Истински шпионски дуел се разигра в последните дни в космоса между руските и американски космически апарати. Руският „Космос-2542“ се приближи до американския USA-245. Какви задачи изпълняват тези свръхсекретни спътници и защо работата на „Космос-2542“ толкова силно обезпокои американските военни?
Генерал Джон Реймънд, командир на новосъздадените Космически сили на САЩ, потвърди, че Пентагонът сериозно е обезпокоен от „необичайното и тревожно“ поведение на руския космически апарат „Космос-2542“, който може да стане причина за създаването на „опасна ситуация в космоса“. Такова заявление, публикувано в изданието Times, той направи във връзка с продължаващите маневри на „Космос-2542“ в орбита.
Руският апарат се е приближил на разстояния от няколко километра до американския спътник USA-245 от типа KH-11. KH-11, както обичайно се наричат в популярната литература Key Hole (“Ключалка”), са вид разузнавателни спътници, които от 1976 г. постоянно се използват от Пентагона за разузнаване в оптичния диапазон. „Космос-2542“ е руски спътник за „мониторинг на обекти на околоземната орбита“ или по-просто казано: спътник-инспектор.
Да погледнем в “Ключалката”
За първи път за съществуването на съвършено секретната програма спътници Key Hole в САЩ става известно през 1984 г. Тогава аналитикът в Центъра за морско разузнаване Самюел Морисън продава три секретни изображения от спътника KH-11 на издателство Jane’s Fighting Ships. На публикуваните снимки се вижда строителството на тогава секретния съветски самолетоносач „Рига“ (по-късно „Адмирал Кузнецов“, проект 1143).
След публикуването на снимките в американския печат избухва истински шпионски скандал – Морисън е признат за виновен в два случая на шпионаж и кражба на държавна собственост и е осъден на две години затвор. Но “джинът е излязъл от бутилката” и за възможностите на оптическото космическо разузнаване на САЩ става известно за всеки, при това в най-съществени и точни детайли.
Но, както става ясно по-късно, в СССР са знаели за програмата Key Hole много по-рано от момента на публикуване на снимките от „Рига“ в Jane’s Fighting Ships. Още през 1978 г. младшият сътрудник на ЦРУ Уилям Кампайлс само за 3000 долара продава на съветски разузнавачи…детайлно техническо ръководство, описващо конструкцията и принципите на действия на спътниците KH-11. Кампайлс е в последствие заловен и осъден за шпионаж на 40 години затвор, за което става известно в началото на 2000 г.
По време на управлението на президента Роналд Рейгън все още се опитват да държат програмата “Ключалка” в тайна, по-конкретно, като престанат да публикуват точни данни за спътниците КН-11. Но само след половин година американски астрономи-любители успяват да „намерят“ изчезналите шпионски спътници и да публикуват достатъчно точно данни за тяхната орбита.
Окончателно завесата на секретността на програмата пада през 1990 г. Същата година НАСА пуска в космоса оптичния телескоп “Хъбъл”, който става умалено копие на КН-11. Разликата с Хъбъл е по-малкото огледало на основния телескоп, с диаметър 2,4 метра срещу три метра в KН-11, въпреки че телескопът е пуснат в същия стартов контейнер. Експертите предагат разработването на “Хъбъл” на основата на KН-11 още в момента на неговото изстрелване, но официалното потвърждение на тази хипотеза е получено двадесет години по-късно, когато НАСА публикува описание на процеса на разработка за годишнината на обсерваторията. В този документ, по-специално, е написано следното: „В допълнение, преходът към 2.4-метрово огледало дава възможност да се намалят производствените разходи на “Хъбъл”, използвайки производствени технологии, разработени за военни шпионски спътници.“
За изминалите 44 години, от момента на пускането на KH-11 в космоса, се предполага, че са изстреляни шестнадесет спътници-шпиони от този тип и още един, който е неуспешен. Четири от най-новите апарати се намират в орбита и до днес. USA-245 е най-новият спътник, който е част от серията КН-11 и е изстрелян през август 2013 г., след него е изпратен само USA-290, през януари 2019 г.
Колко опасни са KH-11? И до днес остава най-точният начин за оптично разузнаване – предполагаемото огледало с диаметър от три метра може да осигури разделителна способност на снимката в предела на 15 см. Разбира се, това не е “четене на регистрационни табелки” и различаването на предмети с размер 15 см. Това се постига само на теория – всъщност този параметър скача двойно заради реалните атмосферни условия, които почти никога не са идеални. Но все пак КН-11 наистина остава днес най-съвършеното средство за космическо разузнаване в арсенала на САЩ.
Представете документите!
Ако опасенията на САЩ относно маневрите на „Космос-2542“ са верни, това означава най-малкото, че Министерството на отбраната на Русия разполага със снимки на KH-11, направени от близко разстояние.
„Космос-2542“ е пуснат в орбита съвсем наскоро – на 25 ноември 2019 г. Стартирането е произведено от космодрома Плесецк с ракета-носител “Союз-2.1в” с ускорител “Волга”. Предназначението на космическия апарат не е обявено в детайли, а в официалното съобщение се казва, че „Космос-2542“ ще „извършва мониторинг на състоянието на родните спътници и снимки на повърхността на Земята“. Скоро след излизането в орбита се оказа, че при пуска са изведени два апарата: вече в орбита, на 6 декември 2019 година, от “Космос-2542” се отделя още един спътник, получил името “Космос-2543”. Що за спътници са това и какво можем да кажем със сигурност за тях, въпреки общата секретност на руската военно-космическа програма и практически пълната секретност на програмата за инспекционни сателити?
Да започнем с факта, че “Союз-2.1в,” заедно с ускорителя “Волга”, може да изстрелва сериозни превозни средства – тази ракета може да „хвърля“ до пет тона полезен товар в редовна орбита с височина около 400 км, използвана от серията КН-11, минус масата на “Волга”. Следователно поне един от спътниците “Космос-2542” и “Космос-2543” е доста тежък – в противен случай би било безсмислено да се изстрелва с мощния “Союз”.
Можем да говорим само за оформлението на “Космос-2542” и “Космос-2543” с известна степен на вероятност – официалните публикации по програмата на руските инспекционни сателити са изключително фрагментарни. В частност те могат да бъдат изградени на базата на две възможни платформи: лека, наречена “Карат-200 “, и тежка, наречена “Навигатор”.
„Навигатор“ е успешна тежка платформа (тегло на полезното натоварване до 2600 кг), разработена от НПО “Лавочкин”. По ирония на съдбата го имаше и процеса на “превръщането на танка в парен локомотив с помощта на пила”. Именно на базата на „Навигатор“ са създадени най-успешните руски проекти в областта на космическата астрономия – радио телескопът “Спектрум-Р” и рентгеновия телескоп “Спектрум-РГ”. Според Бюлетина на НПО “Лавочкин” платформата “Навигатор”, поради модулния си принцип на изграждане и инсталиране на допълнително оборудване, може лесно да се превърне в инспектиращ сателит. Размерът на “Навигатора” позволява да се постави върху него мощен оптичен телескоп, оборудване за радио наблюдение и дори военно електронно оборудване. В резултат на това такъв спътник може да провежда оптично и радио разузнаване директно в орбита – и като краен вариант, дори активно да влияе на чуждия спътник. Най-вероятно “Космос-2542” е създаден именно на базата на платформата “Навигатор” и е основният полезен товар при изстрелването на 25 ноември 2019 г.
Второто устройство, “Космос-2543”, най-вероятно е изградено на платформата “Карат-200” – ако той, подобно на брат си, ще „наблюдава състоянието на родните спътници и ще снима земната повърхност“. В това има логика – два „Навигатора“ не могат да бъдат хвърлени в такава орбита от „Съюз“. “Карат-200” е по-лека платформа, която включва поставянето на не повече от 100 кг полезен товар, докато самият сателит тежи около 200 кг. В случай на спътника, базиран на “Карат-200”, неговите възможности ще бъдат много по-скромни: такива устройства имат минимално количество гориво за маневри и обикновено могат само пасивно да се движат малко по-ниско или малко по-високо от избраната цел, за да проследят радиообмена или да наблюдават друг спътник чрез прости оптични прибори.
Опасно ли е това?
В свое изказване Джон Реймънд отбелязва, че смята случилото се сближаване на „Космос-2542“ и спътника USA-245 за „опасен инцидент“. Той също така заяви, че „отговорните космически държави“ трябва да водят преговори за създаването на норми на поведение в орбита, които ще помогнат изключително много в такива ситуации в бъдеще. Трябва да се спомене, че тук главата на командването на космическите сили на САЩ явно увърта и се опитва да оправдае двойните стандарти на САЩ.
От средата на 2000 г. Пентагонът успешно развива своята собствена програма за инспекционни спътници и до скоро смяташе, че няма правила и конкуренция. При това по отношение на средства и бюджет американските военни не се ограничават. Работата се води едновременно по няколко програми, които са известни по условните наименования на напълно секретните спътници MiTEX, РАN и GSSAP.
Действията на тези спътници в никакъв случай не са толкова безобидни: например през 2009 г. Пентагонът работи с помощта на програмата MiTEX за проверка на собствения си спътник DSP-23, който е част от американската система за предупреждение за ракетни атаки (SPRN), която се провали година по-рано. Заслужава да се разбере, че руските апарати за предупреждение, “сателитите” Тундра, има сходни параметри на геостационарната орбита и може да бъде проверен по същия начин от космически кораб MiTEX или подобни инспектиращи сателити..
Същите забележки се отнасят до програмата PAN, която по всички известни параметри изглежда е тежък спътник, подобен на руската платформа “Навигатор”, оборудван с мощен оптичен телескоп и средства за контрол и въздействие на радиообмена. От 2009 г., след като излезе в орбита, PAN вече се приближи до поне десетина устройства в геостационарна орбита, включително устройствата на руската система за предупреждение, и недвусмислено проведе подробно проучване на тях. Впоследствие членството на PAN в класа на сателитните инспектори беше потвърдено от известния дисидент Едуард Сноудън, който каза, че PAN е създаден по заповед и действа в интерес на АНБ.
По такъв начин играта на „космически котка и мишка“, в която списание Time обвини Русия, не е започната от последната. Фактически Русия успя да създаде симетричен и твърд отговор на предишно пределно агресивно действии на САЩ в космоса, след което изведнъж се оказа, че играта на “шпиониране на шпионина” е наистина реалност.
В края на краищата наблюдението над чуждите спътници в орбита не може да се забрани. В този киносалон няма предварително резервирани места, а билетчето за този увлекателен филм Русия, съдейки по всичко, си го е заработила. Което генерал Джон Реймънд е принуден с болка на сърце просто да го признае.
