Само с мераци и кьорфишеци не става
Спор няма, сръчна жена се оказа другарката Корнелия Нинова. За има-няма и две години, откакто оглави БСП, тя като че ли поетапно успява да я разфасова. Досущ както го направи в края на 90-те години на миналия век с „Техноимпекс“, след като й беше поверен от Иван Костов. Изглежда, че още тогава, както наскоро се изрази неин съпартиец (и бивш неин ментор). И не спира и досега.
А иначе се тъкмеше да побеждава Борисов и да оглавява и законодателната, и изпълнителната власт. Да, ама то само с мераци и безкрайни кьорфишеци не става.
Последният беше един от най-смешните – това с лятната ваканция на депутатите. Не че са се преработили и са си заслужили отдих след усилни трудови дни.
Но в замяна са се погрижили да запишат в правилника на колко точно „ваканцуване“ имат право. При това, в интерес на истината, не са първите, които са го сторили.
То съществува още от 1991 г., като само Великото народно събрание си позволи да работи и през август. Но от тогава насетне и досега няма депутат, който да не знае, че Коледа, Великден и август са неговите „законни дни за отмора“.
И всяко предложение за отмяната им автоматично означава и промяна в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Което ще рече – загуба на още 2-3 пленарни дни в безплодни дебати в графата „кипи безсмислен труд“.
Какъвто впрочем кипеше (или по-скоро само закъкри) при предходния кьорфишек на другарката Нинова – вотът на недоверие по темата „национална сигурност“. Но този път той бе съпроводен и с немалка доза на политическо безочие.
По-паметливите вероятно не са забравили, че откакто избухна демокрацията, БСП е имала осем министри на вътрешните работи, СДС – трима, НДСВ – двама, и ГЕРБ – четирима. Още четирима са били в служебните правителства. А ако добавим и двамата „независими“ (при Димитър Попов и Любен Беров), излиза, че за 28 години начело на силовото ведомство са се изредили двадесет и трима души!
Ами кажете ми коя система би издържала подобни рокади? При това – всичките придружени от кадрови смени не само на централно равнище, но и по места.
Кажете ми и още нещо – мигар БСП също не действаше по принципа „свой на мястото на чуждия“ и не осъществяваше поголовни чистки? И тогава с какви морални основания разполага, за да реве, че вече нямало национална сигурност, защото управлявали ГЕРБ?
Не е много различно и положението във въоръжените сили. Даже в предателството на националните интереси там БСП води убедително пред останалите политически сили.
Защото нека не забравяме, че през 2006 г., когато богатата България буквално подари на бедните САЩ четирите военни бази, на власт беше правителството на Сергей Станишев. Но освен че станахме втората в света държава (от 134), която не получава и стотинка за това, че американците ползват гратис наша територия, БСП фактически продаде и националната ни сигурност. Защото само наивник с богато въображение би повярвал, че американците са тук, за да ни бранят от евентуален нашественик.
Обратно, всички знаем, че това е елемент от стратегията им на военното обкръжаване на Русия. Да, ама САЩ са много далеч оттук, а ние сме само през едно море. Или, дето се вика, на една ракета разстояние…
Е, от кумова срама някъде в договора за „армагана“ към САЩ беше записано, че щели били да ни помагат при бедствия и аварии. Но миналата седмица, когато половин България се оказа под вода, аз поне не видях ни едно американско войниче да се е притекло на помощ на бедстващите. Макар че някои общини бяха съвсем близо до базата им в Ново село.
Ами ей това ни остави в наследство правителството на Станишев. И на гърба на това наследство другарката Нинова иска вот на недоверие, защото тъкмо при ГЕРБ е заплашена и националната ни сигурност. Е, това пък ако не е наглост, здраве…
Ще прескоча предишния ѝ кьорфишек, с който дари 600 лева на майка на дете с увреждане. И призова и останалите депутати да прежалят по „една пета от заплатата си“. Ама колкото и да не разбирам от математика, 600 от близо 10 000 май не е „една пета“. Значи по-скоро май си е лъжа.
Не мога обаче да не отмина, макар и с насмешка, напъна ѝ с първия вот на недоверие – за корупцията. Казвам с насмешка, защото самата постановка „Корнелия и антикорупция“ е оксиморон.
Вярно е, че ако между политическите сили се организира състезание по корупция, съдиите биха били силно затруднени при определянето на крайното класиране. Защото там всяка партия ще се окаже поне с едни гърди по-напред от другата…
Но баш другарката Нинова като лидер на антикорупционните битки ми се вижда малко в повече. Пък дори и защото през 2007 г. май беше леко поизгонена от зам.-министерския си пост тъкмо с подобни съмнения.
Мога да изброявам още десетки кьорфишеци на лидерката на БСП. Толкова са много, че вече започвам и да ги забравям.
Ще припомня само още един – как преди година щеше да сменя избирателната система. Даже беше пуснала идеята да ходи от „Позитано“ към Народното събрание, ама тя нещо се заблуди. Или направо се затри.
А може би причината е, че другарката Нинова най-сетне проумя, че БСП изобщо не е готова за избори. И не е готова по една проста причина – че не предлага никаква реална алтернатива на сегашното управление.
Ако БСП наистина е лява партия, а не пленница на „дребнобуржоазни неолиберални олигарси“, както много точно я определиха социалистите от Монтана, тя би трябвало да излезе поне с три „опорни точки“ за своята управленска алтернатива.
Първата е отказ от плоския данък и връщане към прогресивно-подоходния. Неслучайно тази система е господстваща в цяла Европа. Защото е много по-справедливо по-богатите да плащат по-големи данъци от по-бедните.
А у нас плоският данък, който е изцяло в изгода на олигарсите, беше въведен през 2007 г. пак от БСП. Няма да ви обяснявам защо, оставям на вас да се досетите къде точно са баш олигарсите.
Втората е преминаване от „твърд“ към диференциран ДДС. Това също е в 25 от страните членки на Европейския съюз.
Някои от тях достигат и до съвършенство. Лекарства, мляко, млечни продукти и зеленчуци – 4-5 процента ДДС. Меса – 10 процента. Алкохол и цигари – 20 процента. Енергия за домашно потребление (газ и ток) – пак 5 процента.
Ами това е то социална политика. И, забележете, не се е променяла и в уж най-либералните държави като Великобритания например.
Третата, естествено, е промени в Закона за политическите партии и отмяна на безумните пари, които в момента им плаща българският избирател. Не може в една Германия например партиите да получават десет пъти по-малко, отколкото в България. И с които (нашите) пари после да се фукат, че „дарили за туй“ или „изградили онуй“. Да, бе, то с чужда пита най-лесно се прави помен…
Ами дори и само тези три „опорни точки“ биха направили от БСП една наистина „лява алтернатива“ на сегашното управление. Вместо обаче да ги предложат, те предпочитат да се заяждат със сега управляващите за щяло и нещяло. Че даже и да се изкарват „дълбоко душевно разстроени“ от някои техни много обосновани твърдения.
Е, така няма да стане. И мрачната ми прогноза е, че БСП най-накрая ще последва съдбата на старата си алтернатива СДС. Защото който не предлага нова, отива на гости при старата…
