Централните банки на редица страни напоследък значително увеличиха търсенето на ценности, доказани през вековете – злато. Водеща позиция в този процес има Русия, която вече е довела до значително увеличение на цените на този метал. Защо Русия инвестира в злато и как това се отнася до прогнозите за предстоящия срив на американската валута?
Миналата седмица, за първи път от дълго време, цената на златото проби „тавана” от 1400 долара за тройунция, въпреки че в края на май тя беше около 1280 долара. Последният път цената на златото беше на това ниво през април 2013 година. И въпреки че все още е далеч от историческия максимум, регистриран през август 2011 г. (1773 долара за тройунция), сегашното поведение на златото напомня за предишния голям цикъл на неговия растеж.
Импулсът от 2008–2011 г., започващ от 761 долара за тройунция, беше световната финансова криза, която глобалните централни банки успяха бързо да спрат, след което цената на златото падна. Но след като достигна 1069 долара за тройунция през декември 2015 г., тя отново започна да расте. Първоначално този растеж не беше твърде уверен, но през последните седмици, след възобновяването на търговската война между Китай и САЩ и влошаването на американско-иранските отношения, златото решително скочи.
Интересът на инвеститорите към златото се подхранва от действията на централните банки на няколко страни, от които най-активна е Банката на Русия. Миналата година руските запаси от злато са се увеличили с почти 13%, до 2113 тона, а за петте месеца на тази година те са нараснали с почти 78 тона. От началото на последната икономическа криза (2014 г.) златните резерви се увеличиха повече от два пъти. Стойността на златните резерви на Руската федерация в края на май се оценява на 90 млрд. долара, като делът им в общите международни резерви на страната е 18,17%. Сега Русия се нарежда на пето място в света по запаси от злато, значително по-напред от Китай. Последният, обаче, през това десетилетие също значително увеличи златните си резерви – от 1054 тона от 2010 г. до сегашните 1852,5 тона.
Финансовите анализатори похвалиха усилията на Русия за увеличаване на златните резерви. „В продължение на много години Русия беше най-големият суверенен „златен бръмбар“ в света: дори когато цените на златото бяха ниски, тя постоянно продължаваше да увеличава резервите си. Сега, когато цените на златото са на най-високо ниво от 2013 г., тази тактика изглежда оправдана… Русия наскоро се превърна в пример за това как една осезаема икономика с пети по големина международни резерви в света може да минимизира доларовите активи и се справя добре със задачата. Досега тя има не толкова много последователи, но обемът на покупките на злато от централните банки нараства“, отбеляза наскоро „Блумберг“.
През първото тримесечие на 2019 г. световните централни банки закупиха рекордно количество злато – 715,7 тона, съобщава „Блумберг“. С други думи, тенденцията от миналата година продължава, когато централните банки увеличиха златните резерви с общо 651,5 тона, което беше най-сериозният обем от 1971 г., когато бе отменен „златният стандарт” (който от своя страна започна икономическата криза от 1970 г.).
Сред страните, които най-активно купуват злато, освен Русия и Китай, са и Турция, Индия, Казахстан и Монголия. Знаково събитие от миналата година беше закупуването на 25,7 тона злато от Полша – за първи път от две десетилетия страна от ЕС реши да увеличи златните си резерви.
Няма съвпадение
В същото време, първото място в света по отношение на златните резерви в продължение на много години постоянно принадлежи на Съединените щати. От 2003 г. американският златен резерв остава почти непроменен – в диапазона около 8135 тона, но това е повече от два пъти по-високо от това на Германия, която се нарежда на второ място в света (около 3370 тона). Ето защо, много експерти отбелязват, че стойността на златото до голяма степен се определя от паричната политика на САЩ. Струва си да се припомни, че последният скок в цените на златото съвпадна със следващата поява на информация за намерението на американските власти да девалвират долара.
В началото на третото десетилетие на юни експертите на Банката на Америка Мишел Майер и Бен Рандал предупредиха, че администрацията на Доналд Тръмп, с цел стабилизация, може да вземе решение за валутна интервенция, която да отслаби долара. Сега курсът на американската валута, анализатори в Банката на Америка са убедени, е надценен с 13% от реалния валутен курс.
Цената на златото ще зависи от действията на системата на Федералния резерв, смята Сергей Хестанов, доцент в РАНЕПА, съветник на генералния директор на „Открит брокер”. Ако Федералният резерв се насочи към смекчаване на политиките си, златото може да покаже по-нататъшен растеж. Ако смекчаването е минимално или дори ограничено, то е много вероятно стойността на златото да се стабилизира близо до сегашните нива и може би дори да намалее. „Златото реагира на различни ситуационни фактори като изявления, но стратегически основният фактор, определящ неговата стойност, е именно политиката на Федералния резерв. За да се осъществи девалвацията обаче, са необходими много сериозни усилия и не е факт, че умишленото обезценяване, дори от Федералния резерв, е възможно лесно“, отбелязва Хестанов.
В допълнение, едновременно със златото, скоростта на водещата криптовалута на „Биткойн“ скочи рязко. През пролетта „Биткойн“ се движеше около осем хиляди долара, но през юни решително прескочи границата 12 хиляди (макар и по-късно).
Дори ако това съвпадение е случайно, то изглежда съвсем символично. Това е мнението на Александър Яковлев, доцент в катедра „Икономическа теория“ на Санкт Петербургския електротехнически университет, автор на книгата „Теория на парите: от злато до криптосистема за обмен“. Според него, не златото и „Биткойн“ поскъпват – отслабва основната световна валута, тоест доларът. „От една страна, за американската икономика това е дори изгодно, но от друга, този процес подкопава запазващия се монопол на долара. Доларът отслабва, защото отслабва и американската икономика“, отбелязва експертът
В същото време, припомня Яковлев, фундаменталната характеристика на „традиционните“ (хартиени и кредитни) пари срещу злато е гъвкавостта на техния курс, т.е. наличието на инфлация. Следователно, доларът днес и преди няколко години, когато златото струваше около 1400 долара за унция, е нещо съвсем различно.
Орел, рак и щука на финансовата архитектура
Но, за разлика от кризата от 2008 г., след което търсенето на злато рязко нарасна, сега се появи друга алтернатива на паричните суми – криптовалута. Досега обаче тези три основни инструмента – „традиционните пари“ (главно доларът като основна резервна валута), златото и криптовалута (представена предимно от „Биткойн“) – по-скоро не приличат на три кита на новата глобална финансова система, а по-скоро на три бора, около които се разхождат и икономисти, и бизнес.
“Сега има пълно объркване”, казва Яковлев. „Традиционните пари“ не са надеждни. Какво остава? Доброто старо злато и/или нова силно летлива криптосистема на размяната. „Бившите“ пари са златото, истинските пари са „традиционните“ (за простота, доларът), парите на бъдещето са криптовалутите. И сега тези орел, рак и щука дърпат нещата към себе си, като имат свои собствени, общо взето, антагонистични интереси. ”
Бизнесът, твърди експертът, във всяка кризисна ситуация се стреми да „натрупа кеш“, но наличието на пари само по себе си не е печелившо. Налице е проблем, известен в политическата икономия като криза на повторното натрупване: концентрацията на капитала нараства и няма къде да се инвестира с печалба. Но държавата, представена от централните банки, има и други цели: Централната банка действа като „кредитор от последна инстанция“ или като гарант за стабилността на националната парична система като цяло. Ролята на централната банка е жизненоважна в случая с парите, а златото само по себе си е гарант, тъй като има вътрешна стойност. Оттук и интересът към него от страна на националните регулатори.
„Тук ясно се проявява двойствеността на позицията на златото“, обяснява Яковлев. „В ролята на средствата за съхранение, то работи като борсова стока, но цената му не се определя пряко, а чрез „традиционните пари“ – със същия успех, изключително компактността и другите удобства на златото, такава стока е и петролът. Тоест, като средство за запазване златото работи, но изкривено. В същото време то запазва функцията си на световни пари, но отново се изкривява, тъй като делът му в резервите на националните централни банки обикновено не надвишава 20%, а останалата част е резервната валута. Без съмнение, една банка е по-лесно и по-бързо да работи с пари, отколкото със злато, но рисковете от натрупването на една „резервна валута” вече са признати от всички. В резултат на това, за да не се държат всички яйца в една кошница, Централната банка на Русия, като начинаещ пасивен инвеститор, изнася резервите си в няколко валути. И това предизвиква вълнение не само в западната преса, но и в академичните и бизнес средите“, допълни той.
Важно е обаче да не се надценява ролята на златото като инвестиционен инструмент. Сергей Хестанов напомня, че сравнително наскоро, от 1982 до 2000 г., то е спаднало три пъти. „Някои страни предпочитат да запазват запасите си в злато, но в същото време е авантюристично да се залага върху тези резерви. Те се опитват да дадат на златото някаква инвестиционна стойност, но трябва да се помни, че тя не носи никакъв доход от лихви, изисква разходи за съхранение, и най-важното е, че цената му не само може да расте, но и да падне“, заяви икономистът.
В същото време, според него, по отношение на Русия и Китай има още един важен аспект на натрупването на злато – това е държавната подкрепа за златната промишленост, която играе значителна роля в икономиките на двете страни. За да не спира добива, да се запазят работните места в Далечния изток, Централната банка трябва да купува злато от миньорите.
Но в случай на глобална финансова криза в световен мащаб, златото все още е ефективен инструмент, смята Яковлев: при липсата на силна икономика, то няма да спаси, но може да смекчи удара.
„Натрупването на паричните резерви на страната в злато е по-обещаващо, отколкото във валута“, заключва експертът. „Ако има сериозна криза, то резервите в чуждестранна валута, разбира се, няма да ни спасят, защото тя е подобна на ситуацията “играч срещу казино”. Играчът винаги ще губи – ще му свършат парите по-рано от казиното. В нашия случай ролята на казиното е друга държава, която отпечатва пари за нас като резерв. Но „традиционните пари“ са основани на доверие. Ако вярата свърши, колапсът на долара е неизбежен. И бенефициентът на този процес също ще бъде златото, тъй като повишаването на цените му се случва по време на периоди на икономическа и политическа нестабилност.
