Повод за следващата бележка е основният сред всички други доводи на „Демократична България“ (ДБ) в отправения от тази формация пореден призив към президента за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Според който президентът се призовава да „прекрати временно кампанията си“, тъй като „на заседанието на КСНС партиите трябва да се опитат да постигнат съгласие по работещи мерки за справяне с кризата.“.
Ако освен всички останали аргументи на ДБ отминем, в т. ч. въпроса като формация от включените в нея партии, съдействащи съгл. ал. 3 на чл. 11 от Конституцията (К.) за формиране и изразяване политическата воля – от името на кои от гражданите е отправен, най-малкото този призив буди недоумение. Имам предвид претендиращите за най-компетентни като юристи, сдружени във въпросното формирование. Защото би трябвало да познават не само Конституцията, но и Закона за консултативния съвет за национална сигурност (ЗКСНС). Понеже според чл. 2, ал. 2 от ЗКСНС членове на същия освен председателят на Народното събрание (НС) съгл. т. 1, са и по един представител съгл. т. 11 от всяка парламентарна група. Но в момента няма не само председател на НС и парламентарни групи, които да излъчат свои представители за участие в КСНС, а и парламент. Тогава за кои партии става дума да се опитват да постигат съгласие за каквото и да било не къде да е, а в КСНС!? Който не е решаващ, а съвещателен орган. Ако идеята е за т. нар. кръгла маса, това е друга тема.
Доколкото призивът на ДеБилите би могъл да се разглежда като покана към президента за взимане на решение за свикване на извънредно заседание на КСНС по см. на ал. 3 от чл. 5 от ЗКСНС, той не би могъл да бъде окачествен иначе, освен като опит за провокиране на държавния глава към предприемане на действия за прилагане на някоя от визираните в цит. текст мерки, упражнявайки което и да е от правомощията си съгл. ал. 4 или 5 на чл. 100 от К. С цел предизвикване евентуално свикването на разпуснатото 46-то НС при условията на чл. 64, ал. 2, без значение по чия инициатива съобразно реда на чл. 78 от К. От тази гледна точка и с оглед неоспоримия факт, че според Конституцията републиката е с парламентарно управление, става ясен и замисълът на ДБ с отправения призив, който в крайна сметка не се свежда до друго, освен до т. нар. „временно прекратяване“ от настоящия на кампанията за негово преизбиране като президент. Изглежда корифеите в правото от ДБ освен всичко забравят, че кандидатурата му не е издигната от самия него, а от Инициативен комитет. Следователно, що се отнася до въпросната кампания, ако искат нейното „временно прекратяване“, адресатът не е президентът, а Инициативният комитет.
Дали разглежданият призив на ДБ е мотивиран от притеснения и несигурност не само относно класирането на техния мераклия за президент, а и на предложените от тях кандидати за народни представители в предстоящите избори за НС е отделен въпрос, на който тук няма да се спирам. Не на последно място, обаче, би било наложително да се отчита деструктивния характер изобщо на обсъждания призив по отношение не само на ДБ и за двата предстоящи избора. Затова на споменатата формация, най-добронамерено бих препоръчал кураж и да се съсредоточат по-усърдно в провеждане на тяхната кампания за парламентарните избори. Ако действително не на тоя-оня от ръководствата и структурите им, а като формиращи и изразяващи волята на каквато и да е част от гражданите на България, са за действителна промяна, която те искат и очакват. Каквато при парламентарно управление не зависи от президента и КСНС, който няма решаващи функции, а от парламента!
Колкото до амбициите на бандитите за овладяване и на президентската институция, отдавна в предишна публикация споменах, че тя не е обусловена от нищо повече освен от стремеж към постигане на безнаказаност за тях, дори и при бъдещи осъдителни присъди, по силата на упражняване правомощието на държавния глава по т. 11 на чл. 98 от Конституцията. Каквито актове не подлежат на никакъв контрол.
