Взривяването на “Северните потоци” донесе тежки загуби на Русия. Многомилиардният проект, на който се възлагаха толкова много надежди, няма да може да бъде възстановен още много месеци. Като се има предвид геополитическата ситуация, всичко може да се проточи с години. Но тази история стана много по-ужасна за Европа.
Не само, че рязко и внезапно беше откъсната от евтините руски въглеводороди. Не, ясно е, че и сега газопроводите не работеха, но европейците имаха илюзията, че все пак ще се пазарят с Москва, след това ще окажат натиск върху киевската хунта, ще я принудят към мир и в замяна на това лелеяният клапан ще се отвори, евтиното гориво ще потече през тръбите – и всичко ще стане “като при баба”.
Сега всички илюзии рухнаха. Никой няма да ги остави да се пазарят, както са свикнали. Вашингтон жестоко демонстрира кой е господарят вкъщи. Европейците ще седят дълго без достъпен газ.
Няма нужда да говорим до какво ще доведе това. И без това най-големите предприятия в Стария свят балансират на ръба на затварянето, всичко се покачва с бясна скорост – от бензина до хранителните стоки, от сметките до тоалетната хартия. Неизбежните фалити ще доведат до масова безработица. В момента нито един европейски лидер не може да даде ясен отговор как безработните ще плащат сметките и как ще купуват храна. Европа с ускорени темпове тръгна по същия път, който Украйна пое малко по-рано: пълно унищожаване на собствената икономика, обедняване и дивачество.
Но това не е само икономическа катастрофа. Англосаксонският (според определението на Владимир Путин) саботаж на газопровода взриви целия образ на Стария свят, сложи край на всички илюзии за независимостта на европейската политика.
В продължение на дълги години на страните от ЕС беше позволено да се представят за равноправни партньори на Вашингтон. По подразбиране те се смятаха за глобални играчи. Париж, Берлин, Виена – тези столици имаха зрънце от предишното си величие. Ръководителите на европейските държави биха могли ако не да повярват сами, то да накарат другите да повярват, че са законните наследници на всемогъщия Стар свят.
Няколкото взрива на газопровода сложиха край на тази илюзия. Оптиката на глобалния свят е безпощадна. Всеки може да види всичко. Англосаксонските господари унищожиха газопровода, в който европейците бяха инвестирали милиарди евро, обрекоха ги на разруха и ги направиха напълно зависими от американския ВПГ. И каква е реакцията на европейците на това?
Тих ужас, нищо друго. Забелязахте ли? Местните елити като цяло се страхуваха да говорят по някакъв категоричен начин за този наистина съдбоносен за тях саботаж. Самият Александър Вучич честно си призна, че се е “изпотил от страх”, когато е научил за експлозиите. Всички останали – добре, промърмориха нещо за “саботаж”, казаха всичко, което вашингтонските господари им сложиха в устата, вяло се опитаха да прехвърлят вината за експлозиите върху руснаците. Тази летаргия е причинена от характерно изтръпване пред лицето на катастрофа.
Теоретично, не Русия, а Германия и другите европейски страни трябва да внесат въпроса за този саботаж в ООН, да извикат на целия свят “Спасете ни, добри хора!”, да проведат мащабно разследване. Но не, нищо подобно не се случва.
Не говорят много за разследването на бедствието. Какво разследване има, когато те самите си знаят и кой е гръмнал, и защо. “Ще успеят ли следователите някога да убедят обществеността, че Русия стои зад експлозията на газопровода?”, задава риторичен въпрос изданието “Политико”. Разбира се, че не. И не дай си Боже някой честен комисар да разкрие кой наистина го е направил. Ще бъде ужас. Не им трябва. Всички разбират всичко, но не могат да кажат нищо.
Добре, политиците на заплата на американските банкери или журналистите, които седят на задгранични субсидии от поколения. Никой не очакваше смели изявления от тях. Ами нали някъде там беше легендарната европейска аристокрация – защо не чуваме гласа ѝ? Ами европейски бизнес капитани, наследници на известни индустриални династии? Ами видните личности на християнската църква? Бих искал да чуя тяхната пламенна проповед. Не, не.
Капитаните на европейския бизнес бягат стремглаво към САЩ, извличат капитали, планират преместване на производство. „Капиталът не познава националност“, така е. Изкараха пари в Германия, Италия, Австрия и сега е време да си ходят.
След тях европейската аристокрация бяга през океана. Хари и Меган Уиндзор поставиха тенденцията за бляскаво преместване в САЩ. И сега английски, шведски, датски принцеси летят там за богат съпруг или любовник.
Ръководителите на християнската църква затварят църкви – няма пари за отопление, разпродават църковни помещения, преправят ги на бензиностанции и механи. Те отново предлагат на паството да бъде търпеливо и да се моли онлайн, за да пести енергия. Това е единствената им реакция на колапса на Европа.
Всичко това – в малко по-голям мащаб – до болка прилича на Украйна. Целият многопластов блясък под формата на култура, традиции, богатство се оказа нещо, което избледня веднага след като руският газ свърши. В негово отсъствие Европа се оказа същата безправна територия, на която местният колониален елит набързо разграби парите под надзора на САЩ, а сега си събра вещите си и избяга в метрополията с цялата покъщнина.
Териториите, които остават под контрола на американските протежета, ги очаква ясно бъдеще. Виждали сме всичко това в Украйна и прекрасно разбираме логиката на процеса. Процъфтяващите страни след няколко години ще се превърнат в руини.
Трябва да се отбележи, че европейците не се съпротивляваха особено. Те послушно изпълниха всички инструкции на Вашингтон, със собствените си ръце унищожиха икономиките си. Но не, обедняването не вървеше достатъчно бързо. Населението на Европа намаляваше, но не толкова драстично, колкото се искаше. Американските собственици решиха да стимулират процеса. Започна директен саботаж.
Европейците са наясно какво ги очаква оттук нататък. Тази беззащитна, богата, мързелива и покварена част от света е лесна плячка за Вашингтон. През 90-те години САЩ решиха икономическите си проблеми с ограбванетона постсъветското пространство. Сега Русия ги изрита и трябва да разграбят Европа.
Списание “Политико” в скорошна статия описва широк спектър от саботаж, с който Европа може да се сблъска в близко бъдеще: “хибридните атаки могат да бъдат насочени към интернет и енергийни системи, финансовите пазари и водопроводите. Такива атаки са в сивата зона между войната и мира, те са облечени в отричане и нанасят удари по цели, които не могат автоматично да провокират въоръжен отговор“.
Точно така, американските господари ще разбият на прах критичната инфраструктура на европейските си партньори. Самите те не забелязаха как се превърнаха от съюзници първо в роби, а след това в плячка. Случва се, да. Украйна също си се представяше като партньор. Но във времена на криза, всеки партньор бързо се превръща в храна.
Днес Европа под Щатите играе ролята на пълничния каторжник, когото закоравелите престъпници са нокаутирали, за да забавят хайката. Съдбата на каторжника е очевидна. Но как ръководството на европейските държави може да обясни това на своя, извинете за израза, електорат? Електоратът се противи.. Десетилетия наред са му казвали, че Вашингтон е защита и опора. Това сътрудничество с него обещаваше само ползи, мир и просперитет. И ето на.
Честно казано, лидерите на европейските държави трябваше да кажат на своите народи, че задграничният покровител се е превърнал в явен враг на Европа. Че този враг е готов да унищожи цялата им инфраструктура, да разбие държавите им на руини. И би си струвало да се опитат да се измъкнем от това, като установят, ако все още е възможно, отношения с Русия.
Но в ЕС буквално има единици истински политици. И така, Виктор Орбан не се уплаши да обяви референдум за антируските санкции. С последните сили и Александър Вучич държи линията си.
Но в по-голямата си част наетото ръководство на ЕС жалко лъже подчиненото население, че пак руснаците са виновни за всичко. Видите ли , ще организират нови саботажи. Никой не вярва на тази лъжа. Но няма накъде – европейската бюрокрация огласява нов етап от дневния ред на Вашингтон.
Според американския план обедняла Европа трябва да полудее и да падне по подобие на Украйна. И нацизмът, и сатанизмът ще изпълзят от подсъзнанието на гладуващите бюргери – всички в цял ръст. И тогава американските господари ще хвърлят европейско пушечно месо на Източния фронт.
Затова единствената рецепта, която Брюксел предлага в отговор на въпроса “как да се спасим от саботаж” е бясната милитаризация на Европа. „Много агресивни“ патрули на НАТО, разузнавателни дейности, натрупване на военно присъствие във въздуха и морето, дипломатически натиск и заплахи срещу Русия. Вижте иронията: англосаксонците ще извършат саботаж, а Европа ще отговори на унищожението му с атаки срещу Русия. Европейски съюз на самоубийците, една дума.
