Когато България имаше трима двойни граждани за премиер-министри (двама с руско, и един с испанско) и още няколко министри, пак с двойно гражданство, които обслужваха ДС статуквото, КС нямаше проблем.
Когато един съвестен и честен човек реши да скочи срещу корупционните им модели – опааа, имаме проблем с Канада…
Значи, Кирил Петков е читав човек.
Go, Dude. Go!
…
Всички задкулисни играчи изведнъж се събудиха и се показаха на светло по казуса с Кирил Петков
В задния двор на голямата политика отново грейна малко слънце. След умуване, продължило почти три месеца и половина (от 16 август насам), Конституционният съд се произнесе по казуса с двойното гражданство на Кирил Петков – икономически министър в първия служебен кабинет на Стефан Янев, а от 16 септември насам – потенциален мандатоносител в бъдещото 47-о Народно събрание.
Историята е семпла.
През април Кирил Петков получава покана за участие в служебното правителство. Той подава необходимите документи за отказ от канадско гражданство и, смятайки това за достатъчно, попълва другата декларация – с която удостоверява, че е гражданин единствено на България. Въз основа на тази декларация президентът Румен Радев включва Кирил Петков в „ранглистата“ и на 10 май 2021 г. издава указ за назначаването на цялото служебно правителство.
Точно 3 месеца и 3 дни по-късно – на 13 август, гръмва сензационната новина, че Кирил Петков все още има канадско гражданство, че указът на президента за назначаването му е противоконституционен, а актовете с подписа на „канадския вълк“ – тотално незаконни. За да изглежда всичко като истинско, депутатите на ГЕРБ в 46-ото Народно събрание сезират Конституционния съд. С което поставят началото на неговото дълго умуване по „казуса“.
А казусът е елементарен
Най-малко по две причини. Първо, защото конституцията е еднозначно категорична: министър може да стане само човек, който няма друго гражданство. И второ – защото Кирил Петков изобщо не отрича, че е попълнил декларацията с ясното съзнание, че нотариално завереният му отказ от канадско гражданство е напълно достатъчен, за да се вмести в рамките на конституционния ултиматум „няма друго гражданство“.
Така че казусът можеше да бъде решен най-много за две-три седмици, но пък не би донесъл желания от някои пишман-политици предизборен ефект. Вместо това обаче „умуването“ продължи точно два месеца и десет дни – от 16 август до 27 октомври. Нищо, че някъде по средата – около седмица, след като Конституционният съд реши да разгледа случая по същество, Кирил Петков отказа да участва във второто служебно правителство на Стефан Янев и на практика делото стана безпредметно.
Отговорът на въпроса „Кому бе нужно Конституционния съд да разстреля още един месец ей така – сякаш си няма друга работа?“ е простичък: на „съответните“ политици, политолози и социолози, в съдружие с подходящите официозни и одеозни медии, подкрепяни активно от фейсбук взезнайковците и платените партийни тролове и хейтъри, им трябваше време, за да оправдаят не само оказваното им от 10-12 години високо доверие, но и инвестираните в тях пари.
В крайна сметка и едните, и другите изпълниха блестящо поставените им задачи. На 27 октомври по обед на бял свят се появи дългоочакваното изречение, заради което обществената температура бе поддържана критично висока цели два месеца: „Конституционният съд обявява за противоконституционен Указ № 129 от 10. 05. 2021 г. (обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков“.
А на 27 октомври следобед фейсбук пространството беше залято от „експертни мнения“, според които „още от утре решението на КС започва да действа със задна дата и всички актове, подписани от Кирил Петков като министър на икономиката, ще бъдат отменени като незаконни“.
За да изглежда всичко като естествена вълна от спонтанно изригнало народно недоволство, тук-там във фейсбук лавината се появиха и „случайни“ проблясъци на здрав разум. В смисъл такъв, че „едни наши юристи“ започнаха да обясняват простичко, че за да бъдат обявени за незаконни, министерските актове на Кирил Петков трябва да бъдат атакувани по съдебен път – един по един, по отделно.
Така че от 1 ноември нататък, като едното нищо административните съдилища ще бъдат бомбардирани от десетки и стотици искания за отмяна на заповеди, решения и инструкции, подписани от Кирил Петков. А защо не – ехааа – и на правителствени решения за налагане на санкции, приети по негови докладни?
С две думи – по случай Деня на народните будители цялото задкулисие изведнъж може да се събуди и да се покаже на светло. Което, от друга страна никак няма да е зле, защото най-после ще разберем имената им и ще видим физиономиите им.
Пак повтаряме – добре е истината да се знае! Не само по адрес на Кирил Петков, но и на персоните, съчинили, организирали и надзиравали разиграването на този водевил по никое време. По-точно – цели три месеца след назначаването на Кирил Петков за служебен министър и само месец преди той да влезe в политика и тотално да обърка сметките на задкулисието и негови партийни марионетки!
Ето защо, Всъщност, една от първите задачи, които парламентарно мнозинство в 47-ото Народно събрание трябва да реши е да вкара в правия път и Конституционния съд. Така, както се кани да стори това с прокуратурата: сваляне от пиедестала на недосегаемите и приключване със статута на свещена крава. Защото наистина от своеволията на богоизбраните взе да ни идва доста нанагорно.
В чл. 151, ал. 2 от Конституцията изрично е записано, че обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня, в който решението на Конституционния съд влезе в сила. А това се случва три дни след обнародването на акта в „Държавен вестник“.
С други думи, ако Кирил Петков все още беше служебен министър и решението го беше заварило на този пост, той светкавично трябваше да напусне.
Сега обаче Ситуацията е много по-сложна, защото преди година и половина Конституционният съд беше сезиран доста… услужливо, и дописа споменатата конституционна разпоредба в своя полза. В смисъл такъв, че прие решение, с което постанови следното: „Обявените за противоконституционни ненормативни правни актове – закони във формален смисъл, решение на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на влизането им в сила“.
Така че на печелившите – честито! На останалите – жална ни майка…
Иван Рачев
