Connect with us

Hi, what are you looking for?

The Sofia TimesThe Sofia Times

АНАЛИЗИ

Азърбейджан не коленичи на Вашингтон, вече не е от добрите

През последните дни САЩ и Азербайджан неочаквано си размениха поредица от остри изявления. Това се случи на фона на редица антируски стъпки на арменския премиер Пашинян и приемането на „закон за отбраната на Армения“ в САЩ. Предисторията на случващото се е пряко свързана с това как Вашингтон разбира бъдещите планове на Азербайджан по отношение на прилежащите територии.

Всичко започна с това, че Баку отказа среща между външните министри на Армения и Азербайджан във Вашингтон. „Едностранният подход на САЩ може да доведе до загуба на посредническата им роля. Със своите действия и изявления САЩ вредят на усилията за сигурност на транспорта“, каза азербайджанското външно министерство. По-рано Илхам Алиев също отказа среща с лидерите на Европейския съюз в Испания.

Някаква „сигурност на транспорта“, спомената от азербайджанското външно министерство, не е намек за хипотетичния Зангезурски коридор, а просто претекст. Баку твърди, че рязкото влошаване на отношенията със САЩ е инициирано от Вашингтон. Това са нещо като „санкции“. Форма на принуждаване на Азербайджан да се държи по начин, който в момента се смята за „демократичен“ във Вашингтон. Помощник държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Джеймс О’Брайън заяви, че “САЩ могат да нормализират отношенията с Азербайджан само ако има напредък в мирните преговори между Баку и Ереван”.

Почти едновременно с това арменският премиер Никол Пашинян, който е зает основно с международни пътувания (с изключение на Русия и срещи в рамките на постсъветските международни организации), започна да говори, че подписването на мирен договор с Азербайджан е възможно само ако се спазват редица „съгласувани принципи“. МВнР на Азербайджан отговори, че „отношенията между страните не могат да бъдат едностранчиви“. В резултат на това Баку заяви, че „в такива условия смятаме възможността за посещения на високо ниво на САЩ в Азербайджан за неуместна“.

Трябва да се признае, че О’Брайън пръв каза, че при сегашната ситуация посещенията на високопоставени американски служители в Баку са невъзможни. Помощник-държавният секретар неочаквано се появи в Сената като безпрецедентен апологет на Армения. О’Брайън каза: „Ние многократно сигнализирахме, че използването на сила в Армения е напълно неприемливо. Властите в Баку ни увериха, че нямат такива намерения. И ние следим много внимателно за движение на войски и всякакви признаци, че може да имат други планове.” И това беше предшествано от странни публикации в американската преса, че Баку може да нападне Армения едва ли не в близките дни.

В резултат на това Сенатът на САЩ прие „Закона за отбраната на Армения от 2023 г.“. Същността му е, че всяка „военна или друга помощ“ на Азербайджан вече е невъзможна, тя е замразена, докато Баку не изпълни исканията на Вашингтон. И обратното – отворен е пътят на Армения да получава военни средства от чужбина. Случващото се е още по-фрапантно, тъй като само преди шест месеца, през март 2023 г., ръководителят на Държавния департамент Блинкен заяви, че Азербайджан се нуждае от защита, имайки предвид необходимостта да го зареждат с оръжия от чужбина.

Въпросът тук не е, че Сенатът на САЩ смята, че всяка военна помощ от чужбина за трета страна е възможна само с нейно разрешение. Такъв неочакван обрат на САЩ към Армения се свързва с демонстративното поведение на Пашинян спрямо Москва и постсъветските организации. Веднага след като министър-председателят на Армения започна да саботира различни видове срещи в рамките на ОДКБ и икономическите организации, арменците се превърнаха за американските законодатели в „демократична нация“, която трябва да бъде подкрепяна по всякакъв начин.

Азербайджан е друг въпрос. В Баку още не е отминала еуфорията от военния успех. Там демонстративно отхвърлят всякакви опити за натиск отвън. Те победиха, те са на върха на силата си в региона, кои са тези европейци или американци да поставят някакви условия.

Баку е вбесен от самия факт на въвеждането на косвени санкции срещу Азербайджан под формата на отказ от военна помощ. Реално това няма да се отрази на боеспособността на Азербайджан, тъй като основният поток от съвременни оръжия идва от Турция и Израел, на които от своя страна не им пукаше за законите, приети от американския Сенат. Това е принципен въпрос.

На Запад никой не вярва на уверенията, че никога няма да има нахлуване на Азербайджан в територията на същинска Армения. Засега говорим само за предполагаемото прокарване на Зангезурския коридор с участието на азербайджанската армия и полиция за защитата му.

Руската страна лобира за участието на руски граничари в охраната на транспортния коридор. Пашинян на свой ред предлага разширяване на мисията на ЕС до 500 души и обявява създаването на специално подразделение на специалните сили за Зангезур. Прави впечатление, че всички участници в тази задкулисна игра като че ли предварително осъзнават самото появяване на Зангезурския коридор като неизбежно. Той вече съществува в политическото поле и се говори само за подробности.

Колкото и да е странно, в неочаквания конфликт между Вашингтон и Баку са заинтересовани и двете страни. Съединените щати са поели курс за „демократизация“ на Армения и отделянето ѝ от Русия. А това изисква демонстрация на добронамереност както лично към Никол Пашинян, така и към арменците като цяло. Оттук и законът, приет от Сената, и различните посещения на американски служители и дипломати в Ереван.

Освен това Вашингтон започна да противопоставя „демократичното“ правителство в Армения на „тоталитарния режим“ в Баку. А това вече е сериозно обвинение, тъй като извежда регионалния, териториален и междуетнически конфликт на нивото на американската идеология.

Реакцията на Азербайджан е предвидима и разбираема. Освен това все повече и повече доказателства сочат, че Баку наистина възнамерява да постигне успех на място с всички налични средства, като основното от тях са военните.

Нека припомним, че съвременната Азербайджанска република се счита, според собствената си конституция, за правоприемник не на АзССР, а на Мусаватистката Азербайджанска демократична република от 1918-1920 г. И наистина има други граници. А темата „Азербайджански Зангезур” отдавна се е превърнала в обичайна тема в азербайджанските медии. Експанзията чрез отричане на териториалните промени от съветската епоха е сегашният външнополитически вектор на съвременен Баку. Може би точно това имат предвид във Вашингтон, когато предупреждават Баку да не използва сила.

Що се отнася до отношенията между Москва и Ереван, арменското ръководство все още не е предприело радикални антируски стъпки. Москва си взе почивка, слагайки „пауза“ на повечето от тези съвместни програми, които изискват висока степен на политическа адаптация. Но на практика се запазват почти всички преференции, които Армения получи от участие, например, в евразийското пространство. Изпълняват се и договорите за доставка на военна продукция.

Може би прословутата „червена линия“ може да бъде теоретичното прехвърляне на оръжия от арменски арсенали в Украйна. Например, става дума за 600 ракети “Точка-У”. ВСУ отдавна ги изчерпаха, но пусковите установки останаха. Ако дори един патрон от арменските арсенали попадне в Украйна, просто няма да има за какво да говорим с нашите арменски другари. Ако Пашинян сериозно води към отделянето на Армения от Русия, то това е най-краткият път. При такива обстоятелства Азербайджан може да си позволи открит конфликт с Вашингтон, дори до забрана на дипломатическа комуникация на високо ниво.

Азербайджан може да не нахлуе в Зангезур и Гегартуник през следващите дни или месеци, но в дългосрочен план Баку ще продължи да затяга хватката си, превръщайки Армения в изолиран остров. В Ереван през последните дни, подбудени от държавната пропаганда, започнаха да се разпространяват видеоклипове, че Армения трябва да се превърне в „транзитен кръстопът“. Не става въпрос дори за това, че тази странна идея пренебрегва географията на региона. Тя пренебрегва политическата реалност и стратегическите стремежи на своите съседи. Никой от съседите на Армения няма нужда от „транзитни кръстовища“. Армения изобщо не им трябва.

И, за съжаление, никой в Ереван не иска да разбере това. За това говори и конфликтът между САЩ и Азербайджан.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Може да харесате

ПОЛИТИКА

Дъртия тереперещ вече Борисов: Виждам една възможна коалиция – с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Предлагам аз да бъда премиер, за да не допускам външна...

ВОЙНА

🇷🇺 Сутринта на 12.11.2024г ▪️ В района на Курск щурмови групи на нашите войски напреднаха в района на селището с тежки боеве. Дарино, Новоивановка...

ВОЙНА

Днес има няколко ключови подводни интернет опори, които играят особено важна роля в глобалната мрежа: SEA-ME-WE 3 и SEA-ME-WE 5: Кабели, свързващи Югоизточна Азия,...

БЪЛГАРИЯ

В регионалното министерство днес ще има среща заради безводието в Плевен и Ловеч. Мерки трябва да се обмислят и за Черноморието. Институциите посочват много...