Сосиете Женерал” осъдена за откраднати 53 000 евро от клиентка
Софийският градски съд преди няколко дни издаде присъда над „Сосиете Женерал Еспресбанк” да възстанови сумата от 53 хил. евро, източени от сметка на тяхна клиентка между 2010-2012 година. Банката е осъдена също да заплати 7500 лв. обезщетение за забавяне и 22 хил. лева разноски по делото.
Парите са източени с над 100 операции от служителя на банката Крум Делийски, и превеждани основно по негови сметки и на още двама души, единият от които бащата на служителя. Делийски е освободен от банката по взаимно съгласие през 2015 г. и по-късно тя е сключила с него споразумение да възстанови парите – тоест признава, че са откраднати от клиентката. Това става ясно от съдебното решение.
72-годишна Илиана Панайотова живее в САЩ, а нейният адвокат Николай Хаджигенов отказа коментар по решението, защото не е на последна инстанция и не е влязло в сила. Но не е ясно как съдът може да присъди друго, защото Законът за платежните услуги и платежните системи изисква в случай на „неразрешена платежна операция”, банката да възстанови „незабавно” източените от сметка пари на клиент. Неразрешена платежна операция според закона е когато „платецът не я е наредил или не е дал съгласие”. Законът е приет в съответствие с европейска директива.
Защо тогава толкова години банката „Сосиете женерал Експресбарнк” (вече е част от ДСК) не връща откраднатите от жената пари? Банката се е опитвала да доказва в съда, че клиентката е дала пълномощно и всички операции са ставали с нейно знание. Но не е могла да докаже това. Така правят всички банки, в които крадат пари от сметки на клиенти. Тяхната тактика е да отричат, да прехвърлят отговорност, да се съдят и да протакат. Делата са тежки и продължителни, обикновено най-малко 5 години.
Окрадени клиенти с по-малки суми се отказват да водят дела, като се сблъскат с адвокатите на банката и всичките й финтове, с които мачкат ощетения. Всички средства се използват – банките не представят в съда всички документи по банкови операции, отказват информация, която може да изясни случая и т. н. И ощетения клиент, ако загуби делото, го грози да плаща непосилни разноски.
Същото се случва в момента и с футболиста
Мартин Петров, който съди „Уникредито Булбанк”
В края на 2017 г., след безсилни разправии с банката, той съобщи пред медиите, че от сметките му там за 10 години са откраднати над 3,8 млн. в български пари. Банката се измъква, че той е дал пълномощно на личната си банкерка Ирина Аткова и тя е действала от негово име. Излиза, че банката, която е упълномощила служителя си да работи с този клиент, не носи никаква отговорност за него и за действията му.
В някои медии започнаха пиарски акции в защита на банката с познати клакьори като Емил Хърсев, който обясняваше, че в такива случаи е възможно клиентът да действа комбина със служителката. В синхрон с него по-долнокачествени сайтове пуснаха клюка, че Мартин Петров е имал връзка с личната си банкерка и тя го е измамила или са действали комбина.
Делото се влачи бавно. Вестник „Труд” съобщи за последното заседание през лятото, че на него е станало ясно как банката не е представила разписки и платежни нареждания, с обяснение, че били унищожени „по вътрешни процедури”. От делото е станало ясно, че голяма част от транзакциите с подписа на Мартин Петров, включително тегления на каса, са ставали, когато той не е бил в страната. Адвокатите на футболиста са оспорили всички подписи върху банкови документи. Всички оспорени банкови операции са извършени с нареждания, получени по мейл от адрес, който е фалшив, не е на Мартин Петров. Въпреки очевидната кражба, „Уникредито Булбанк” води дела, които ще се проточат още няколко години.
Междувременно дългогодишният директор на банката Левон Хампарцумян е освободен от поста си. Според източници близки до банката, причината е именно шумният скандален случай с известно лице, каквото е Мартин Петров. Договорът на Хампарцумян изтича в края на април тази година и от централата на банката са решили да не го отстраняват веднага, а да му изтече мандата, твърдят източниците.
За какъв авторите на банка и доверие може да се говори, ако никой не поеме вина?
