Протести бушуват в Иран вече втора седмица, предизвикани от смъртта на 22-годишната студентка Махса Амини, която беше отведена в полицейския участък за неправилно носене на хиджаб.
На 16 септември световните медии, позовавайки се на иранската агенция „Фарс“, съобщиха за смъртта на Амини. Пресцентърът на полицията в Техеран съобщи, че Махса Амини „се е почувствала зле, след като е била отведена в полицейския участък за обяснения и обучение по морал, и незабавно е била прехвърлена в болница поради сърдечен проблем“. Според полицията Амини е починал от сърдечен удар в болница в Техеран.
Малцина вярваха на тези обяснения. Полицията в Техеран обяви, че Махса Амини “внезапно е развила сърдечни проблеми” – сякаш 22-годишна жена може толкова лесно да получи инфаркт. Иранските медии публикуват тази глупост като факт“, пише в социалната мрежа Махса Алимардани, активист на правозащитната организация „Член-19“.
Редица свидетели твърдят, че Амини е била бита в полицейския ван, включително и по главата. Полицията отрече обвиненията и разпространи записи от камери за видеонаблюдение от полицейския участък, на които се вижда как Амини говори с полицай, след което се хваща за главата и пада. Според полицията причината за смъртта ѝ е внезапен инфаркт. А министърът на вътрешните работи предположи, че момичето има здравословни проблеми.
Бащата на Амини каза в интервю за портала „Емтедад“, че тя не е имала здравословни проблеми, но след смъртта ѝ по краката на дъщеря му са се виждали странни синини. Смята видеото от РПУ-то за монтирано.
В същото време британският „Гардиън“ съобщи, че шефът на иранската морална полиция е бил отстранен от длъжност. Компютърна томография на главата на Амини показва счупена кост, кръвоизлив и оток на мозъка, което очевидно потвърждава, че тя е починала от удар в главата.
Смъртта на Амини не е първият подобен случай. През 2003 г. 55-годишната ирано-канадска журналистка Захра Каземи почина при съмнителни обстоятелства в болница в Техеран, където беше откарана от затвора. Комисия, назначена от иранския президент Мохамад Хатами, установи, че смъртта на Каземи е причинена от мозъчен кръвоизлив в резултат на нараняване на главата. В същото време иранските власти отхвърлиха твърденията за изтезания срещу журналиста.
В Секез, родния град на Амини, и столицата на ирански Кюрдистан Сенендедж се проведоха протести, които завършиха със сблъсъци с полицията. Скоро жените излязоха по улиците в Техеран, скандираха антиправителствени лозунги, разкъсаха хиджабите си и ги изгориха. Студенти протестираха в университетските кампуси. Протести обхванаха почти всички провинции на Иран, включително религиозните центрове Кум и Машхад, както и редица градове в Ирански Азербайджан.
Ако предишните протести бяха локални и не представляваха заплаха за политическата система на Ислямската република, сега всичко е различно. Смъртта на Амини беше причината за избухването на протести, които придобиха чисто политически характер и открито се подкрепяха и подклаждаха отвън. Тези външни сили обаче дори не са маскирани.
Американският седмичник „Ню Йоркър“ публикува интервю с бившата иранска дисидентка Масих Алинеджад, която каза, че ръководи протести в Иран, в които жените играят водеща роля.
„Аз ръководя това движение“, каза Масих Алинеджад. „Иранският режим ще бъде свален от жени. Вярвам в това“, допълни тя.
Изгонена от Иран преди тринадесет години, Масих Алинеджад живее в Ню Йорк в тайно скривалище, охранявано от агенти на ФБР, и поддържа блог, който има повече от десет милиона абонати. През последните години тя се превърна в един от най-влиятелните лидери на общественото мнение в Иран. Алинеджад се бори с хиджаба от 2014 г., когато създаде онлайн движението „Моите прокрадващи се свободи“. На страницата на движението са публикувани снимки и видеоклипове, изпратени от ирански жени без хиджаб. През пролетта на 2017 г. Алинеджад за първи път организира масови протести на ирански жени срещу хиджабите.
„Миналата седмица, когато избухнаха протести след смъртта на Махса Амини, Алинеджад видя, че годините ѝ на организиране най-накрая се увенчават с успех“, пише „Ню Йоркър“.
Според мен обаче Масих Алинеджад е просто параван на протестното движение, което се организира от силите на проамериканската клиентела в Иран – и то доста многобройна. Недоволни от религиозни ексцесии не са единствено иранските жени, но и младежта.
Освен това, веднага след началото на протестите, спящите клетки на забранените в Иран движения “Кумеле”, “Педжак” и “Организацията на муджахидините на иранския народ” станаха по-активни.
Иранските власти започнаха да забавят и изключват интернета, за да свалят протестния плам, а САЩ в отговор разрешиха пускането на сателитен интернет през системата „Старлинк“ на Илон Мъск на територията на Ислямската република. И наложи най-тежките санкции на четири ирански отбранителни компании, които произвеждат дронове.
Всичко показва, че американците се възползваха от инцидента с Амини, за да засилят натиска си върху Иран, който напоследък много се сближи с Русия. Ирански дронове, управлявани от руски оператори, сега ужасяват украинската армия. Иран стана член на ШОС. Иранският президент Ибрахим Раиси изнесе силна реч на Общото събрание на ООН в Ню Йорк и проведе важни срещи с ръководителите на няколко европейски държави.
Масовите протести в Иран вече отшумяват. Милионна демонстрация на привърженици на властите се проведе в Техеран.
Не оправдавам иранските пазители на шариатския морал. Биенето на жени е срам за всеки мъж, бил той и тройно верен мюсюлманин. Но да си затваряме очите за подривните стратегии на Америка е безсмислено. САЩ се държат в Иран така, както се държат навсякъде и винаги: виждат проблема и го раздухват до гигантски размери. Но е важно да запомните, че тяхната цел не е да решат проблема, а да постигнат интересите си. Пет пари не дават за нещастната студентка, както и за всички иранки.
