The New York Times: Представителите на властите на Китай предложиха на администрацията на Доналд Тръмп сделка за закупуване на американски стоки на сумата от 200 милиарда долара годишно, което ще позволи да се говори за победа на Тръмп в неговата кампания по съкращаването на търговския дефицит с Китай и пребалансирането на търговските отношения на Америка с най-големия ѝ икономически конкурент. Но специалистите отбелязват, че давайки съгласието си за тази сделка Тръмп може би преследва съвършено други цели.
Икономистите предупреждават, че САЩ могат да се сблъскат със структурни препятствия в производството на стоките, които САЩ трябва да произведат, за да удовлетворят търсенето на Пекин.
В рамките на обсъжданата сделка Китай обеща да закупи значително повече американски стоки, включително и селскостопанска продукция, а също полупроводници и природен газ. Теоретично това може да намали търговския профицит на Китай със САЩ, който достигна до 372 милиарда долара до 200 милиарда, макар и реалната цифра, най-вероятно ще бъде по-ниска.
(Други източници говорят, че основната изгода от предложените от Пекин мерки може да получи корпорацията „Бойнг“, която сега изнася около четвърт от продукцията си в Китай. Отмяната на митата на сума от четири милиарда долара на свой ред трябва да засегне продуктите, доставяни от САЩ като свинско, ядки и вино.)
На свой ред Китай иска от САЩ да отмени митата и инвестиционните ограничения, с които заплашваха китайските компании. Това включва свалянето на санкциите от телекомуникационния гигант ZTE, който се сблъска със заплахата от банкрут, след като загуби достъп до своите американски доставчици и отслабването на контрола над износа, който не позволява на американските компании да продават чувствителни технологии на Китай.
The New York Times смята, че за Тръмп мотива може да е дипломатически, а не икономически: той се нуждае от влиянието на Китай върху Ким Чен-ун, който внезапно вкара в неопределеност планираната си среща с Тръмп в Сингапур.
Тръмп заяви в четвъртък, че заплахата на Северна Корея да отмени срещата на високо равнище, се е появила след като Ким Чен-ун се е срещнал да втори път в Китай с председателя Си Дзинпин. Тази среща се състоя на 8 май, няколко дни, след като делегацията на Китай пристигна във Вашингтон, за да се опита да се излезе от търговската безизходица.
Фактически той призна, че Китай сега използват, Северна Корея като инструмент за влияние. „Президентът Си Дзинпин може да повлияе върху Ким Чен-ун“, заяви Тръмп. „Ако помните, преди няколко седмици, внезапно, от нищото, Ким Чен-ун замина за Китай, за да се ръкува отново с президента му“.
Неговата явна връзка между търговията и преговорите със Северна Корея, именно тази дипломатическа революция, която той разглежда като знаково постижение, засили опасенията на критиците по повод на това, че той може да пожертва своята основна програма – балансирането на търговските отношения с Китай.
В четвъртък Тръмп се срещна в Овалния кабинет с Лю Хе – вицепремиер на Китай и главен икономически съветник на председателя на КНР Си Дзинпин и му представи основните положения в търговската сделка.
Способността на Тръмп да се съсредоточава на по-широка програма в търговията може да се усложни от разкола в икономическия му екип. Питър Наваро, търговският съветник на Белия дом е най-тясно свързан с твърдата политика по отношение на Китай и бе изключен от министъра на финансите Стивън Мнучин от участие на срещата с китайската делегация.
Раздорът между двамата се разгоря този месец по време на посещението в Пекин, когато те преминаха до грубости, след като Мнучин изключи Наваро от друга среща с Лю. Служителите от министерството на финансите заявиха, че Наваро е бил изключен по протоколни причини, а не заради крайните си възгледи.
Мнучин, бивш банкер от Goldman Sachs, иска да стане посредник в споразумение, което може да предотврати търговската война с Китай, съобщават чиновниците. Наваро, учен, който е написал книга със заглавие „Смъртта на Китай“ помогна да се вдъхнови търговското разследване на китайските кражби на интелектуална собственост, което и накара Тръмп да въведе мита върху китайски стоки за 50 милиарда долара и да заплаши с мита други китайски стоки за 100 милиарда долара.
Икономистите говорят, че 200 милиарда е сума, еквивалентна на повече от половината годишен търговски дефицит на САЩ с Китай и покупката на такова количество стоки просто не е практична. „Краткият отговор е, че това не са реалистични цифри“, заяви Чад Боун, старши научен сътрудник от Института по международна икономика „Петерсон“.
Дори и ако китайците престанат да купуват други чуждестранни продукти, като самолетите „Еърбъс“ от Европейския съюз или соя от Бразилия и купуват единствено американски продукти, това ще бъде само неголяма част от 200-те милиарда долара, които обещават да купят.
„Дори с напрягане, това ще е по-малко от 50 милиарда долара“, смята г-н Боун.
Това е свързано с факта, че икономиката на САЩ вече работи на пълен капацитет, а това означава, че няма да може да произведе достатъчно нови стоки за удовлетворяване на потребностите на Китай особено в краткосрочна перспектива. При този сценарий САЩ, вероятно ще прекратят да продават самолети, соя и други износни стоки в другите страни и ще ги продават на Китай, намалявайки търговския дефицит между двете страни, но оставяйки търговски дефицит между САЩ и останалия свят.
Даже няколкото вида военна техника, която китайците искат да закупят, както и преди остават както и преди ограничени от санкциите на Конгреса, заради кървавото потушаване в Китай на протестите на площад „Тянънмън“ през 1989 г.
Китайските чиновници настояват за по-широк достъп до американските военни системи и челни технологии, докато президентската администрация и Конгреса изкарват нови правила, които целят противоположното и ограничават този достъп.
В рамките на търговското настъпление на Тръмп министерството на финансите работи над нови ръководни принципи, които ограничават китайските инвестиции в САЩ, което, според самите чиновници, е необходимо за нивелиране на потенциалните заплахи за сигурността. Министерството на финансите планира да представи този план в Белия дом към началото на следващата седмица, но това може да се отложи или отмени въз основата на резултатите от търговските преговори тази седмица.
Междувременно конгресът се придвижва напред по законопроект, който разширява националните проверки за сигурността на американските инвестиции в САЩ и американските партньорства с китайските компании зад границата. Този законопроект, създаден от сенатор Джон Корнин от Тексас и конгресмена Робърт Пинтъргем от Северна Каролина може да бъде гласуван още това лято.
Скептиците вътре и извън администрацията предупреждават срещу одобряването на прибързана сделка с Китай, напомняйки, че той нееднократно е отстъпвал от своите обещания, които са давани на предишните администрации.
Например администрацията обяви своята победа във възобновяването на вноса на американско говеждо в Китай след близо 14 години забрана. Но Китай фактически обяви, че е свалил забраната още през септември 2016 г. при Обама, но просто не е започнал да доставя преди 2018 г.
Скептиците говорят, че Китай е давал подобни неизпълними обещания и на другите администрации, от въпроса за намаляването на излишното производство на стомана до откриването на своите финансови пазари.