Преди седем години съпругата ми беше жестоко изнасилена и убита. Беше заклана с над десет удара с нож. Извършителят бе хванат веднага – неграмотен циганин на около 30 години, но вече с повече от пет присъди. За изнасилвания, обири, кражби…
Тъй като си призна, му редуцираха присъдата на единайсет години, а преди месец, преди да са минали дори седем, разбрах, че са го пуснали на свобода. И оттогава не намирам покой.
Не съм някой екшън герой като във филмите да купя оръжие и да го търся да го трепя, ясно е, че няма да го направя, но не мога да свикна с мисълта, че е на свобода, и то не само на свобода, но знам, че живее в моя град и постоянно е някъде наоколо. За мое щастие след толкова години едва ли ще го позная, дори да го срещна, но пак не мога да се примиря с тази несправедливост.
Той още няма 40, кой знае колко поразии ще направи. Двете ми деца останаха сираци, имах късмет да се събера преди три години с жена, която ги обича, и те я обичат, но това не променя факта, че е несправедливо.
Д. Щ., Лом