Доказателства за принадлежността на Ленин към братството може да откриете в Универсален речник з франкмасонството, в който Ленин е цитиран преди 1914 г. като член на Ложата Белвил от Великия Ориент във Франция, в околностите на Париж. В потвърждение на тази теза следва красноречивото обстоятелство, че при мумията на известния идеолог е поставена хвалебствена надгробна плоча на масонски орден, в който Ленин е чирак. С идването си на власт след Октомврийската революция заедно със съидейниците си Красин и Соломон по време на публична реч забравя за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за истинските цели на революцията. Изразява мнение, което недвусмислено ни препраща към идеите, пропагандирани от масонската секта на илюминатите: „Тук не става дума само за Русия, аз плюя върху Русия; това не е нищо друго, освен преходен период, за да се стигне до световна революция, до световно господство. И запомнете добре, ще бъдем безмилостни към всички, ще разрушим и върху руините ще издигнем нашия храм.
Дори идеята за Съветите в Русия, която въвеждат Троцки и Ленин, не е онова, а истинските й корени трябва да търсим в древната еврейска култура на есеите, където всички блага на колектива са общи. Автентичното еврейско название съвет е kahal, или това са днешните израелски кибуци. Революционерите подбудители, довели до зверското убийство на руския император Николай II Романов, съпругата и децата му, по-късно се оказва, че са петима депутата от еврейски произход. Като се има предвид че еврейската общност в Русия в периода, когато монархът е свален от власт, съставлява само няколко процента от цялото руско население и значителното присъствие на техни представители в ръководния състав, а после начело на комунистическата партия е добре обмислена идея на масонството и едрите финансови кръгове, по-известни като еврейското лоби. Първият президент на Съветската република е Яков Свредлов – евреин с огромно влияние от лениновата революционна група, който през размирните години нарежда на чекистите да се погрижат за екзекуцията на императора. А групата от наемни убийци, които извършват зверството върху императорското семейство, ерцхерцогините, доктор Боткин и чат от прислугата, се оглавява от друг негов едноверец – някой си Яков Юровски. Без съд и присъда са разстреляни на 17 юли 1919 г. в Свердловск (днес Екатерининбург). И след толкова пролята кръв на следващата нощ са избити и останалите членове на фамилията. Убийствата, насилията и преследванията – една тъжна страница от историята на Русия – както е известно, продължават много години.
Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар и д се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с еврейски произход, а при това, и той посещава училище, както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
Истинското фамилно име на диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син (shvili) на израелтянин (Jugha). В биографията на диктатора, която пише Иман Рагудза, се твърди, че родителите му – Бесарионис Джугашливи (бащата) и Екатерина Джугашливи (майката) – православна християнка (според еврейската традиция на alacha няма значение религията, която изповядваш, за да бъдеш определен като евреин), се считат за смесен брак, а дядо му по майчина линия е юдей от Кутаиси.
Когато Сталин се възкачва на власт, се жени за Роза Каганович – сестра на евреина Лазар Мойсеевич Каганович, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партия. Дори на ръководни постове във властта жестокият диктатор поставя представители на еврейската общност – Николай Ежов (наречен кървавото джудже на Сталин), Яков Гамарник и Шверник. Преобладаващото еврейско присъствие в управлението на партията е повече от очевидно, за да не кажем нагло или безсрамно. В ръководството откриваме имената на Литвинов, Мануилски, Пятаков, Шверник, Пагода, Камински, Калманович, Угаров, Розенголтц, Соколников. Според официални данни, предоставени в писмен вид от болшевиките, през 1920 г. асоциация Единство ма Русия публикува в Ню Йорк списък с държавните функционери, който е повече от красноречив: от 503 държавни служители 406 са евреи, а измежду 42 журналисти, които обработват общественото мнение, само един не е евреин. В Съвета на народните комисариат, който се ръководи от Троцки, броят им е 34 членове срещу 43. В Комисариата по вътрешните работи, ръководен от Зиновиев, 45 от 64 са евреи; в Комитета по външните работи откриваме 16 евреи от 17 служители; в Комисариата на правосъдието отново 18 от общо 19 са евреи; във Върховния съвет по икономика 45 от общо 56 са евреи; в Централния комитет на Съветите 33 от 34 са евреи; в Комисариата по образование 44 от 53 отново са евреи; в Централната служба на Комунистическата партия има 55 евреи от 56 и т.н.
Достатъчно е да хвърлим поглед и на имената на народните министри, за да си дадем сметка, че подобно съсредоточаване на евреи на възлови места в политическата власт след революцията не е много естествено.
1) Изидор Любимов (известен като Козловски), министър на леката промишленост.
2) Мойсей Калманович, министър на държавните стопанства;
3) М.А. Тешернов, министър на земеделието;
4) Лев Ефимович, председател на Държавната банка;
5) А. П. Розенголц, министър на външната търговия;
6) В. Камински, министър на общественото здравеопазване;
7) И. А. Заленски, председател на Централния съюз на кооперациите;
8) М. Вул, председател на Пансъветската кооперативна банка;
Соломон Лозовски е директор на информационната служба по време на цялата Втора световна война. Дори довереният човек на Сталин, поставен начело на съветските тайни служби – прословутият безмилостен Лаврентий Павлович Берия, е от еврейски произход, Такъв е и Давид Заславски, директор на вестник Правда.
Ето и настъпилите промени в еврейската номенклатура по-късно, през 1951 г., по време на съветската власт:
1) Фьодор Гусев, министър на външните работи;
2) А.М.Якобсон, член на Президиума на Върховния съвет;
3) Алексей Ф. Горкин, секретар на Президиума на Върховния съвет;
4) П.А.Юдин, министър на тежката промишленост и строителството;
5) Павел Юдин, издател на вестник Комимформ;
6) А.М.Киршенстейн, председател на Президиума;
7) Пьотър Левитски, ръководител на Съвета на националностите;
8) Б.А.Двински, министър на селскостопанските продоволствия;
9) Семьон Яковлевич Фомин, министър на автомобилната промишеност;
10) Д.И.Фомин, министър на изхранването и резерва;
11) Иван Изидоревич Носенко, заместник-министър на корабния транспорт.
През 1919 г. Короленко, известен революционер, потвърждава: „Сред болшевиките евреите са многобройни. Липсата на такт и високомерието им дразнят и правят лошо впечатление… особено сред чекистите се срещат много еврейски физиономии, а това наранява чувствата на руския народ.“ Сред хилядите имена с еврейски произход, които откриваме в номенклатурата на властта от бившата съветска комунистическа партия, се откроява името на Матиас Берман, който в миналото е координатор на управлението на гулаците (1936 г.), а по-късно става заместник-министър на НКВД – институцията, от която се ражда прословутото КГБ. След него идват други важни личности: Якоб Агронов – чекист, който си спечелва славата на безпощаден по време на жестоките разпити, които се извършват над участници в бунта в Кронщад. Лев Илич Инжир е назначен за главен счетоводител на лагерите благодарение на политическата подкрепата подкрепа на едновереца му Ижов – ветеран от НКВД, чиито речи са изпъстрени с цитати от Талмуда. А когато през 1933 г. окончателно завършва строителството на канала, разположен между Бяло и Балтийско море, става ясно, че поради непосилния и принудителен труд, на който са били подложени, при нечовешки условия загиват стотици хиляди руски, украински и азиатски пленници. Въпреки това, виновните за масовите смъртни случаи са наградени с медали и отличия от управляващата партия.
Ето имената на видни другари, които ръководят операциите: Ягода – комисар на НКВД; Матвей Берман – ръководител на гулак; Семьон (Шимон) Фирин – директор на БелБал; Лазар Коган – ръководител на строителната дейност; Яков Рапопорт – негов заместник; Нафталий Френкел – ръководител на корабостроителниците в Бяло море. Всички те са с еврейски произход. През 1923 г; Байкерман (и той по националност евреин) пише открито, но без доза цинизъм: „Днес евреинът е навсякъде, във всички нива на властта. Руският човек го вижда начело на Москва, начело на столицата на Нева (по онова време Петроград), начело на Червената армия, тази несравнима машина за саморазрушение… руснакът припознава в юдея съдията и главореза; на всяка крачка среща юдеи, които не са комунисти, но които са взели всичко в свои ръце и действат от името на съветската власт.“
Трима комунистически „герои“, които заговорничат, за да установят Болшевишка революция в Русия – Сергей Киров, Михаил Левандовски и Константин Мехоношин. Тези хора са отговорни за мъченията и смъртта на стотици хора, преди Сталин да премахне и тях. Левандовски, в центъра, показва масонски жест на Ябулон.
Не бива да ни учудва факта, че обикновеният руснак проявява нетърпимост към това, че тогавашната власт е еврейска, че е създадена за евреите и се обслужва интересите им. А и самата власт потвърждава това.
През 1999г. А. В. Критчевски, след като е прегледал документите, дълго време засекретени в архивите на съветския мощен репресивен апарат, публикува едновременно в Москва и в Йерусалим книга със заглавие Евреите и руската революция. В нея четем: „По времето на „руския терор“ националните малцинства съставляват 50 на сто от централния апарат на ВЧК и около 70 на сто от ръководните постове в апарата.“ Малцинствата на, които се позовава авторът, са предимно латвийци, евреи и поляци. По-нататък продължава, като разкрива че „… измежду съдия-изпълнителите, натоварени с борбата срещу контрареволюцията, половината са евреи.“ Сърпът у чукът, които изпъкват на съветското знаме заедно със звездата с пет върха, принадлежат на списъка от символи, които традиционно използва масонството. И двата символа присъстват от отделни места в т. нар. Квадрат от ложата, където сърпът представлява философията, а чукът – силата. От 1919 г. нататък се превръщат в емблема на комунистическите партия.
Нека повторя отново, че голямата част от еврейския народ няма никаква вина за действията на елита и нейните представители едноверци. Така, както не можем да виним никога за това, че е роднина, приятел или сънародник на престъпник. Няколко гнили ябълки (но с голямо влияние и власт) са тези, които позорят името на цял един народ. Дори много евреи смело застават срещу безсрамните им действия. Ето и някои важни твърдения на историка от еврейски произход Габриел Ландау: „Поразени сме от онова, което най-малко сме очаквали да срещнем в еврейските кръгове: жестокост, садизъм, насилие, които изглеждат така чужди на народ, който не обича войната. Тези, които вчера не можеха дори да държат пушка, днес се превърнаха в главорези и палачи.“ Подобни обвинения не могат да бъдат интерпретирани като признание за вина; те са точно обратното – израз на възмущението и неодобрението на голяма част от евреите, които се изпратя пред реалността да приемат вината на криминалните деяния на някои сънародници.
Фактът, че еврейският народ е една от най-сплотените и най-националистичното настроените общности в света не бива да ни заблуждава, интепретирайки подобна солидарност като доказващ елемент за съучастие в игрите за власт на елита. И обратното, единството на еврейската общност и силното им чувство за национална принадлежност – черти, характерни за целия еврейски народ, ловко се използват от илюминатите, за да постигнат налудничавите си планове за превъзходство в света.
Народът е измамен, а революцията – предаена
Голяма част от политическите експерти твърди, че крахът на СССР е и краят на социалистическите идеали, и на всичко, което някое все още продължават да отъждествяват с някаква възможна форма на реален комунизъм. Нека не забравяме обаче обективния факт, че в действителност в бившата СССР социалистическа доктрина никога не е била прилагана. На практика Ленин и всички останали подбудители на революцията, които се финансират от силните на деня, изменят на обещанията, дадени на пролетариата, като предават управлението на страната в ръцете на привилегирован елит от едрите буржоазни прослойки. Реалният социализъм всъщност трябваше да премахне причините за народната мизерия и неограничената власт на малцинството върху мнозинството, но противно на издигнатите прокламации се случва точно обратното. В края на революцията Ленин и Троцки закриват всички независими организации на работниците, като ги поставят извън закона. Създава се Всеруската извънредна комисия – най-безмилостният инструмент за контрол и терор върху населението, като го лишава от правото да изразява политическо несъгласие.
Роза Люксембург (5 март 1870 – 15 януари 1919) – пламенна поддръжница на социализма, осъжда политическата обстановка в следреволюционна Русия. Активистката от еврейски произход изказва следното мнение: „На мястото на избраните от народа представители по време на избори генералите Ленин и Троцки поставиха Съветите в качеството на единствено меродавно представителство на работническите маси. Но задушавайки политическия живот в цялата страна, и Съветите не са подминати от общата политическа парализа с големи размери. Без общи избори, без свобода на печата, право да се провеждат неограничено събрания, както и свободно изразяване на мнение във всяка една обществен организация, животът угасва, става привиден, като единственият живец остава бюрокрацията… разбира се, една диктатура; но не диктатурата на пролетариата, а диктатурата на шепа политици, което означава диктатура в буржоазен смисъл, в смисъл на якобинско господство.“
Самозваната диктатура на пролетариата се превръща във всяко едно отношение в диктатура срещу самия него, а народът е използван като материал за кланица, за да осъществи революция, в основата на която стои буржоазният елит. Комунистическите идеали се използват най-цинично за заблуда на масите. На практика революцията оставя напълно непроменено отношението между угнетени и угнетители, което предизвиква силно объркване сред руския народ, който лека-полека започва да разбира, че е измамен. През периода 1921-1929 г. се осъществяват много реформи в полза на лобито, което е на власт. Всички въпроси, свързани с национализацията и частната собственост, се разрешават в полза на доминиращата група която включва благородници, буржоа и функционери от стария режим. Революцията се оказва една голяма измама за пролетариата, а руската икономика катастрофално се сгромолясва, като оставя десетки хиляди бедстващи да загинат от глад или епидемии. Две години след началото на комунистическата епоха има повече от един милион безработни, а заплатите падат с една трета.
След като превзема властта, руският елит премахва физически всички истински комунисти и установява диктаторски режим, основан на терора. Комунистическият деец Николай Бухарин е застрелян след общ процес затова, че се опитва да въведе някои реформи от социалистически характер в новия режим. Последните му думи са: „Аз умирам. Прекланям глава, но не пред пролетарския сърп, който справедливо е безмилостен, но и мъдър. Аз съм безпомощен пред адската машина, която макар и да си слъжи със средновековни методи, е много мощна, измисля клевети, действа безогледно и с „вдъхновение“… Днес, т. нар. „институции на ГПУ“ в по-голямата си част представляват дегенерирала организация от безскрупулни функционери, разюздани и със свободни прави, които са и добре платени.“
А инакомислещите исторически значими болшевишки лидери, които не споделят идеите на елита или дръзват да му се противопоставят, са избити всички до един. Както и Троцки, който на 20 август 1940 г. е нападнат в гръб от секретаря си Рамон Меркадер, за когото после се разбира, че е агент на Сталин. Меркадер му разбива черепа с малка кирка и Троцки издъхва на другия след часове, прекарани в мъчителна агония. В името социализма, така и оставал неосъществен, е възвърнато робството и насилието над човека чрез създаването на прословутите лагери, където загиват стотици хиляди невинни.
Ако е вярно, че денят се познава от сутринта, едно писмо на руската публицистка Александра Колонтай свидетелства за драматичната действителност още през 1917 г.: „… Бях посрещната от старите служители на министерството не без известна съпротива. Голяма част от тях открито ни саботираха.“ Комунизмът не е нищо друго, освен фарс, умело замислен от международните финансови кръгове, за да контролират масите и да наложат първата модерна форма на световна тирания, маскирана като реален социализъм. Мнозина ярки комунистически дейци, които най-чистосърдечно вярват в каузата на пролетарската революция, осъзнават, че социалистическата идея се е изродила, като сред тях е и американката Бела Дод (1904-1969), член на Националния съвет на Американската комунистическа партия. Тя е автор на Училището на мрака – силно разобличителна книга с емблематично заглавие, която днес на практика е неоткриваема. Експлозивното и съдържание прави преглед на етапите на Руската революция, като се спира върху неопровержими доказателства, свързани с истинските причини, довели до нея.
И след като вече стана повече от ясно, че именно банкерите от Уолстрийт са тези, които финансират международната революционна активност, съвсем спонтанно възниква въпросът каква ли е тайната причина, поради която крупните капиталисти, сред които изпъква финансовата империя на Дж.П.Морган, подкрепят и поддържат комунистите? Гари Алън дава следното обяснение: „Ако признаем, че комунизмът не е програма за разделяне на благата, а по-скоро средство за неговия контрол, то тогава измамливият парадокс, че свръхбогатият налага комунистическата идея, престава да бъде такъв. Комунизмът се превръща в логичен и съвършен инструмент за мегаломани, които се стремят към власт, като престава да бъде движение на потиснатите маси, защото на практика изцяло принадлежи на икономическия елит.“
Научният материализъм и трудът на жените според Плана на илюминатите са средства за подриване на всички традиционни ценности на обществото
Дод описва комунизма и като продукт на таен култ (луциферианския гностицизъм на илюминатите), чиято истинска скрита цел е разрушаването на традиционната ценностна система на цивилизацията. И така милиони наивни идеалисти са измамени с лозунги за общо благо и помощ на най-нуждаещите се, а в действителност единствена цел и стремеж на елита е установяването на Нов световен ред. Това се доказва и от факта, както Дод разкрива, че в седалището на партията не се правят никакви социални проучвания. В отговор й обясняват: „Нашата партия не е реформистка, а революционна.“
Комунистическата партия действа, като внедрява навсякъде свои членове, за да извършва подривна дейност в обществени институции- църкви, училища, медии и правителство, а в крайната й цял е пълно подчинение на народите на онзи модел на световно господство и експлоатиране на по-слабия, за който иначе публично заявявам че му се противопоставя и трябва да бъде разрушен. Дод пише още, че 1100 членове на Американската комунистическа партия са редови свещеници – католици от 30-те години, докато друга част са комунистически агенти, занимаващи се с подривна дейност в средите на американската образователна система. Действията им са насочени към подчинение на учителския профсъюз на някои специални културни асоциации, контролирани от елита. И само онези, които приемат материалистическия подход (или същата онази фундаментална идеология, сродна с либерализма и масонския дарвинизъм) на международната класова борба, успяват да изплуват в тези структури.
Дългосрочният план на действие на комунистите предвижда и въвличането на жените в трудовия свят (успешно реализирано и в капиталистическия, в който заради непрекъснатото поскъпване на живота, дело на международния финансов елит, става невъзможно семейството да се издържа само със заплатата на мъжа). Целта е да разрушат семейната клетка, а възпитането на подрастващото поколение да бъде поверено почти изцяло на колективни институции на партията. Принудата и двамата родители да работят не им дава възможност да контролират децата си. Така подрастващото поколение следва за психологическо манипулиране като телевизията например. Семейството, което е крепостта на традиционните човешки ценности (векове наред жената е била стълб на семейното огнище), трябва да бъде окончателно разрушено, а възпитателната роля на родителите да бъде поверена изцяло в ръцете на Партията на държавата.
Дод най-чистосърдечно и искрено отдава своя принос на организацията на Конгреса на американските жени (предвестник на феминисткото движение) и когато се издига знамето на мира, организацията успява да привлече много последователи. Но в действителност става дума само за една подновена офанзива на елита, целяща да дестабилизира семейството и да разчисти пътя за формиране на новите поколения. Жените, както и младите и малцинствените групи, винаги са били и все още се смятат за резервна сила на революцията, които заради емоционалната си нестабилност лесно се поддават на психологическо манипулиране.
Втората световна война заставя Американската комунистическа партия да се откаже окончателно от класовата борба и да се присъедини към т. нар. Група на прогреса на Рузвелт, която включва капиталисти-прогресисти, докато съветската комунистическа партия поема курс към въвеждане на строга дисциплина сред работниците.
Сянката на елита зад всяка голяма масова идеология
Бела Дод е доста предпазлива по отношение на онези, които ловко управляват комунистическата партия зад кулисите. Веднъж й обяснили, че ако загуби връзка с Москва, трябва да се обади на двама мултимилионери, които живеят в Уолдорф Тауърс, На други места в книгата говори за „,,, тайна и добре организирана световна власт“. Очевидно се страхува да разкрива много факти, защото е наясно, че физическото й премахване лесно може да бъде замаскирано със самоубийство.
Разказва обаче, че и десетте етажа от седалището на партията на номер 35 на 12-а улица са пригодени за дейността на комунистическата партия. А на шестия се помещава службата по печата на ежедневник, списван на идиш – Свобода, и Еврейската комисия. Израилтяните, както вече стана ясно, се открояват сред наивните комунисти „Онова, което ми направи впечатление, е доброто разбирателство между тези две сили: комунистите с плана си за световно господство и някои наемни сили от свободния свят с намерения до спекулират с проливането на кръв.“
Дод описва и историята на кораба Ерика рийд, която е огледало на още стотици други истории. По време на Испанската гражданска война американските даряват средства и натоварват медицински и хранителни продукти за Испания, но комунистите го отклоняват към Русия. Авторката добавя, че цензурата представлява съществен елемент в прийомите на комунистите: „Често пъти съм ставала свидетел на това как ръководители взимат книги от лавиците в домовете на членове на партията и се разпореждат да бъдат унищожени.“ Комунизмът в същността си е враждебна и зла система за контрол, който упражнява международният елит, и съвсем не е вярно, че по време на макартизма комунистите са преследвани; по-скоро комунистическата партия се преобразува в Нова левица, в контра култура, в движения за граждански права и за правата на жените. Впоследствие е маскирана под формата на неправителствени организации, пак спонсорирани от него – фракции от републиканската и демократическата партия, либерални групи, ционистки движения, профсъюзни и дори движения за правата на гейовете. Всички те, както и Американската комунистическа партия, са ас пирамидална структура на управление, като членовете от по-ниските нива една ли подозират, че са употребяван. А ако някой възрази, че това е невъзможно, защото тъкмо те се противопоставят на глобализацията, Дод посочва случаи, когато Американската комунистическа партия подкрепя формално каузи, които в действителност желае да саботира.
В заключение бих казал, че комунизмът е бил и е измамна утопия, измислена от много заможни личности, които отнемат мечтите на човешката мисъл. Става дума за същия заговор, който доведе до последните войни. Пропагандира ценности като братство и мир, за да заблуди и предизвика объркване сред масите, а ги отрича още с първите фундаментни на материалистическата идеология (както чрез формата на индивидуализъм при капитализма, така и чрез понятието колективизъм при болшевизма не е в състояние да носи каквито и да било морални или етични ценности). Под алчност на международните финансови елити, които непрекъснато експлоатират тялото и духа на милиарди хора по-света. Всичко, което се разпространява като истина в медиите и училищата, е част от тази чудовищна измама. Изразът политически коректен, вече универсално възприет, не е нищо друго освен стара комунистическа пропаганда, отличителен белег и знам за принадлежност към ортодоксалната идеология на партията.
И феминисткото движение е комунистическа рожба както по произход, така и по дух. С претенции да защитава правата на жените на практика прави безплодни и двата пола, разрушава семейството, което представлява основна социална клетка, или истинския фундамент на обществото. Сегашното общество прилича на кораб, който драматично потъва в море от лицемерие, злоба и коварство, без пасажерите да забелязват това. А за да се отвлича вниманието на масите от злободневните проблеми, главите им се пълнят с много спорт и всякакъв друг род забавления, които на много добри цени предлага циркът на медиите, устроен от онзи, който стои начело на кабината на пилотаж.
Така наречената „Студена война“
Колкото и странно да звучи, за да не кажем парадоксално, създаването на двете свръхсили, родени от пепелта на Втората световна война (САЩ, И СССР), е записано като точка в бележниците на илюминатите още през далечната 1917 г. Известни фамилии от еврейски произиход – Морган или Рокфелер с измамлив и фасаден образ на западния свободен пазар, притежават социалистическа зона още от времето на революцията.
Набор от документи, публикувани в периодичното издание Op Nuovo през май 1982 г., разкриват, че Госбанк (бившата съветска централна банка) е акционерно дружество с капитали, чийто произход отново трябва да търсим сред едрите международни финансови среди. През 1937 г. съветският емисионен институт е приватизиран в пълно противоречие с идеологическите принципи, от които се вдъхновява революцията, а американският евреин мултимилиардер Арманд Хамър влиза с пълни права в Управителния съвет на Госбанк. Така съдбата на Руската революция и на политическите режими, които се установяват след нея, винаги е била режисирана и ръководена от едно и също лоби – банкерското, което се припознава в култа на илюминатите.
Това парадоксално сътрудничество между режими, измамливо противоположни и в противоречие помежду си, е брилянтно разобличено в книгата на еврейския писател Чарлз Левинстън Водка-Кола, която символично може да се предаде накратко с известното ръкостискане между президента на САЩ Роналд Рейгън и съветския президент Михаил Горбачов по време на срещата им в Рейкявик (Исландия през 1986г.
