- Джон Уайтхед: Америка се управлява от психопати. Тя вече е патокрация!
- Джон Уайтхед за The Rutherford Institute
- „Когато президентът го прави, това означава, че не е незаконно.“ – Ричард Никсън
Преди много години едно вестникарско заглавие задаваше въпроса: „Каква е разликата между политик и психопат?“ И тогава, и сега отговорът е един и същ: няма. Няма разлика между психопатите и политиците.
Нито пък има голяма разлика между опустошенията, които нанасят на невинни хора безгрижни, безчувствени, егоистични, безотговорни, паразитни престъпници, и избраните служители, които лъжат избирателите си, търгуват с политически услуги срещу вноски за предизборната кампания, затварят си очите за желанията на избирателите, мамят данъкоплатците с трудно спечелени долари, облагодетелстват корпоративния елит, укрепват военнопромишления комплекс и не се замислят за въздействието, което необмислените им действия и прибързано приетите закони могат да окажат върху беззащитните граждани.
И психопатите, и политиците имат склонност да бъдат егоисти, безчувствени, безмилостни потребители на другите, безотговорни, патологични лъжци, пъргави, измамници, лишени от угризения и плитки.
Харизматичните политици, подобно на престъпните психопати, са неуспешни в това да поемат отговорност за действията си, да имат високо чувство за собствено достойнство. Те са хронично нестабилни, имат социално девиантен начин на живот, нуждаят се от постоянно стимулиране, имат паразитен начин на живот и имат нереалистични цели.
Няма значение дали говорите за демократи или републиканци.
Политическите психопати до голяма степен са изрязани от една и съща патологична материя, изпълнени с привидно лесен чар и пресметливи умове. Такива лидери в крайна сметка създават патокрации: тоталитарни общества, стремящи се към власт, контрол и унищожаване както на свободата като цяло, така и на тези, които я упражняват.
След като психопатите получат власт, резултатът обикновено е някаква форма на тоталитарно управление или патокрация. „В този момент правителството действа срещу интересите на собствения си народ, с изключение на облагодетелстването на определени групи“, отбелязва авторът Джеймс Г. Лонг. „В момента сме свидетели на умишлена поляризация на американските граждани, незаконни действия и масово и ненужно придобиване на дългове. Това е типично за психопатските системи и много подобни неща се случиха в Съветския съюз, когато той се свръхзадлъжня и рухна.“
С други думи, избирането на психопат на публична длъжност е равносилно на национално харакири – ритуален акт на самоунищожение и самоубийство. То сигнализира за краха на демократичното управление и полага основите на тоталитарен режим, който е легалистичен, милитаристичен, негъвкав, нетолерантен и нехуманен.
Невероятно е, че въпреки ясните доказателства за щетите, които вече са нанесени на нашата нация и нейните граждани от едно психопатично правителство, избирателите продължават да избират психопати на позиции, свързани с властта и влиянието.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro
Всъщност проучване на Южния методистки университет установи, че Вашингтон – столицата на нашата страна и седалището на властта на нашите така наречени представители – се нарежда на първо място в списъка на регионите, които са населени с психопати.
Според разследващия журналист Зак Бошамп „през 2012 г. група психолози оценяват всеки президент от Вашингтон до Буш II, като използват “ характеристики на психопатията, получени от личните данни, попълнени от исторически експерти за всеки президент“. Те установяват, че президентите имат склонност да притежават характерната за психопатите неустрашимост и ниско ниво на тревожност – черти, които изглежда помагат на президентите, но също така могат да ги накарат да вземат необмислени решения, които вредят на живота на други хора.“
Склонността да поставят властта над всичко останало, включително и над благополучието на своите ближни, безмилостността, бездушието и пълната липса на съвест са сред определящите черти на социопата.
Когато нашето собствено правителство вече не гледа на нас като на човешки същества с достойнство и стойност, а като на вещи, които трябва да бъдат манипулирани, маневрирани, използвани за добиване на данни, обработвани от полицията, убеждавани да вярват, че защитават интересите ни, малтретирани, затваряни в затвора, ако се осмелим да излезем от строя, и след това несправедливо наказвани без разкаяние – като в същото време не признаващи грешките си – ние вече не живеем в конституционна република.
Вместо това се сблъскваме с патокрация: тирания в ръцете на психопатично правителство, което „действа срещу интересите на собствения си народ, с изключение на облагодетелстването на определени групи“.
По-лошото е, че психопатологията не се ограничава само до хората на високи държавни постове. Тя може да се разпространи като вирус сред населението. Както се заключава в едно академично изследване на патокрацията: „[Т]иранията не процъфтява, защото извършителите са безпомощни и не осъзнават действията си. Тя процъфтява, защото те активно се идентифицират с онези, които популяризират порочните действия като добродетелни“.
Хората не се нареждат в редица и не отдават чест просто ей така. Именно чрез личното си идентифициране с даден лидер, партия или обществен ред човек се превръща в проводник на доброто или злото.
Много зависи от това как лидерите „култивират чувство на идентифициране със своите последователи„, казва професор Алекс Хаслам. “ Искам да кажа, че едно от доста очевидните неща е, че лидерите говорят за „ние“, а не за „аз“, и всъщност лидерството се състои в това да се култивира това чувство на споделена идентичност за „ние“ и след това да се накарат хората да искат да действат от гледна точка на това „ние“, за да насърчават нашите колективни интереси. . . . [Ние] е единствената дума, която се е увеличила в обръщенията при встъпване в длъжност през последния век … а другата е „Америка“.
Целта на съвременната корпоративна държава е очевидна: да насърчава, култивира и утвърждава чувството за обща идентичност сред своите граждани. За тази цел „ние, народът“ се превърна в „ние, полицейската държава“.
Бързо се превръщаме в роби в плен на безлична, безименна, бюрократична тоталитарна правителствена машина, която безмилостно ерозира нашите свободи чрез безброй закони, устави и забрани.
Всяка съпротива срещу такива режими зависи от силата на мнението на онези, които решават да се противопоставят. Това означава, че ние, гражданите, трябва много да внимаваме да не бъдем манипулирани да маршируваме в крак с деспотичния режим.
В статия за ThinkProgress Бошамп изказва предположението, че “ едно от най-добрите лекарства срещу лоши лидери може да бъде политическата демокрация“.
Но какво всъщност означава това на практика?
Това означава да държим политиците отговорни за техните действия и действията на техните служители, като използваме всички налични средства, с които разполагаме: чрез разследваща журналистика (това, което някога се наричаше „четвърта власт“), която просвещава и информира, чрез жалби на информатори, които разкриват корупция, чрез съдебни дела, които оспорват неправомерни действия, и чрез протести и масови политически действия, които напомнят на властите, че „ние, хората“, сме тези, които командват.
Не забравяйте, че образованието предхожда действието. Гражданите трябва да извършат тежката работа да се информират за това какво прави правителството и как да го държат отговорно. Не си позволявайте да съществувате единствено в ехо камера, която е ограничена до възгледите, с които сте съгласни. Излагайте се на многобройни медийни източници, независими и масови, и мислете самостоятелно.
Независимо от политическите ви пристрастия, не позволявайте партийните ви принадлежност да надделее над принципите, които служат за основа на нашата конституционна република. Както отбелязва Бошан, „една система, която действително държи хората отговорни пред по-широката съвест на обществото, може да бъде един от най-добрите начини да се държат под контрол безсъвестните хора“.
Въпреки това, ако допуснем избирателните урни да се превърнат в единственото ни средство за отпор срещу полицейската държава, битката вече е загубена.
Съпротивата ще изисква граждани, които са готови да бъдат активни на местно ниво.
Но ако изчаквате, докато спецчастите не нахлуят през вратата ви, докато името ви не бъде включено в списъка на терористите, докато не ви докладват за забранени дейности като събиране на дъждовна вода или оставяне на децата ви да играят навън без надзор, тогава ще бъде твърде късно.
Знам само едно: ние не сме безлични числа.
Ние не сме колелца в машината.
Както става ясно от книгата ми „Бойното поле на Америка: Войната срещу американския народ“ и в нейния измислен аналог „Дневниците на Ерик Блеър“, ние не сме роби.
Ние сме човешки същества и засега имаме възможност да останем свободни – тоест, ако неуморно се застъпваме за правата си и на всяка крачка се противопоставяме на опитите на правителството да ни окове във вериги.
Основателите са разбрали, че нашите свободи не произтичат от правителството. Те не са ни дадени, за да бъдат отнети по волята на държавата. Те са наши по своята същност. По същия начин отредената цел на правителството не е да застрашава или подкопава нашите свободи, а да ги пази.
Докато не се върнем към този начин на мислене, докато не припомним на нашите американски съграждани какво наистина означава да бъдеш свободен и докато не се изправим твърдо пред заплахите за нашите свободи, ще продължим да бъдем третирани като роби в подчинение на бюрократична полицейска държава, управлявана от политически психопати.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
