Фантастична реч на новия (встъпващ) италиански премиер Джорджия Мелони, изнесена пред Световния конгрес на семействата през 2019 г.
Те казаха най-различни неща за този конгрес. Казаха, че искаме да се върнем в миналото. Че сме губещи. Че ни е неудобно. Че сме непросветени. Те казаха, че е скандално хората да защитават естественото семейство, основано на брака, да искат да увеличат раждаемостта, да искат да поставят правилната стойност на човешкия живот, да подкрепят свободата и образованието и да казват „не“ на джендър идеологията. Ще изпратя обратно на подателя всяко от тези обвинения.
Казвам, че губещите са онези, които нямат нищо по-добро от това да дойдат тук и да ни обиждат, докато говорим какво можем да направим за италианското семейство. Но преди всичко казвам, че неудобните не сме ние. Смущаващите са тези, които подкрепят практики като „Утроба под наем“, аборт на девет месеца и блокиране на развитието на дрогирани деца с наркотици на 11 години. Това е неудобно.
Те казаха най-различни неща за този конгрес. Че искаме да ограничим свободата на жените. Че ги искаме вкъщи да гладят. Виждате ли ме вкъщи да гладя? Мислите ли, че аз, единствената жена партиен секретар в Италия, която бях кандидат за кмет на Рим, докато бях бременна, за което ме критикуваха, мислите ли, че искам жените да бъдат приковавани в дома? Точно обратното е.
Искаме да гарантираме права, които днес не съществуват. Правото на жената да бъде майка и в резултат на това да не се отказва от работата. Правото да си майка, да избереш да не работиш и да не умреш от глад в резултат на това. Правото на жената, принудена да направи аборт, защото няма алтернатива, е да има тази алтернатива. Защото не е вярно, че свободата на избор на жената е гарантирана. Ако жената има само възможността да абортира, това не е свободата на избор. Свободата да избираш означава да имаш избор. И това е, което искаме да гарантираме.
Тук сме, за да защитаваме жените, да защитаваме семейството, да искаме неща, които внесохме в парламента, като „дохода на бебето“, в който вярваме повече от дохода на гражданите. Казвам го искрено. Финансиране за хора, които имат деца, защото цялото общество печели.
Предложихме безплатни детски ясли, да работят до затваряне на магазините и в събота, да дадем друга възможност на майките, които работят. Поискахме пълното прилагане на Закон 194 поради причините, които споменах, така че да може да бъде предоставена икономическа подкрепа на жени, които се ангажират и предпочитат да износят бременността си до термина, включително в случай на осиновяване.
Ние призовахме за мораториум в ООН, за да се обяви „Утроба под наем“ за универсално престъпление, защото това наистина е унизително и обидно за жените.
Искаме да пренесем този въпрос в Европа. Скандално е, че един от приоритетите на ЕС за финансиране не е раждаемостта. Ниската раждаемост е най-големият проблем пред Европа. Ако не обърнем внимание на това, всичко друго, което правим, е безсмислено. Ако ЕС има програма Еразъм за студентска мобилност, ако има програма Хоризонт за науката, не може да няма програма за семейства? Да увеличим раждаемостта, да инвестираме средства в раждаемостта. Но те смятат, че всичко, което предлагаме, е лудост. Мислят, че е безпросветно, че искаме да отнемаме права.
Те говорят за Средновековието. Знаят ли те, че Средновековието също е времето на катедралите и абатствата, основаването на общините, университетите, парламента, епохата на Данте, Петрарка, Бокачо, Свети Франциск, Свети Бенедикт. Хората, които не знаят къде е Матера, нека не очакваме да са чели исторически книги.
Смятам, че държавата трябва да стимулира естественото семейство, основано на брака. И ако не съм женен, или оъжена, не очаквам държавата да ми предостави същите привилегии, които дава на семейните двойки. Това е смисълът. Обърнете внимание.
Въпросът е, че вярвам в общество, в което всеки избор има последствия и вие поемате отговорност за тях. Отхвърлям общество, в което всяко желание става право, всеки каприз става право, където нямам отговорности, имам само права. отхвърлям го. Грешно е.
И мисля, че това говори много, защото не приемам религиозен подход към нищо от това. Вярвам в Бог, но не приемам религиозен подход. Защо трябва да? Водя тези битки заради светския здрав разум. Аз съм човек, който си задава неудобни и дълбоки въпроси. И аз искам отговори на тези въпроси, които са достоверни. И твърде често върховните „жреци на единното мислене” са неспособни да дадат смислени отговори. А имам десетки от тези въпроси.
Правилно ли е едно общество да изразходва повече енергия и ресурси, опитвайки се да намери бързи и лесни начини да се отърве от човешкия живот, вместо да се опитва да го насърчава? Това нормално ли е? Това цивилизовано ли е? Вярно ли е, че не можете да изтръгнете новородено кученце от скута на майка му, но можете да го направите с бебе, дете на отчаяна майка, която го е продала на двама богаташи? Защо италианските съдилища отнемат попечителството на двама женени родители? Родители на момиченце, казвайки, че са твърде стари, за да я отгледат и защото са на 52 и 54 години, отнемат естествената им дъщеря. Но, ако двама гей мъже над 50 години отидат в чужбина и си купят дете, това е добре. Защо? Защо? Защо?
Става въпрос за това, което правим тук днес. Защо семейството е враг? Защо семейството е толкова плашещо? Има един отговор на всички тези въпроси. Защото то ни определя! Защото това е нашата идентичност. Защото всичко, което ни определя, вече е враг за онези, които искат вече да нямаме идентичност и просто да бъдем перфектни потребителски роби. И така те атакуват националната идентичност, атакуват религиозната идентичност, атакуват половата идентичност, атакуват семейната идентичност.
Не мога да се определя като италианка, християнка, жена, майка? Не? Трябва да съм гражданин X, пол X, родител 1, родител 2. Трябва да съм номер. Защото когато съм само число, когато вече нямам самоличност или корени, тогава ще бъда перфектният роб на милостта на финансовите спекуланти. Перфектният потребител. Това е причината.
Ето защо вдъхваме толкова много страх. Ето защо това събитие вдъхва толкова много страх. Защото не искаме да сме числа. Ние ще защитим ценността на човешкото същество. Всяко едно човешко същество. Защото всеки от нас има уникален генетичен код, който е неповторим. И харесват или не, това е свято. Ние ще го защитим. Ние ще защитаваме Бог, родина и семейство.
Онези неща, които толкова много отвращават хората. Ще го направим, за да защитим свободата си, защото никога няма да бъдем роби и обикновени потребители, оставени на милостта на финансовите спекуланти. Това е нашата мисия. Ето защо дойдох тук днес. Честъртън написа преди повече от век. Да видим дали мога да го намеря. „Огньове ще бъдат запалени, за да свидетелстват, че две и две правят четири. Ще бъдат извадени мечове, за да докажат, че листата са зелени през лятото.”
Времето дойде. Готови сме.
