В последния си доклад Европейската банка за възстановяване и развитие/ЕБВР/ посочи, че България е заседнала в клопката на своята едва мъждукаща икономика и това не й дава възможност да генерира каквото и да било увеличение на доходите.
Ръководството на ЕБВР, която е основния финансов инструмент на ЕС, е категорично, че не може да става и дума за каквото и да е увеличаване на заплати и пенсии. И, че те трябвало да бъдат сложени във фризера, че даже и да бъдат намалени, поне докато в страната не се създаде стабилно развиваща се икономика.
От главната финансова институция на Евросъюза посочват още, че България има нужда от нови стратегии за растеж на икономиката, която в момента едва крета, защото няма нито развита промишленост, нито развито земеделие. Поради тази причина, заявяват от банката, правителството на ГЕРБ разчита само на заеми, за да осигури поне най-неотложните плащания в социалната сфера и към кредиторите.
Топ икономисти на ЕБВР твърдят, че сегашният модел, налаган от кабинета на премиера Борисов, който ползва заемите от европейски финансови институции за изплащане на заплати и пенсии, е възможно най-погрешния модел и по своята същност е анти-икономика. Поради простата причина, че увеличава държавния дълг, без да генерира никакъв растеж на промишлеността и селското стопанство.
И ако държавата продължава да върви по този пагубен път, тя много скоро ще стигне до гръцкия вариант на свръхзадлъжнялост, когато правителството няма да има възможност нито да плаща дължимото на гражданите, нито да обслужва нарастващите заеми, твърдят специалисти от банката.
Това от своя страна ще доведе до нарастващи рестрикции,които кредиторите ще наложат на държавата и нейните граждани, с цел да си върнат каквото могат от дадените пари. И в крайна сметка налаганите рестрикции ще доведат до граждански протести и сваляне на правителството. Но това в никакъв случай нямало да доведе до опрощаване на заемите. И малката балканска държава (разбирай – България – б.а.) и нейните граждани щели да се изправят пред трагичните обстоятелства при рухнала икономика да връщат изтеглените от Борисов заеми, завършват доклада си от финансовата институция.
И наистина, уважаеми читатели, няма правителство в света, което взема заеми, но вместо да ги използва за развитие на икономиката, започва да прави с тях площади, шадраванчета, чешми, градинки и пейки. И това при положение, че стратегически важните отрасли на икономиката са в застой или потъват в небитието. А каква е реалната ситуация с икономиката на България в момента: Нямаме енергетика. Нямаме машиностроене. Не развиваме високите технологии в промишлени мащаби. Земеделието ни изчезна. Какво имаме тогава? И как ще се развива държавата?
Борисов ще си отиде, но кой ще плаща неговите сметки? Със сигурност това ще сме ние и нашите деца. Защото когато трябва да се плащат дългове, държавата се отъждествява със своите граждани. Тя казва: държавата – това сте вие, гражданите. И вие трябва да платите сметката. Но когато трябва да се прибират пари и да се граби от чужди заеми или от богатството на страната, тогава гражданите нямат думата. Те се превръщат в отделни физически единици, с които никой не се съобразява. И единствените, които имат правото да разпределят награбеното, са партийните герберски акули и техните обръчи от фирми, които са яхнали нашата държава.
Прави са от ЕБВР: Никак не е изключено съвсем скоро да се наложи и намаляване на заплатите и пенсиите, дори да се наложи да продаваме българската земя, както гърците започнаха да продават островите си. По простата причина, че ние, българите, вече нямаме никакви предприятия, нито продукция, с която да плащаме нарастващите дългове. А когато това се случи, Западните финансови акули ще доизкупят на безценица остатъка от свещената българска земя и ще ни изгонят от нея като мръсни котета. Само защото сега не протестираме и не се съпротивяваме на онова, което Борисов и неговите пудели вършат в България.
Всяко нещо си има цена. Готови ли сме да платим бакиите, които сега забъркват герберите на Борисов? Ако не сме, трябва да го кажем ясно и категорично. На улицата. Защото вече нищо друго не може да помогне.
