Три деня младите служители как щандовете бранят. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят с колички пълни и тела се мешат, и корона ги залива… Слюнки подир слюнки! Рояк след рояк! Ганю безумний сочи щанда пак и вика: “Търчете! Тамо са ролата!”
“Грабайте рулата!” – някой си изкряска
и рула хартия фръкнаха завчаска
кат демони бели над овчия рояк,
катурят, струпалят като здрави пак!
И служителите тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият здрави и заразени .
Народа безумний сочи палетата пак
и вика: “Търчете! Тамо са рулата
И ордите тръгват с викове сърдити,
и “ЕМЕКА!” гръмовно въздуха разпра.
Магазина отговаря с други вик: ШКУРКА!
И с нов дъжд буркани, брашно и леща;
дружините наши, оплискани с горчица,
пъшкат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и в количка геройски, нещо да сложи
и един буркан туршия отгоре здрав да положи.
Количките екнат. Касиерите ревът .
