. От една страна, се говори за нова американска военна база в Полша и допълнително разполагане на 30 000 военнослужещи на НАТО в Централна Европа, на западната граница на Русия. От друга страна, американският министър на отбраната Джеймс Матис по време на „Диалога Шангри-Ла” в Сингапур през уикенда обеща да засили военния натиск върху Китай в Южнокитайско море, а Тръмп повежда търговска война с Пекин.
В тази среда на нарастващо напрежение между големите сили, Вашингтон все още очаква Москва и Пекин да не предприемат никакви действия, докато Тръмп и неговият екип отнемат ядрени оръжия от Северна Корея и да погазят регионалната сигурност. Това обаче не е реалистично. Москва, като заинтересована страна, даде знак, че няма да позволи да се повтори случилото се с ядрената сделка с Иран. Лавров разкри, че ръководство на Северна Корея е „напълно наясно” с развитието на събитията, свързани с излизането на САЩ от сделката с Иран и „ще определи позицията си, като вземе предвид всички тези фактори”.
