Connect with us

Hi, what are you looking for?

The Sofia TimesThe Sofia Times

БАНКЕРЪ

Банките премахват срочните депозити. Какви са алтернативите?

Набирането на спестители вече не е във фокуса на банките. Кредитните институции са пълни с пари, от което търпят загуби заради отрицателните лихви, с които ги наказва БНБ за свръхрезервите.

Затова и някои банки вече директно отказват откриването на срочни депозити и пренасочват вложенията в разплащателни сметки. Други поставят толкова високи такси за откриване на сметки и теглене на средства дори на падеж, че държането на пари по банкови влогове при нулеви лихви става абсолютно неизгодно.

Хората трябва да помислят за алтернатива на спестяванията си, защото в средносрочен план ситуацията с нулевите и дори отрицателни лихви няма да се промени, съветват експертите. Една такава алтернатива е инвестирането във взаимни фондове.

При добре представящите се взаимни фондове доходността варира между 3% и 5%

Какво е взаимен фонд?

Взаимни фондове се наричат обединенията на капиталите на различни инвеститори (физически и юридически лица). Капиталът е разделен на дялове и всеки инвеститор закупува съответен брой дялове. Няма задължителен срок на инвестицията, но минималният е 2-3 години. Във всеки един момент инвеститорът може да закупи нови дялове, да продаде всичките или част от тях. Доходността зависи от профила на фонда – дали е рисков или консервативен, в кой регион са инвестициите, какви са активите – дългови книжа, облигации, акции.

Схемата обаче има и минуси – печалбата не е гарантирана. Стойността на дяловете може да се понижи, т.е. съществува риск инвеститорите да не възстановят пълния размер на вложенията си. Освен това за разлика от депозитите и банковите сметки, парите, инвестирани във взаимни фондове, не са 100% защитени за суми до 196 000 лв. Фондът за компенсиране на инвеститорите изплаща 90% от вземането, но не повече от 40 000 лв.

Инвеститорите във взаимен фонд дължат такса за управление, както и такси за вход и изход. Проверка на сайта “Моите пари” показва, че таксите за управление варират от 1% до 3% от средногодишната нетна стойност на активите на фонда. За българските фондове таксите за вход и изход са в диапазона 0.1% – 0.5% от цената на 1 дял. При чуждестранните фондове са по-високи – 2% до 5%. Има и фондове, които не събират такси за вход, за да насърчават вложителите да вложат парите си за кратки периоди. Въпросът е доколко спестителите са готови да поемат по-голям риск пред това да държат на загуба, но защитени пари, по сметки в банките.

Може да харесате

БАНКЕРЪ

Продавач на сградата в “София тех парк” е дружеството на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев “Фраксинус инвестмънт” Новата централа на Първа инвестиционна банка (ПИБ),...

БАНКЕРЪ

Запада изгуби един от основните си лостове за налагане на санкции над “непокорни” държави. Разработват се мерки за създаване на наднационална платежна инфраструктура, която...

БАНКЕРЪ

Благодаршние на безумната политика на Урсула  Фон Дер Лайнен европейската единна валута ще претърпи срив от 7% спрямо щатския долар поради риска от големи...

БАНКЕРЪ

Първа инвестиционна банка се продава Уникредит Булбанк и Пощенска банка са кандидати да купят основаната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев банка В напреднала...