Следващата седмица в Хага започва съдебния процес срещу престъпленията – убийства, изнасилвания и трафик на органи, извършени от АОК – Албанската армия за освобождение на Косово. Настоящият министър председател и тогавашен главнокомандващ Хашим Тачи, категорично се противопостави на дейността на управляваният от ООН съдебен орган.
Точно този момент, в който европейците и не само те, ще надникнат в „братските могили“ край Прищина, избраха българските управляващи за да поставят на масата на европредседателството, приобщаването на „Западните Балкани“ към ЕС.
Лекомислие, стремеж към самоизтъкване или изпълнение на чужда поръчка? Което и да е от тези предположения, поотделно или взети заедно, те водят само към дискредитиране на българската външна политика.
Преди месец делегацията начело с Бойко Борисов посети Скопие и подписа гръмогласно договора за приятелство и сътрудничество. Около „събитието“ се вдигна толкова шум, че той събуди войнствения гръцки национализъм. Българските управляващи си свиха сърмите, като ученик хванат, че преписва. Възможно е да са разбрали със закъснение, че нищо свързано с Македония, не може да бъде решено без Гърция.
Със „Западните Балкани“ положението е още по-неблагоприятно. Според международните правила, нищо не може да се преговаря, още по-малко да се подписва със страни „НЕПРИЗНАТИ“ от цялата международна общност. Такива има на Балканите. На някои от тях външните им граници дори не са окончателно начертани.
От друга страна, вътрешно етническите проблеми в самия европейски съюз, стават все по-остри. Последната година само във Франция ислямския тероризъм взе повече от 300 жертви. Броят на гета, където „царуват“ въоръжени банди от деца на африкански емигранти, надхвърля 750. Ангела Меркел плаща политическа цена за щедростта си към пришълците от близкия Изток. Гърция, Италия и Испания се задъхват от човешки приток на хора с друга култура и начин на живот. Великобритания напуска съюза, със задната мисъл, че по този начин ще спре наплива. Все по-ясно става, че тези хора никога няма да се интегрират, защото са мюсюлмани, които нито познават, нито разбират европейските стойности.
Статистиката на етническия състав на населението на някои страни от „Западните Балкани“ е достатъчна да изправи косите не само на Вишеградската четворка, но и на цяла Европа.
Република Македония – 50% мюсюлмани.
Албания – 40% – мюсюлмани.
Босна – 45% – мюсюлмани.
Косово – 90% – мюсюлмани.
При всички тези дадености, ентусиазма за вкарването на „Западните Балкани“ в Съюза е не само необясним. Той дори е вреден, защото не отговаря на интересите на България. Държава на която се гледа все още като на страна от Втора зона.
