Щеше ли да е различна най-новата ни история, ако вербовчиците от ЦСБОП в далечната 1996 г. бяха нарекли новоизпечения си информатор Бойко Борисов псевдонима „Конфуций“, вместо да го нарекат „Буда“?
Може щеше да е, ако псевдонимът на който и да е завербуван агент или информатор добавяше качествата, които притежава първоизточникът на прозвището.
Древнокитайският философ Kong Qiu 孔丘, или както често се именува в литературата като Kongzi 孔子, Kongfuzi孔夫子 („учителят Кун“) или просто Zi – „Учител“ още преди близо 25 века създава своето учение за държавата и управлението, от което можем да черпим поука и наставления до днес.
Важни поучения за управлението ще открием в книгата „БЕСЕДИТЕ на Конфуций, прочетени със сърцето“, създадена от китайската учена Ю Дан, доктор по филмови и телевизионни медии, професор във Факултета по изкуства и медии на Пекинския педагогически университет.
В Беседите един от учениците на Конфуций Дзъ Гун го попитал какво е нужно, за да бъде държавата мирна, а управлението стабилно:
Дзъ Гун попита как се управлява държава.
Учителят рече: „Доволно храна, доволно войска и народът да вярва в управата.
Дзъ Гун рече: „А ако силите не стигат от тез трите, кое можем изостави най-напред?“
Отвърна му: „Войската“.
Дзъ Гун рече: „А ако силите не стигат от тез двете, кое можем изостави най-напред?“
Отвърна му: „Храната. Кой нявга е избягал от смъртта? Ала народ без вяра не може устоя“.
В своя коментар към диалога Ю Дан изтъква:
Отговорът на Конфуций бил съвсем прост, отвърнал, че са нужни само три неща: достатъчно войска, достатъчно храна и достатъчно вяра.
Първо: за да бъде една държава силна, е необходимо да се подсигури с голяма военна сила.
Второ: нужно е да има достатъчно зърно, с което да се обезпечи добрия и охолен живот на народа.
Трето: народът трябва да има вяра в държавата.
Този ученик обаче бил малко дребнав и отвърнал: „Три неща са твърде много, ако трябва да се откажем от едно, кое да бъде то?“
Конфуций казал: „Ще се откажем от войската“, т. е. няма да се подсигуряваме с военна сила.
Дзъ Гун пак попитал: „Ако трябва да се откажем и от още нещо, кое ще бъде то?“
Конфуций напълно сериозно му отвърнал: „Ще се откажем от продоволствието“ – т. е., ако се наложи ще гладуваме.
След това добавил: „. Кой нявга е избягал от смъртта? Ала народ без вяра не може устоя“.
Мисълта му е следната: Ако няма храна, със сигурност ще дойде и смърт, но кой от древността до днес е избегнал смъртта? Затова смъртта не е най-страшното. Най-страшното за една държава е народът ѝ да загуби вярата и уважението си към управниците, защото тогава настъпва разруха и провал…
Де да го бяха нарекли вампира Борисов през 1996 г. с агентурния псевдоним „Конфуций“, ама нали сме карък народ. Неслучайно нямаме в езика свещен на нашите деди думи като френската шанс или турската късмет.
Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!
