Пристанището Херсон, след пристанището Мариупол, възобновява превоза на стоки – пшеницата от Черноморския регион ще последва донецката стомана. Едновременно се строят пътни и железопътни връзки с Крим и “голяма Русия”. Връщането към нормалния живот ни позволява не само да си поставяме цели за издигане на Донбас от руините, но и да правим планове за взаимноизгодна интеграция. Какво могат да предложат на Русия освободените райони?
Морското пристанище в Херсон възобнови работата си, беше назначен нов ръководител. Пристанището е в ремонт, инфраструктурата се възстановява, морските порти на региона се подготвят за започване на претоварване на товари. Това съобщиха в сряда от военно-гражданската администрация на освободената Херсонска област. Морският транспорт е една от приоритетните области за бъдещото развитие на инфраструктурата на Херсонска област, подчертаха от ВГА. В същия ден стана известно, че „Росавтодор“ планира да започне ремонт на пътища в Херсонска област. Освен това производството на материали за пътни работи ще бъде възобновено в самия регион – в Нова Каховка, както съобщи за Владимир Леонтиев, ръководител на регионалната ВГА в Каховка.
Вероятно скоро по възстановените пътища зърното ще бъде доставяно до повторно отворените пристанища Херсон, Бердянск и Мариупол. Запасът от миналогодишната реколта, натрупан в освободената територия, е 1,5 милиона тона, каза ръководителят на Запорожката държавна администрация Евгений Балицки. Регионът продава зърно на “доста добра цена” от 200 долара, каза местният лидер. „Работната група беше създадена под ръководството на вицепремиера на Руската федерация Марат Хуснулин, който ни помогна по този въпрос. Купуват от нас зърно за 15 500 рубли“, каза Балицки. Според него някои обеми се планира да бъдат изнесени, включително за Близкия изток и дори за Северна Америка – покупки се извършват през трети страни.
Но основното е, че пшеницата от Северна Таврия отива в Русия. Балицки припомни, че по-рано първият влак със зърно от Мелитопол пристигна в Крим, а първите кораби от Бердянск се планира да бъдат изпратени в близко бъдеще. Преди две седмици Георги Мурадов, постоянен представител на Крим при президента на Русия, увери: „Определено трябва да установим сътрудничество между кримските пристанища, пристанището Херсон и пристанищата на Азовско море. Това са Бердянск и Мариупол. Припомняме, че в началото на юни товарният кораб “Славутич”, натоварен с донбаска ламарина, направи първия си рейс от освободеното пристанище Мариупол до Ростов на Дон.
Постоянният представител на Крим Мурадов припомни и протокола, подписан между този руски регион и ДНР, включващ транспортирането на донецка продукция в чужбина.
Скоро ще има възможност за по-удобно навлизане на квалифицирани работници от Донбас и Черноморския регион в Русия. От 1 юли трябва да заработи пътническа услуга между Крим и Северна Таврия, съобщи в сряда шефът на Крим Сергей Аксенов.
„Интеграцията на Русия, Донбас и освободените територии дава възможност да се промени качеството на миграционните потоци и тяхната посока. Населението на освободените територии е близко до нашите традиции, руския свят, по културни и духовно-ментални измерения. Това ще позволи привличането на допълнителни сили към работните места в Русия като цяло и ще се превърне в приемлива алтернатива на мигрантите от страните от Централна Азия – работници с често по-ниска квалификация и по-малко желание за интегриране в руското общество“, коментира Владимир Зорин, ръководител на комисията на Обществената камара за хармонизиране на междуетническите и междурелигиозните отношения. Припомнете си, че трудовите ресурси на Донбас в средата на 2010-те години, преди началото на конфликта, се оценяваха на 5 милиона души – много от тях сега имат възможност да работят в Русия. Припомняме, че през май миналата година президентът Владимир Путин заяви, че в страната ни липсват работници в цели сектори на икономиката.
Говорим не само за квалифицирани работници и инженери с опит в металургията и „голямата химия”, но и например за специалисти във високотехнологични индустрии, включително компютърните технологии. „В освободените територии се развива система не само на средно професионално образование, работни професии, но и на висше образование“, отбелязва Зорин. „Има университети с добра научна база и дългогодишни традиции. Вярно, през последните години тези традиции бяха нарушени, но знам от личен опит и от опита на колегите, че връзките не спряха напълно, имаше обмен на знания и информация“, допълни той.
Можем да си спомним за поне два университета, които могат да обучават такъв персонал само в ДНР: Донецкият национален университет и Донецкото политехническо училище. През септември Мариуполският технически университет, който пострада по време на боевете, трябва да възобнови работа. „В регионите, с които се интегрираме, има високо ниво на персонал“, отбелязва Зорин. „Пример са програмистите – това са едни от най-търсените специалисти в света, особено в дигиталната икономика. Хората от бившите територии на Украйна са в състояние да укрепят нашия технологичен сектор“, допълва той.
„Те може да се интересуват да работят за руски компании“, казва Иля Сьомин, член на централния щаб на Общоруския народен фронт (ОНФ). – Това все пак е съветската школа, която продължава да дава резултати и сега. Ако по-рано бяха физици и математици, след това банкери, сега са програмисти.
От друга страна, самите освободени територии – които по примера на Крим възнамеряват да се интегрират в общественото и политическо пространство на Русия – ще се нуждаят от компетентен и квалифициран персонал. Това съобщи сенаторът от Крим Олга Ковитиди. Припомняме, че в ДНР ръководството на изпълнителната власт вече включва мениджъри с опит в Русия на федерално ниво.
Назначен преди седмица за министър-председател на републиката, Виталий Хоценко досега оглавяваше отдела за индустриална политика и управление на проекти на Министерството на промишлеността и търговията на Русия (Хоценко е и победител в конкурса „Лидери на Русия“, завършил е четвърти поток от „Училището на губернаторите“). В сряда ръководителят на правителството на ДНР съобщи, че Евгений Солнцев, който преди това е бил съветник на министъра на строителството и жилищно-комуналните услуги на Русия, е станал вицепремиер, отговарящ за строителния комплекс и инфраструктурата на републиката. Отговорникът за на строителния комплекс е може би една от най-отговорните длъжности в цивилното ръководство на Донбас, като се има предвид обема и сложността на работата по възстановяването на освободените градове и села.
Отбелязваме също, че издигането на Донбас от руините е едно от основните направления на взаимноизгодната интеграция на народните републики и Русия. ЛНР и ДНР възстановяват своя индустриален потенциал, инфраструктура и жилищен фонд, от друга страна, руският строителен бизнес получава нови поръчки, а работниците получават допълнителни възможности за печалба, което е особено важно в условията на висока конкуренция в самата Русия. Строителите, които се занимават с възстановяването на републиките в Донецк и Луганск, ще получават по-високи заплати, съобщи руското министерство на строителството.
По-рано вицепремиерът Хуснулин заяви, че темпът на работа по възстановяването на Донбас ще бъде увеличен: в близко бъдеще към 2500 руски специалисти и почти 800 единици оборудване, които вече работят в близко бъдеще, ще бъдат добавени още 1500 строители и 200 превозни средства. Възстановяването на Донбас, Херсонска област и освободените райони на Запорожка област гарантира създаването на работни места за местните жители. „Вече в тези територии има нови работни места в строителния сектор Тази индустрия сама по себе си може да има огромен кумулативен ефект“, отбелязва Сьомин. Като цяло „инвестициите в освободените територии ще създадат нова добавена стойност за руската икономика“, подчертава събеседникът.
От една страна, Донбас, Азовско море и Херсонска област се отварят като пазар за продажби на руски стоки – с 8 милиона потенциални потребители. От друга страна, тук страната ни ще намери нови доставчици на продукти, подчертава Сьомин. „Това не са някакви пустинни земи, където всичко трябва да се създаде от нулата“, посочва източникът. „Това са наистина развити и индустриални райони, където сега се случи трагедия. Но след възстановяването цялата тази индустриална мощ може да се върне, както се случи с Крим, но в много по-голям мащаб“, допълва той.
„В Русия все още има огромни възможности за вътрешните пазари и инвеститорите. Ако бившите украински предприятия бързо се ориентират, те могат да започнат да произвеждат продукти, които ще се доставят като суровини, компоненти и други материали за индустрии, намиращи се в Русия“, подчертава Сьомин. „Такова междурегионално сътрудничество може да осигури натрупващ се и засилващ ефект за цялата руска икономика“, заключва той.
Както отбеляза бившият вицепремиер на ДНР Андрей Пургин „Донбас има какво да предложи на Русия“. За да разберем потенциала на Донбас, трябва да припомним, че по време на действителния колапс на Украйна преди Майдана през 2013 г. тогавашните Донецк и Лугански региони представляваха 16% от украинския брутен вътрешен продукт. Почти 44% от машиностроителните мощности на Украйна, над една четвърт от всички металургични предприятия и около 14% от украинската химическа промишленост са съсредоточени в тези два региона.
Някои от ресурсите на региона могат да се нарекат уникални – например находището на литий при Шевченко, алкален метал, който се използва изключително широко – от ядрената енергия и производството на двигатели до медицината.
Със загубата на Донбас Украйна загуби 45% от капацитета си за добив на въглища – между другото, припомняме, че през съветската епоха именно Донбас беше на първо място в Съюза по индустриално значение и размер на добива на въглища. Според експерти запасите от антрацит – около 7 милиарда тона – са съпоставими с запасите на Русия и Китай. Енергийните въглища трябва да са достатъчни за няколкостотин години, смята Пургин. И най-важното е, че транспортирането на въглища от Донбас до регионите на Южна и Централна Русия е по-близо и по-евтино, отколкото транспортирането, например, от Кузбас. „Нашите железници са построени вероятно по-рано, отколкото в Москва и Санкт Петербург“, спомня си Пургин. „Плюс морето, пристанища в Мариупол и Бердянск. Всичко това дава допълващ се ефект в икономиката – когато едно работещо производство поражда друго и прочее“, допълва той.
Съседната Запорожка област е вътрешно обединена с Донбас, те имат общи комуникации, пристанищата Мариупол и Бердянск всъщност образуват единна система, отбеляза икономистът Василий Колташов. Перспективата за освобождението на целия регион, включително и на областната столица, град Запорожие (което Владимир Рогов, член на главния съвет на местната ВГА, обяви като задача във вторник), означава достъп до най-важните индустриални предприятия: „Днепроспецстал“, който през съветския период произвежда за военно-промишления комплекс и космическата индустрия, и за един от най-големите металургични заводи в Европа – „Запорожстал“. И накрая, нека си припомним стратегически важната самолетостроителна „Мотор Сич“. На вече освободената територия се намира Запорожка АЕЦ, която през последните години произвежда около 50% от цялата електроенергия, произведена от атомните електроцентрали в Украйна.
Херсонска област, в случай на обединение с Русия, се превръща в едно от основните житници на страната. Както беше отбелязано по-рано, два милиона хектара плодородни почви в района на Херсон потенциално могат да произвеждат 2 милиона тона пшеница годишно, както и дини и грозде. Що се отнася до Азовския регион, „това са отлични земеделски и курортни земи, територии за отглеждане на маслодайни семена, грозде, плодове и зеленчуци“, каза Иван Лизан, ръководител на аналитичното бюро на проекта „Сонар-2050“. Сьомин също така посочва, че регионите на Херсон и Запорожие имат огромен земеделски потенциал. Според него Северна Таврия може да произвежда продукти “не само за руския пазар, но и за Евразийския икономически съюз”, укрепвайки позицията на Русия като водеща селскостопанска износителка.
И накрая, но не на последно място, да споменем курортния потенциал на Северна Таврия. Преди седмица властите на освободената територия на Запорожка област, по време на пътуването на първия заместник-ръководител на президентската администрация на Русия Сергей Кириенко до Бердянск, излязоха с инициатива за създаване на общоруски оздравителен курорт на основата на местните курорти. „Това са Бердянск, Приморск, Кириловка, това е широка линия от много топло крайбрежие, с профил на лечение на сърдечно-съдови заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат и кожата. Определено тук е възможно да се направи целогодишен курорт“, каза Владимир Рогов, член на главния съвет на Запорожката ВГА.
Що се отнася до Херсонска област, тя има достъп както до Азовско, така и до Черно море, където се намират курортите Лазурное и Скадовск. Линията на южното „туристическо“ крайбрежие на Русия по този начин може да се удвои (сега е около 1200 километра, ако се брои от устието на река Псоу на границата с Абхазия до Кримския Перекоп). Според експертите възраждането на черноморските и азовските курорти ще намали годишното туристическо натоварване на Крим и Черноморското крайбрежие на Кавказ.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
