Но исландците не спират дотук: те решават да приемат нова конституция, която ще освободи страната от властта на международните финанси и виртуални пари………
Историята, разказана от италианското радио за пълзящата революция в Исландия, е отличен пример за това колко малко нашите „медии“ ни разказват за света. През 2008 г., в началото на финансовата криза, Исландия буквално изпада в несъстоятелност. Причините бяха споменати само мимоходом, и тъй като тя е малко известен член на Европейския съюз, така да се каже, изчезна от радарите.
След като една след друга европейските страни последователно се оказват заплашени от фалит, което заплашва съществуването на еврото, което отново ще има сериозни последствия за целия свят, последното нещо, което властите биха искали е Исландия да се превърне в пример за другите. Ето защо:
За Пет години нео-либералният режим прави Исландия (население 320 000, без армия), една от най-богатите страни в света. През 2003 г. всички банки в страната са приватизирани, и с цел да се привлекат чуждестранни инвеститори, те предлагат онлайн банкиране, а ниските разходи им позволяват да предложат сравнително високи нива на възвръщаемост. Сметките Icesave привличат много малки британски и холандски инвеститори.
Но с нарастването на инвестициите нараства и външният дълг на банките. През 2003 г. дългът на Исландия се равнява на 200 % от нейния БВП, а през 2007 г. е 900 процента. Глобалната финансова криза от 2008 г. е фатален удар. Трите основни банки в страната – Landbanki, Kapthing и Glitnir са национализирани, а кроната загубва 85 на сто от стойността си спрямо еврото. В края на годината Исландия е обявена в несъстоятелност.
Противно на това, което може да се очаква, в процеса на пряката демокрация криза доведе Исландия до възстановяване на нейните суверенни права, което в крайна сметка доведе до нова конституция. Но това е било постигнато чрез много тежки битки.
Министър-председателят на Социалдемократическото коалиционно правителство, Геир Хаарде води преговорите за предоставяне на 2,1 милиарда щатски долара заем, към който скандинавските страни добавят още 2.5 милиарда евро. Но международната финансова общност притиска Исландия да приеме драстични мерки. МВФ и Европейският съюз искат да поемат дълга с аргумента, че за страната това е единственият начин да се разплати с Великобритания и Холандия.
Протестите и безредиците продължават, което в крайна сметка принуждава правителството да подаде оставка. Изборите са преместени за април 2009 г., като на власт идва лява коалиция, която осъжда нео-либералната икономическа система, но веднага се поддава на изискванията Исландия да изплати общо на три и половина милиарда евро.
Което означава, че всеки гражданин на Исландия трябва да заплаща по 100 евро на месец в продължение на петнадесет години, за да изплати дълговете, направени от частни лица към други лица. Това всъщност се оказва сламката, която счупи гърба на камилата.
И тогава се случва нещо изключително
Становището, че гражданите трябва да плащат за грешките на финансовия монопол, че цялата страна трябва да бъдат задължена да плаща частни дългове, променя отношенията между гражданите и техните политически институции, и в крайна сметка доведе до това, лидерите на Исландия да вземат страната на избирателите. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отказва да ратифицира закона, който ще направи гражданите на Исландия отговорни за дълговете на исландските банки и се съгласява да свика референдум.
Разбира се, международната общност само увеличава натиска върху Исландия. Великобритания и Холандия заплашват със сурови репресии, което ще доведе до изолация на страната. Когато исландците гласуват, МВФ заплашва да лиши страната от помощ. Британското правителство заплашива да замрази спестовни и разплащателни сметки на исландците. Grimmson казва: „Беше ни казано, че ако не приемем условията на международната общност, ще се превърнем в северна Куба. Но ако ние се бяхм съгласили, щяхме да станем северното Хаити.
В през март 2010 г. на референдума 93 на сто гласуват против изплащането на дълговете си. МВФ замразява кредитирането веднага. Но революцията (за която почти не писаха традиционните медии) не се изплашва. С подкрепата на гневни граждани, правителството започва граждански и наказателни разследвания срещу лицата, отговорни за финансовата криза. Интерпол издава международна заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing Сигурдур Einarsson, а други банкери, също съпричастни към катастрофата, бягат от страната.
Но исландците не спират дотук: те решават да приемат нова конституция, която ще освободи страната от властта на международните финанси и виртуални пари.
За да напишат нова конституция, хората на Исландия избират 25 души, сред 522 възрастни, които не принадлежат към нито една политическа партия, и които са препоръчани от най-малко 30 души. Този документ не е дело на шепа политици, а е написан в Интернет. Учредителните събрания се провеждат он-лайн, гражданите могат да пишат коментари, да правят предложения и със собствените си очи да гледате как постепенно конституция се оформя. Конституцията, която в крайна сметка е създадена с участието на всички хора, ще бъде представена в парламента за одобрение, след следващите избори.
Днес същите тези решения се предлагат на други народи…. на Гърция, Испания, Италия…
Нека да погледнем Исландия. На нейния отказ да се подчини на чужди интереси, когато малка страна, силно и ясно заяви, че страната е независима.
Ето защо Исландия не присъства в новините.
