Нещо се случва и то е все по-осезаемо. Преди години когато различни автори насочени в езотериката, говореха за живот след 2012 на различни планети, различни реалности, различни плътности и прочие, мисля, че малко от нас осъзнаваха за какво наистина става въпрос.
Днес вече е факт. Мнозина от нас живеят в тотално различни реалности. Живеем по едно и също време, в един и същи век, рамо до рамо, врата до врата, квартал до квартал. И все пак преживяваме тотално различни неща.
Едни живеят в нищета и недостиг, други в изобилие. Едни виждат как светът се разпада и хората стават все по-зли, други виждат как светът се променя към добро и хората се развиват и трансформират в свои по-добри версии. Едни живеят в коловози и строги стереотипи, вкопчени в структурите на системата, други разчупват статуквото, живеят в системата и я променят отвътре. Едни слугуват, други служат. Едни виждат в черно-бели краски, други виждат цяла палитра. За едни животът е изпитание и борба, за други е дар и приключение. Едни живеят в ужас и страх, напрежение и стрес, други виждат любов и само с присъствието си внасят хармония. Едни виждат проблеми, други – възможности. Едните са вкопчени само в материята, или интелекта, други са в Духа. А има и трети. И четвърти С много нюанси.
Не става дума за финанси и материални възможности. Те са част от картинката разбира се, но като следствие, а не първопричина. Не става дума дори за “ниво на осъзнатост” Няма такова нещо. Или си съзнателен, или не си. Има периоди в които съзнателността ти е леко помрачена, и периоди в които изкристализира. Спадове и възходи – нормална цикличност.
Единственото за което става дума, е енергия. Вибрация. Нагласи. Вярвания. Реалността отвън е нищо повече от аудио-визуална холографска проекция на това което е вътре в теб. А именно: системата ти от убеждения, нагласи, мисли, подсъзнателни програми. И тяхната съответстваща вибрация.
В зависимост от нашата вибрационна настройка, ние получаваме достъп до различни вибрационни нива на реалността, до различни нива на съзнанието.
И съответно имаме различни преживявания. Всичко е въпрос на енергийна настройка. Също както радио излъчвателят и радио-приемникът. Ако съпоставим холографската Вселена, съдържаща милиарди паралелни реалности, с радиоефира на България, а всеки един човек на нашата планета – с радиоприемник, може би ще е по-лесно да си го преставим. Да речем, че ти си настроил приемника си на честотата на радио “Веселина”. Но много ти се слуша FM+
Дали ще се получи? Дали ще получиш нещо различно от чалга? И няма ли да разказваш после “Това е реалността, в този свят няма нищо друго освен чалга”. Има, има! Но ще получиш достъп до другото само когато смениш собствената си честота.
И разбира се, на принципа на привличането на подобията – в по-голямата част от времето ти ще срещаш себеподобни, които ще затвърждават твоята система от вярвания, и с които ще споделяте с радост своите сходни или дори еднакви честоти. И преживяването е прекрасно (или задоволително взаимно мрънкащо, в зависимост от избраната реалност).
Обаче понякога стават аномалии! Вселената среща или направо сблъсква индивиди, които са с отчайващо различна вибрационна честота. И това носи изключително силен дискомфорт и енергиен дисбаланс – и за двете страни. Представете си – все едно две раздрънкани китари да се опитат да влязат в синхрон – изключително дразнещо преживяване. Огромно предизвикателство и за двете страни. Буквално се получава сблъсък на гледни точки и диаметрално противоположни реалности, чиято тежка енергия те сграбчва и задушава. И тук идва въпросът – ЗАЩО?
Разбира се, нищо във Вселената не е случайно. И двете страни имат да вземат нещо за себе си в подобна среща. Няма нужда да се заблуждаваме, че можем да избягаме от Матрицата. Ние сме част от нея – неизменно. Въпросът е – КАК. В един или друг момент, част от преживяванията ти в Матрицата изискват определена, различна от обичайната ти вибрационна честота. И когато се адаптираш и настроиш към тази честота – започваш да имаш колективни преживявания и сходства с близките до тази честота хора. И това изравняване помага и тези хора като скачени съдове, да надникнат към твоите преживявания които изискват по-друга честота. Ако ти не дойдеш близо до тяхната честота, така че да предложиш плавно преливане, те никога не биха могли да скочат рязко до другите честоти. Не е задължително да разберат, проумеят или съпреживеят изцяло това до което ги допускаш. Но нещо там ги привлича, необяснимо за тях. И подсъзнателно започват да се стремят към него, защото в нас изначално е заложено да търсим Светлината. И ето така, в един момент, всеки от вас стъпва в обичайната си честота. И там става баааааам, бууум, късо съединение, искри и дискомфорт.
За да провери и провокира теб и да те научи на още нещо – може би търпимост, толерантност или нещо друго? Например – да загърбиш думите и блужданието на ума, а в бурята просто да вдигнеш собствената си честота до нивото на нулевата точка, на абсолютната хармония и блажена тишина, така че да умириш бурята? И да провокира и тласне другата страна към онази непозната и все още неразбираемо неприветлива територия, която носи потенциала за трансформация?
Кой знае Не и аз
Знам, че дори този текст ще бъде възприет и интерпретиран по хиляда различни начина, в зависимост от вибрационното състояние на всеки четящ. И това е добре
Знам още и, че играта в холографската Вселена става все по-интересна, а структурата ѝ – все по-ясна и видима. Понякога дори с физическото зрение.
Прекрасна и сладка нощ от мен! В коя ли реалност ще се озовете в утрешния ден? Зависи само и единствено от вас.
С любов и Благодарност,
