В практиката са много чести случаите, в които Вашето задължение към банка, мобилен оператор, топлофикация или към друг доставчик на стока или услуга се прехвърля на външни фирми, тъй наречените колекторски фирми. Прехвърлянето на вземането се извършва чрез договор за цесия, при която Вашият предишен кредитор, наречен в договора „цедент” прехвърля задължението Ви на колекторската фирма, наречена в договора „цесионер”. След извършването на това прехвърляне, върху Вас започва един непрестанен психически тормоз – постоянни писма и телефонни обаждания, в които Ви приканват или по – скоро заплашват да изпълните задължението си. По неясен и съмнителен начин тези фирми се сдобиват с телефонните номера и на лица, свързани с Вас – родители, братя и сестри, съпруга/та Ви, работодателя Ви и колегите Ви.
Знайте, че Вие не сте беззащитни и имате права, които могат да преустановят тези действия на системен, мутренски тормоз!
Съществуват законови изисквания относно цесията, които повечето търговци и доставчици на услуги не спазват, което прави прехвърлянето на вземането невалидно. На първо място, за да има сила цесията спрямо Вас, е необходимо предишния кредитор цедент (например банковата институция, отпуснала Ви кредит) да е подписала договор с колекторската фирма цесионер, за който договора Вие трябва да сте изрично уведомени от предишния кредитор или той да е упълномощил колекторската фирма да извърши такова уведомяване. В противен случай, цесията не произвежда действие спрямо Вас.
Съгласно чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, „Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.“
Следователно всички обаждания и писма от колекторските фирми не означават нищо за потребителя на дадена услуга/стока, докато той не бъде уведомен по надлежния ред.
Дори и да сте надлежно уведомени, това не означава, че сте безпомощни и че след уведомяването Вие нямате какво повече да направите, за да се защитите.
ПЪРВО: Проверете дали в договора, който сте сключили се съдържа клауза, която дава правото на доставчика на стоката или услугата да предоставя личните Ви данни на трети лица. Ако не се съдържа такава клауза, то веднага заявете на лицето, което Ви тормози по телефона или с писма, че ще напишете жалба до Комисия за защита на личните данни за случая. Имайте предвид, че за неправомерно предоставяне на лични данни, Законът за защита на личните данни предвижда много солени глоби в размер от 10 000лв. до 100 000лв. както за предишния кредитор, така и за външната фирма колектор. Такова предупреждение определено ще стресне и двете фирми /стария и новия кредитор/ и ще доведе до преустановяване на техните неправомерни действия.
Имайте предвид, че дори и в договора да се съдържа такава клауза, на практика е възможно също да имате право да се позовете на законовата забрана личните Ви данни да бъдат обработвани от колекторската фирма. Това във всички случаи важи за наследниците на лицето, подписало договора, тъй като разбира се, няма как те да са изразили съгласие данните им да бъдат предоставяни на трето лице.
Ако въпреки отправеното предупреждение, писмата и обажданията продължават, трябва да знаете, че много често с Вас по телефона разговарят обикновени служители, които не са юристи и не са добре подготвени, за да съзнават какви „бели” могат да причинят на собствената си фирма работодател. В тези случаи, ако сте склонни още да преговаряте, може да поискате разговор с юрисконсултите или с някой от ръководното тяло на фирмата. Ако пък решите, че е безпредметно да провеждате разговори и желаете, колекторската фирма и предишния кредитор да бъдат санкционирани и да платят цената за оказания Ви тормоз, то депозирайте жалба пред Комисия за защита на личните данни.
ВТОРО: Следва да имате предвид, че законодателят е предвидил срокове, след изтичането на които никой няма право да изисква от Вас заплащането на задължението Ви. Това е така наречената погасителна давност, която бива два вида – обща петгодишна давност, т.е. след изтичане на пет години от падежа на задължението, никой няма право да претендира да извършите плащане. Вторият вид е кратката три годишна давност, с изтичането на която се погасяват периодични плащания /например към мобилен оператор, задължения за парно и ток/. Тази давност не се прилага служебно, т.е. Вие трябва да направите изрично писмено изявление, че се позовавате на изтеклата във Ваша полза давност. Особеност на института на погасителната давност е, че тя бива спирана и прекъсвана при определени хипотези, регламентирани в закона. Поради което, Вие може да мислите, че давността е изтекла във Ваша полза, но де юре това да не е така. За да се извърши правилна преценка е необходимо да се консултирате с юрист, тъй като правилата са сложни, а хипотезите са различни и не може да се даде универсален отговор дали давността е била спирана и/или прекъсвана и поради това удължена над три, респективно над пет години. Въпреки това, съществува абсолютна давност от 10 години. Ако от възникването на Вашето задължение са изминали 10 години, то то е несъбираемо и никой няма право да го изисква от вас.
На практика често се търсят дължими суми след изтичането на пет, десет и дори повече години. За такива задължения хората разбират за тях от извънсъдебните покани и телефонните обаждания, които получават от фирмите за събиране на вземания. В такива случаи е много вероятно давността да е изтекла, като конкретната преценка следва да бъде направена от правоспособен юрист.
В/ Важно е да знаете, че когато задължението Ви е в малък размер /например 20лв. към мобилен оператор/, вероятността срещу Вас да бъде заведено дело е минимална, тъй като за завеждане и образуване на дело е необходимо ищецът /колекторската фирма/ да заплати държавна такса за делото в размер на 4 % от стойността на претендираната сума, но не по-малко от 50 лв. В такива случаи колекторската фирма в повечето случаи приема, че е безпредметно да води дело, още повече когато няма публичнодостъпни данни, че разполагате с някакво имущество, върху което впоследствие да бъде насочено принудителното изпълнение /т.е. което после да ви бъде разпродавано от държавния или частния съдебен изпълнител, за да се съберат принудително вашето парично задължение и всички суми, които са платени по делото/.
Важно е да знаете, че чрез изпращането на писма и осъществяването на непрестанни телефонни обаждания, повечето колекторски фирми не целят наистина да заведат срещу Вас дело, а по пътя на заплахите – да предизвикат във Вас стрес и по този начин, чрез упражнения срещу вас психологически натиск, да Ви предизвикат да извършите плащане.
ТРЕТО: Вие имате право за причинения Ви всекидневен стрес, да депозирате жалба до прокуратурата на Република България, за да бъде търсена от колекторската фирма в случаите, когато тя използва неправомерни методи за въздействие, наказателна отговорност за принуда, рекет и изнудване. В този случай, ако сте решили да депозирате жалба и до Комисия за защита на личните данни, имайте предвид, че последната ще спре разглеждането на производството пред нея, до приключване на наказателното дело /т.е. ще разгледа Вашата жалба, чак след като се произнесат прокуратурата и наказателния съд, което ще трае много години/. Затова, по целесъобразно е да предявите жалба само пред Комисия за защита на личните данни, за която посочих, че е оправомощена да налага глоби от 10 000лв. до 100 000лв. Под угрозата да бъдат санкционирани с толкова големи глоби, предишният кредитор и колекторската фирма ще бъдат склонни да преговарят с Вас, да приемат Вашите условия, стига само да оттеглите подадената жалба. Разбира се, депозирането на жалба пред Комисия за защита на личните данни, не е пречка след приключване на производството пред Комисията да образувате и наказателно производство срещу колекторската фирма.
ЧЕТВЪРТО: При неправомерни действия срещу Вас, сигнализирайте и Омбудсмана на Република България. Макар неговите правомощия по закон да са ограничени (той не може да заведе дело от Ваша страна или да наложи глоба на колекторската фирма), той се ползва с голям авторитет в Обществото и има право да поиска от Конституционния съд обявяването на законови текстове за противоконституционни. В случаите, когато Омбудсманът сочи публично една институция или фирма като нарушаваща човешките права, това води до уронване на репутацията на тази институция или фирма. Всеки търговски субект държи името му публично да не бъде свързвано със закононарушения, поради това изявлението на Омбудсмана, че дадена фирма нарушава човешки права, много често на практика води до преустановяване на неправомерното действие от страна на тази фирма.
Следва да се има предвид, че колекторските фирми, за които са получени най-много оплаквания при Омбудсмана на България са „С. Г. Груп“ ООД, „Кредитреформ България“ ЕООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕООД. Интервю с г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България относно колекторските фирми, може да прочетете във вестник „Труд”, като използвате следния линк – Интервю с Омбудсмана.
Репутацията на тези фирми вече пострада сериозно, след десетки сигнали и медийни публикации разкриващи тежки злоупотреби и незаконни действия в тяхната практика. Можете да помогнете за тяхното изобличаване, като ни изпращате вашите сигнали, които ние ще разпространим чрез медиите, на адрес arsindikat@gmail.com или на телефон 0878/609 886
Ако сте жертва на тормоз от колекторските фирми, не се колебайте да се свържете с нас. Ако имате нужда от помощ в търсенето на подходящ юрист, ако се чудите как да подходите в ситуацията или просто имате нужда от някаква подкрепа, ние ще застанем зад Вас. Ще се радваме да Ви помогнем и заедно да се справим с произвола на престъпните колекторски фирми.
*Помощта, която можете да получите от Автономен Работнически Синдикат не е обвързана със заплащане или с членство в синдиката.
Благодарим за предоставените правни съвети на адвокат Десислава ФИЛИПОВА.
