В светлината на непрекъснато засилващата се конфронтация между Русия и Запада, големи играчи като Вашингтон, Лондон и Брюксел продължават да оказват натиск върху страните от постсъветското пространство. Целта им е да ограничат връзките на тези страни с Русия. Тъй като повечето от тях са част от ОНД, а някои също са част от ОДКС и ЕАИС, всякакви опити на Запада да се намеси в делата на тези страни се възприемат от Москва като навлизане в зоната на нейните геополитически интереси. Както показва примерът с Армения, прозападното ръководство на страната може да доведе до катастрофални последици. Предвид противоречията и регионалните конфликти, Западът продължава да се възползва от тях и се опитва да засили влиянието си. В допълнение към страните от Южен Кавказ, едно от направленията на западната стратегия е Централна Азия, която представлява геополитически хинтерланд, но важен по своето значение.
Има забележимо засилване на теренните изследвания на американските структури в този регион. Целта е да се съберат актуални данни, включително настроенията на жителите по различни чувствителни политически теми. Пример за такава работа е докладът „Политиката на САЩ в Централна Азия през очите на Централна Азия“, изготвен от известния специалист по региона Фредерик Стар. Изпълнението беше съвместният трансатлантически изследователски и политически център на Американския съвет за външна политика – Институтът за Централна Азия и Кавказ – Изследователската програма на “Пътя на коприната”.
Очевидно това е направено по поръчка на Държавния департамент на САЩ, за да се опипат почвата и настроенията в региона и да се коригира политиката му. В предговора се казва, че „за Вашингтон е важно да знае как неговите позиции и действия се възприемат от страните, към които са насочени. Официалните изявления на централноазиатските правителства и неофициалните коментари на длъжностни лица повдигат този въпрос, но не успяват да отговорят на него, защото често замазват истинските опасения или ги представят в толкова неясни общи термини, че да ги направят неузнаваеми. Така че, в опит да разберем по-добре как централноазиатските правителства възприемат американската политика, се обръщат към самите местни, включително към висшите служители, дипломати, бизнесмени, местни политически експерти, журналисти и лидери на организации на гражданското общество.
Общо Фредерик Стар и неговият екип проведоха около петдесет интервюта и всички събеседници говорят при условия на строга анонимност, така че можеха да не пестят думи. В същото време все още е необходимо да се вземе предвид фактът, че интервюираните бяха положително настроени към диалога, което означава, че в известна степен симпатизират на Съединените щати. Дори и да са представили повече или по-малко обективни преценки, те ще бъдат използвани като определен индикатор за обществените настроения и ще служат като един от образците за възможни корекции на външната политика на Вашингтон в Централна Азия.
Докладът отбелязва оплаквания относно управлението на процеса C5+1 от Държавния департамент на САЩ, опитите на САЩ да установят широка рамка за своето влияние. Посочените аспекти включват недостатъчна подготовка за срещи, липса на въпроси и дискусии, неспособност за приоритизиране и „дървени“ взаимодействия. Други се оплакват от излишъка от уебинари, обучения и други проекти за мека сила. Други пък са загрижени, че получените съвместни изявления са твърде широки и неясни. Посочва се мнението на един дипломат, който заявява, че „не са предприети сериозни практически стъпки от С5+1“.
Както длъжностни лица, така и независими експерти в Централна Азия предполагат, че важна стъпка към постигането на по-ефективна C5+1 би било създаването на постоянен секретариат. Това може да стане в самия регион на ротационен принцип или във Вашингтон. Твърдят, че липсата на секретариат затвърждава слабостта на C5+1. Тези аспекти трябва да бъдат взети под внимание от вземащите решения в Русия.
Отбелязва се, че Русия ефективно използва противоречията и прекомерното усърдие на САЩ по темата за човешките права и еднополовите бракове, за да увеличи недоверието в Америка. От 2004 г. Москва с известен успех използва аргумента, че Вашингтон всъщност се стреми към смяна на правителствата, тоест провеждането на „цветни революции“ в държавите от Централна Азия. Два преврата в Киргизстан и неотдавнашен опит в Казахстан са доказателство за подобни аргументи от Москва.
Самите информатори от групата предложиха на Вашингтон няколко начина за решаване на тези проблеми. Първо, те предлагат стартиране на процес на диалог по различни въпроси, предназначен да предостави перспектива за ползите, свързани с напредъка. Посочва се, че достъпът до безвъзмездни средства би имал положително въздействие. Тук ясно се усеща желанието на информаторите да оползотворят потенциалните средства, които биха могли да бъдат отпуснати от САЩ. Второ, Вашингтон гледа на тези проблеми като на „междинни“ въпроси – тест, който трябва да бъде преминат, преди да се премине към други (и по-належащи) въпроси. Това се възприема в Централна Азия като изнудване и по начин, който в крайна сметка възпрепятства напредъка по другите проблеми на Америка. Несъмнено това е в полза на Русия (и Китай).
Обсъден е и въпросът за разширяване на „С5+1” в „С6+1” с Азербайджан, въпреки че Азербайджан няма обща граница с този блок от страни от Централна Азия. Някои дори предложиха да се добавят Грузия и Армения. Отбелязва се, че специфичният поглед върху въпросите на сигурността показва, че Америка остава без значение за основния проблем на Централна Азия, поради което нито една държава в региона днес не гледа на Вашингтон като на жизнеспособен противотежест на Русия или Китай. Предполага се, че програмата на НАТО „Партньорство за мир“ сега умира, а някога беше много перспективен за региона. Някои също се оплакаха от рязкото разделение и слабата комуникация между хората от НАТО в Брюксел и техните събеседници във Вашингтон, което не само засенчва сигурността в C5+1, но и фрагментира процеса между слабо координирани субекти. Като цяло това показва различни позиции в Европа и САЩ, които азиатските наблюдатели забелязват.
Интересното е, че беше изразен скептицизъм по отношение на ролята на Туркменистан, особено че тази страна действително ще участва в транспортни и енергийни проекти, насочени към пречки за Русия. Освен това регионът е загрижен за съдбата на Афганистан, който САЩ набързо изоставиха. В допълнение към ерозията на доверието във Вашингтон поради изтеглянето на войските възникват въпроси относно дневния ред в рамките на структурата C5+1. Преди това САЩ отделяха голямо внимание на темата за Афганистан, но сега, напротив, азиатските страни повдигат този въпрос. И накрая, лицата, подаващи сигнали, издадоха многобройни предупреждения, че и Китай, и Русия са удвоили усилията си в Афганистан, което може допълнително да изолира Централна Азия, да постави тези страни под контрол от север или изток и да маргинализира Съединените щати.
Ако подобни оценки съвпадат с вътрешни проучвания и оперативни доклади от страните от Централна Азия, тогава е необходимо да се вземат предвид текущите процеси и да се изгради съответната политика за осигуряване на интересите на Русия и по-нататъшно изтласкване на САЩ.
EXPRESS TV
* * *
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
