Депутатите развързаха ръцете на фирмите за бързи кредити да търсят от клиентите си огромни неустойки.
При окончателното приемане в четвъртък на пакета данъчни промени за догодина те гласуваха промяна и в Закона за потребителския кредит, която позволява неустойката при неизпълнение на задължения по договор за заем от фирма за бързи кредити, да може да достига до двойния размер на главницата, без това да се счита за прекомерни разходи.
Досега законът определяше подобни неустойки за прекомерни и накърняващи добрите нрави и те автоматически падаха в съда, когато се стигне до дело.
Предложението за законовата промяна е на отцепилия се от БСП депутат Спас Панчев и е внесено между първо и второ четене в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС, където са вкарани промени в още дузина други закони. Към него няма приложени мотиви и изненадващо управляващото мнозинство – ГЕРБ и Обединени патриоти, го подкрепиха, въпреки че по правило отхвърлят почти всяко предложение на опозицията.
Промяната бе гласувана в четвъртък в пленарна зала ан блок с още няколко параграфа с промени в напълно различни закони, без никакви дебати.
“Изключително порочна практика е законови промени да се прокрадват в преходните и заключителните разпоредби на други закони. Ако знаехме, че със Закона за ДДС се предлагат промени и в Закона за потребителския кредит, щяхме да реагираме навреме, да дадем становище и да алармираме, че така се бетонира правото фирмите за бързи кредити да ограбват хората”, коментира за “Сега” адв. Десислава Филипова, председател на “Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека”.
Промяната в Закона за потребителския кредит означава, че ако човек е взел 1000 лв. заем, то при неизпълнение на договора, неустойката може да достигне 2000 лв., без да се броят лихвите.
В случая не става въпрос за забава на погасяването на заема, където важи правилото за обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва. Неизпълнение на договора може да бъде например невъзможността кредитополучателят да осигури в тридневен срок поръчители по заема. А както е известно фирмите за бързи кредити предлагат почти невъзможни условия за поръчителите – да работят на безсрочни трудови договори и да получават заплати над средната за страната, да са до определена възраст и пр. Дори някои фирми за бързи кредити искат от кандидатите за заеми да представят банкови гаранции.
Новият текст в Закона за потребителския кредит означава, че ако сключилият договор за 1000 лв. не изпълни условието по него в тридневен срок да представи поръчител, ще му се начислят допълнително до 2000 лв. разходи за неизпълнение. И съдът няма да може да обяви подобна клауза в договора за неравноправна и оттам нищожна.
Заради голямото обществено недоволство преди две години в ГПК бяха направени промени, които задължиха съда да следи за неравноправни клаузи в договорите за кредити. Практиката на съдилищата към момента е да се обявява за нищожна всяка неустойка, която надхвърля главницата.
“Все пак вярвам, че съдът ще преодолее новата норма, но е възможно някои съдии да започнат буквално да я прилагат”, коментира адв. Десислава Филипова.
Омбудсманът Диана Ковачева обяви, че ще сезира Конституционния съд заради законовата промяна, съобщи БНР. Ковачева определя като „неприемливо и в ущърб на гражданите“ неустойката по бърз кредит да може да достига двойния размер на главницата. Така съдът вече няма да може да обявява подобна клауза в договора за неравноправна и следователно нищожна, каквато бе практиката досега, мотивира омбудсманът намерението си да сезира КС.
