Приближава се денят – черен за целия лишен от съвест руски елит. Денят, когато американците ще разкажат на света за гнездото от паяци, което са свили в самия център на Русия банкерите, суровинните олигарси, високопоставените политици. За това гнездо, уви, ще ни разкажат не руските вестници и руските телевизионни канали, а вестниците и телевизионните канали на врага, който се старае да създаде от Русия образ на пиратско кралство, да наплаши Путин с предстоящи нови санкции, да насъска прозападните знатни срещу президента, да повтори в Русия колапса от 1991 година.
Паяците в това гнездо се размърдаха. Късат паяжината, жилят се едни други. Предават благодетеля си, предават руската държава, която ги отгледа за собствената си гибел. Зрее заговор: на тайна, плаваща в Егейско море яхта, се събраха най-влиятелните от руския бизнес и пишат донос до трибунала в Хага, в който се разказва за взривовете в московските домове, за убийството на Немцов, за тайните на вътрешната и външната политика.
Признаците на този заговор се видяха от изказването на банкера Авен, който изрази нежеланието на Алфа-банка да кредитира отбранително – промишления комплекс на Русия, защото ще навлече на Алфа-банка международни санкции, което заплашва съществуването й. Това е пряк саботаж, потвърждение на това, което вече осъществяват редица най-големи руски банки и корпорации, отказвайки се да се появяват в Крим, не желаейки да финансират кримските строежи, кримската социална сфера.
Руските банкери след краха на Березовски, Гусински и Ходорковски се държаха тихо, но ето отново излизат на сцената като нагла сила, претендираща да управлява страната, нейната политика, нейния начин на живот, нейната историческа роля. Банкерите са най-мрачната част от руския капитализъм. Със своите извънредно големи лихви задушават промишлеността, довеждат до крах програмите, обричат руската индустрия на увяхване. А сега, според заявлението на Авен заплашват със спиране стратегическите отбранителни програми – такива като производството на подводниците клас „Борей“, модернизацията на стратегическите бомбардировачи, обновяването на ракетно-ядрения арсенал на Русия. Банките се занимават не просто с финансите, не просто с икономиката – те създават особен тип общество. През 2011 година младите хора, които с вързани бели лентички излязоха на Болотния площад бяха породени от банките и корпорациите, рекламните бюра и пиар – компаниите. Това е офисния планктон, възпитан в недрата на антинационалния начин на живот, за които родината е тъждествена на банковата сметка, съвестта – на социалния статус, достойнството – на отвъдморска бутилка шампанско на цена две хиляди евро.
(рус.ез.)
Банки приносят в современное российское общество ядовитую культуру распада. Это на их корпоративах поёт ликующий петербургский матерщинник, беснуются сатанинские рэперы, происходят закрытые бои без правил, где убивают людей, к ним на Бали летала «президентша» Ксения Собчак. Их представления о русском народе сформулированы всё тем же Петром Авеном, который обнародовал свою доктрину винеров и лузеров. Теорию, выработанную в недрах российского бизнеса, который ненавидит русский народ, спаивает его дурманами, заставляет молчать, а в случае крупного социального конфликта, не задумываясь, расстреляет его из пулемётов. Винеры, победители — это небольшая группа капиталистов, которым удалось захватить баснословные богатства убитого Советского Союза, его недра, заводы, алмазные копи, нефть, сухопутные и морские пути. Они, винеры, победили сверхдержаву, они победили Победу сорок пятого года и Жукова, победили Ленина и революцию, победили стахановцев и узников ГУЛАГа, ибо унаследовали созданную несчастными заключёнными собственность.
Лузеры, проигравшие — это все остальные люди, которые после 1991 года были выброшены за порог цивилизации. Эти лузеры — мы с вами: рабочие, крестьяне, академики, инженеры, писатели, генералы — все, кто проворонил своё счастье, сдал без боя несметные богатства Советского Союза, не сумев защитить Победу 1945 года.
Теперь эта философия винеров и лузеров реализуется в трагическом и неизбежном конфликте, когда элита, вскормлённая народом потом и кровью, производит на свет не Пушкина, не Чайковского и Мусоргского, а банки-изменники, ублюдочные театры, философию распада и осквернения. Схватка неизбежна. Президент, который все эти годы поддерживал баланс между народом и знатью, старался скомпенсировать растущее материальное и духовное неравенство, разъедающее Россию, сегодня уже почти не способен сохранять этот баланс. Президент должен будет сделать выбор: банки или русский Крым. Кудринский слюнявый пацифизм или укрепление ракетно-ядерного щита России. Гниль телевизионных программ или проповедь русского величия. Выбор неизбежен, и, я уверен, он уже сделан.
Крымский мост соединяет континент Россия не только с Крымом, но и с русским будущим, с русским величием и мечтой. Готовясь к предстоящей схватке, пусть каждый из нас преисполнится стоицизмом и верой, отторжением зла и обожанием ненаглядной России. «Заговор банкиров» повторяет «заговор генералов». Пусть Путин разгромит банкиров, как Сталин разгромил генералов. И тогда наступит победа.