Хитър, и циничен, етнически кешуб от Полша на Откриването всъщност публично ни се подигра. Рецитацията на иванвазовото “Отечество любезно” е прийом на политическия пиар, разчитащ на впечатлителна, възбудена, сантиментално-глуповата и примитивна публика. Представете си Н. Пр. Б. Б. да изсвири Райска мелодия на Шопен (виж в ютюба), или пък ген. Радев, възторгнат, да изрецитира любовни стихове от Адам Мицкевич (“Навред и винаги духът ми с теб ще бъде, любима моя…”) пред подобна публика във Варшава, колко би било неуместно!
Фразата за “европейските успехи на българите”, постигнати, представете си, “с работа, кураж и решимост”, ми изглежда по-скоро като подигравка, като нараняваща глума. Та ние сме най-бедната, най-болната, най-корумпираната, най-престъпната, най-неграмотната и най-нещастната държава в Европа, имаме най-голяма смъртност в света и сме световни шампиони по намаляване на населението и изчезване на нацията. Туск знае всичко това. Какви “европейски успехи” бе, ей?
Аз мисля така: европейският шеф, бърборейки за Спартак, за д-р Стоичков, за Н. Пр. Б. Б., за сериали, дракони, и за някойси Бахаров, всъщност ни каза в очите, че сме си роби и като роби-гладиатори с умирането си служим за забавление в европейския Колизеум, че сме неуки, невъзпитани и прости, че сме сума години в необяснима социална обсесия и преклонение пред наглия посткомунистически бандитизъм, кражбите и престъпността, че сме повърхностни, и май не ставаме за нищо друго, освен да гледаме сериали за тронове и диваци, и да трием картончета за Съкровищата на Тутанкамон.
Само като си помисля за телешкия възторг на политическия ни “елит” от въпросната реч, за раболепието и подмазването, за диван чапраза на Лилето, и като имам предвид какво става извън НДК “Людмила Живкова”, какво е състоянието на нацията, как живеем, изпитвам някакво усещане не за начало, а за край!
Срам ме е и се страхувам!